468 четения

Кодове за защита на информацията измисля Мария Джумалиева – Стоева

НОВИ НЕЛИНЕЙНИ КОДОВЕ, ЧИЯТО ЦЕЛ Е ДА ГАРАНТИРАТ СИГУРНОСТТА НА ИНФОРМАЦИОННИТЕ СИСТЕМИ, РАЗРАБОТВА ГЛ. АС. Д-Р МАРИЯ ДЖУМАЛИЕВА – СТОЕВА, която е асистент във Факултета по математика и информатика на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ и успоредно с това работи и в Института по математика и информатика на БАН в старата столица, където е спечелила постдокторантско място. За проекта си, свързан с разработването на тези нелинейни кодове, в края на миналата година Мария Стоева получи една от трите награди в стипендиантската програма „За жените в науката“. Призът й е в размер на 5000 евро и се дава от френската козметична компания „Лореал“ и ЮНЕСКО. Мария е първият учен извън столицата, който получи престижната стипендия, и освен това е първият информатик с това отличие.

„Това, което правим и аз, и моите колеги в института, е свързано със създаването на кодове. Те се използват в кодерите и декодерите в устройствата за комуникация. И понеже информацията става все повече и повече, заради огромния й мащаб има нужда от разработването на нови структури с по-надеждни параметри“, обяснява Мария. И обяснява, че когато кодерът записва гласа ни, звуковата вълна се цифровизира и се превръща в нули и единици. „Когато има поток от нули и единици, те трябва да се препратят някъде, но и да останат верни и непроменени, защото, ако те се променят, се променя и целият поток от информация. А като ти казвам поток от информация, имам предвид и думите, които обменяме постоянно, и снимките – всичко, което предава някаква информация“, казва още гл. ас. д-р Джумалиева – Стоева.

И точно тук се появява кодирането. „Какво всъщност е кодиране и какво правя аз? Потокът от данни е разделен на блокове и кодът, който аз пиша, изчислява това, което трябва да се изпрати като данни. И когато другото устройство получи въпросните данни, започва същото изчисляване, само че тогава данните се декодират вече“, разказва Мария.

Нейната работа в института е да създава непрекъснато по-добри и надеждни кодове, които успяват да поправят по-голям обем от грешки и позволяват да изпращаме повече и повече информация постоянно. Работата на Мария и на нейните колеги в Института по математика и информатика на БАН е някъде между математиката и информатиката, повече теоретична е, затова и сферата, в която е нейният проект, се нарича „Теория на кодирането“. Неин научен ръководител е проф. Илия Буюклиев.

„Математиката е чисто естествена наука, обаче информатиката е по-субективна, но в сферата, в която ние работим, тези две науки се допълват. Така че ние правим математически модели, които да се използват в развитието на информационните технологии, които днес на практика са навсякъде“, допълва Мария и признава, че това, с което тя се занимава всеки ден, е занимателно и много интересно. А тя всеки ден пише на екрана на компютъра си цифри и букви в ред, който само тя си разбира. После тези цифри и букви, подредени в нещо като формула, се превръщат в нули и единици. Понякога екранът й прилича на началната сцена на „Матрицата“, в която също такива нули и единици се движат в шеметна скорост. „Да, нещо такова е. Свикналото око наистина може да види грешката в тези нули и единици. Е, не е точно като в „Матрицата“, нашите кодове засичат грешките, но наистина е много забавно“, признава Мария.

СТРАСТТА Й КЪМ ПИСАНЕТО НА КОДОВЕ Е ОЩЕ ОТ ВРЕМЕТО, КОГАТО ТЯ ЗАВЪРШИЛА БАКАЛАВЪРСКАТА СИ ПРОГРАМА ВЪВ ВТУ и нейните преподаватели я поканили да стане асистент във факултета. Тогава тя започнала да води часове по дискретна математика. „Това е точно математиката, която се занимава с нулите и единиците. Работи само с ясни, точни структури и е свързана с програмиране и разработване на алгоритми. После ме свързаха с лабораторията в Института по информатика и математика и тук намерих най-добрата възможност да се развивам в науката и да правя изследвания“, казва Мария.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Снимка авторката

2 коментара за “Кодове за защита на информацията измисля Мария Джумалиева – Стоева

  • 22.01.2020 в 11:51
    Permalink

    Да уточним малко нещата. Кодове ли измислят или алгоритми? Аз си мисля, че е второто, но даже не могат да си изяснят понятията – представям си какъв е реалният резултат.

    Отговор
    • 25.01.2020 в 21:40
      Permalink

      Кодовете, за които става дума, са математически структури, а алгоритми се разработват за генериране и класификация на тези структури, както и за пресмятане на различни параметри, важни за съответните приложения.

      Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *