2892 четения

Български археолог и съпругата му изнасят тайно уникална монета на Иван Асен II от Сърбия

Проф. Константин Дочев няколко пъти е държал в ръцете си перперата

 

КАТО СЮЖЕТ ЗА ХОЛИВУДСКИ ТРИЛЪР ЗВУЧИ ИСТОРИЯТА НА ЕДИНСТВЕНАТА ЗЛАТНА ПЕРПЕРА НА ИВАН АСЕН II, КОЯТО БЪЛГАРИЯ ПРИТЕЖАВА ДНЕС. Археологът проф. Константин Дочев, който от години е консултант на полицията по случаи, свързани със средновековната нумизматика, може би е един от малцината, които знаят тази история и биха могли да напишат сценария.

„Иван Асен II е владетелят, при когото започва монетосеченето в България, и точно от него запазените до днес монети се броят на пръсти. Но тази златна перпера, която е единствена по рода си, има наистина изключителна съдба. Разменена е преди години от богат хърватски нумизмат за императорски монети и тайно внесена в България“, казва проф. Дочев. След това уточнява, че въпросната перпера тежи 4,33 грама и е 21 карата. Била е около 31 – 32 мм, дълбоко корубеста е, но е пукната, което означава, че някой някога се е опитвал да я изправи.

Историята е от 1934 г., когато Тодор Герасков е уредник в Националния археологически музей. Тогава с него се свързал босненският учен Йозо Петрович, за да му разкаже, че нумизмат от Хърватия притежава уникална българска монета и иска да я размени за 13 други, открити пет години по-рано в Девня. „Чакай да се отклоня за секунда, защото случаят с Девня също е интересен. Та при случайни разкопки там работниците попадат на три делви, пълни с римски монети. Те са били предназначени най-вероятно за заплатите на легионерите, но предполагам, че приносителите им са били нападнати и избити от готите, а монетите – заровени в земята. Общият брой на монетите е над 80 000 броя. Сред тях има и някои много ценни от периода 193 – 197 г., когато за кратко време на римския престол се сменят петима императори. И 13 такива монети е поискал във въпросната 1934 г. хърватският нумизмат, за да ни даде ценна българска монета от времето на цар Иван Асен II. При това не каква да е, а златна“, разказва проф. Дочев.

ВТОРА ТАКАВА ЗЛАТНА МОНЕТА ОТ ИВАН АСЕН ВТОРИ В БЪЛГАРИЯ НЕ Е ОТКРИТА, ТАКА ЧЕ ТАЗИ Е ЕДИНСТВЕНАТА, ЗАТОВА Е И ТОЛКОВА ЦЕННА. Затова и предложението на босненеца Йозо било повече от неустоимо. Тодор Герасков отишъл първо при Рафаил Попов, после се свързал с шефа на музея Богдан Филов и им предал предложението. Оказало се, че такава размяна е мисия почти невъзможна, защото за целта трябва да са съгласни всичките 12 – 13 членове на Управителния съвет на музея. И това била малката беда. Понеже монетите са държавна собственост, за тяхната размяна трябвало и българският парламент да каже „да“. „Нали разбираш, че един от депутатите да се сети за какво става дума, нищо няма да стане. Затова участниците в заверата някак успели да заблудят депутатите, като пробутали точката за размяната на монетите между останалите в едно най-обикновено заседание на парламента. Написали, че предстои размяна, обаче „пропуснали“ да посочат какви монети ще получи сърбинът“, казва проф. Дочев.

 

 

Номерът минал, депутатите дали съгласието си и исканите от богаташа 13 монети са взети, а завераджиите зачакали удобния момент да направят размяната. Когато този момент се появил, Тодор Герасков поел за Белград със съпругата си Бисера. Тя предвидливо тръгнала от тук със синджирче с кръстче на врата си. И когато размяната станала в университета в Белград, изобретателната съпруга на уредника също направила размяна. Сложила монетата на синджирчето, за да скрие националното богатство от очите на сръбските митничари. Двамата брали достатъчно страх, но и този път номерът им минал.

МОНЕТАТА УСПЯВА ДА СТИГНЕ ЧИТАВА ДО БЪЛГАРИЯ И ДНЕС СЕ ПАЗИ В АРХЕОЛОГИЧЕСКИЯ МУЗЕЙ. По някое време обаче някой в Министерството на културата се усетил за случилото се и се започнало ровене в историята. Герасков писал няколко пъти обяснения, докато пак някой не се сетил, че е време да затвори досието и да остави монетата на мира. Така днес перперата е изложена в Археологическия музей и всеки може да й се порадва и възхити, казва проф. Дочев, който от 2006 до 2015 г. е бил председател на нумизматичния фонд и е имал щастието да държи монетата в ръцете си.

„Върху едната й страна са изображенията на българския цар, който получава меча на победата от св. Димитър. А на другата страна е Христос – изправен и благославящ. Има и надпис: „Исус Христос Славе”. Тази златна монета е отсечена веднага след победата на нашия цар в битката при Клокотница. Тя, също като медальона на хан Омуртаг, за който се говори през последните месеци, не е била платежно средство за размяна, а възпоменателен знак, използван за награждаване на заслужили или отличили се военачалници и други близки на владетеля хора“, обяснява проф. Дочев. И допълва, че монетата е безценна, защото втора като нея няма. Притежаваме още около 40 – 50 монети на Иван Асен II, но всички те са медни. Втора златна нямаме. „Но и медните са ценни всъщност, защото на едната им страна е представен българският владетел, който слага деспотската корона на Мануил Комнин. Това е демонстрация на българския цар над него и си е повод за гордост“, уточнява археологът.

И признава, че българските средновековни монети са доста трудни за фалшифициране, макар че първенството тук държат римските монети от втората половина на III век, тъй като при тях има изключително тънки срезове и фини черти на изображенията. Освен това, когато наши имитатори правят фалшификати, те често бъркат и надписите, споделя проф. Константин Дочев, който е член на експертната комисия към Археологическия музей, натоварена със задачата да изследва и дава становище по български монети и други старинни предмети с културно-историческа стойност, открити или конфискувани в чужбина.

Като член на тази група той е връщал откраднати и изнесени от България монети и предмети от Австрия, Италия, Румъния. „Спомням си как веднъж през 2012 г. ни потърсиха властите от Канада за конфискувани от тяхната полиция над 25 000 монети, керамика и етнографски предмети. Имаше и няколко редки оловни и много ценни български и византийски печати. Изпратиха ни снимки на монетите и поискаха да кажем дали са български. Оказаха се наши и те ни ги върнаха. А дори нямаме търговска спогодба с тях. Изключително бях впечатлен“, казва професорът, който е категоричен, че най-известните в света български съкровища и светини трябва да си стоят в регионите, където те са намерени, а не в София, където се намират почти всички сега. „Предметите трябва да бъдат предадени на регионалните исторически музеи. Така, както стана с Панагюрското съкровище. В Търново ще трябва да се върнат например оригиналният Калоянов пръстен и медальонът на хан Омуртаг. Изобщо не е вярно, че не можем да ги опазим. Имаме си всичко нужно, имаме и ресурс да съхраняваме това богатство“, убеден е проф. Дочев.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Снимка авторката

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *