Виолетта Найденова защитава „зайците“ в Езикова гимназия, за което носи титлата Майка Зайка

ДА ТИЧА ПО СТЪЛБИТЕ В УЧИЛИЩЕТО, КЪДЕТО РАБОТИ, ТОВА Е ОБИЧАЙНОТО СЪСТОЯНИЕ, В КОЕТО МОЖЕ ДА ВИДИТЕ ПЕДАГОГИЧЕСКИЯ СЪВЕТНИК НА ЕЗИКОВА ГИМНАЗИЯ „Проф. д-р Асен Златаров“ във Велико Търново Виолетта Найденова. Тя почти не остава на едно място, вечно е в движение, пълна е с енергия и постоянно ражда нови идеи, все едно невидима машинка работи в мозъка й. Децата са я кръстили Майка Зайка заради огромната й любов към „зайците“, каквато е шеговитата титла на осмокласниците в училището. А и точно тя преди няколко години измислила забавната игра „Зайци байци в акция“, за да приобщи поредните осмокласници в голямото семейство на гимназията. Мисията била изпълнена, но хлапетата веднага върнали жеста, като измислили веселия прякор на г-жа Найденова. Сега нейните кръстници са вече 12 клас и им предстои да завършат училище.

Тя работи това от 1996 г. Тогава за първи път в училищата у нас се появи длъжността „Педагогически съветник“. За някои от директорите педагогическите съветници наистина са просто организатори на събития и тържества, но смисълът на тази длъжност е да бъде медиатор между учениците, както и между учениците и възрастните. „От онази 1996 г. досега почти нищо не се е променило в задълженията, които имаме. Освен че през последните години тази длъжност беше разделена на две. В някои от големите училища вече има и педагогически съветници, и училищни психолози. Сега педагогическият съветник е по-скоро обществената съвест на гимназията и обществената връзка. А психолозите са тези, които се опитват да решават проблемите на децата. Аз съм две в едно в нашата гимназия, защото ние психолог нямаме“, усмихва се Виолетта Найденова, но признава, че предпочита да бъде обществената съвест, а диагностиката да си остане задължение на психолога. „Всъщност диагностиката, която по принцип влиза в моята длъжностна характеристика, е инструмент на психолога. Истината е, че за да тестваш децата и да разчиташ резултатите след това, ти трябва сериозна подготовка и опит. Аз опита вече го натрупах, защото децата идват при мен, когато имат проблем, когато не се чувстват изслушани, когато нещо ги притеснява. Но ако имах властта да променя нещо, това бих направила – бих разделила категорично тези две длъжности. И бих вкарала във всички училища психолог, логопед, социален работник и педагогически съветник. Тези подкрепящи професии са много добър вариант за справяне с много от проблемите, които не са свързани с уроците и преподаването“, категорична е Виолетта Найденова.

АГРЕСИЯТА НЕ Е ТОЧНО НАЙ-СЕРИОЗНИЯТ ПРОБЛЕМ В УЧИЛИЩЕ, ПОНЕ НЕ В ЕЗИКОВА ГИМНАЗИЯ. ПО-СТРАШНА Е САМОТАТА, КОЯТО ТИЙНЕЙДЖЪРИТЕ ИЗПИТВАТ ПОНЯКОГА. „Просто родителите им много работят, за да успеят да задоволят физическите и материалните им потребности. Децата пък са почти по цял ден на училище. Когато вечер се съберат вкъщи, всички са уморени, пренатоварени, раздразнителни. Затова и най-трудните за решаване проблеми са тези между децата и родителите, не между самите деца“, обяснява педагогическият съветник.

Иначе за справяне с агресията Езикова гимназия си има стратегия, която обединява усилията на всички учители. Всяка година екипът на училището прави изследвания по механизма за борба с противообществените прояви и измерва нивата на агресиите. „Не толкова физическата, колкото вербалната агресия и киберагресията ни занимават в момента. Децата в тийнвъзрастта се карат в нета, разменят си снимки, качват снимки без разрешение, постват обиди, обсъждат се. И като дойдат в училище, започваме да си изясняваме ситуацията“, казва Виолетта Найденова.

Затова и първите часове, които тя провежда с осмокласниците, които са най-малките ученици в Езикова гимназия, са свързани с тормоза в училище. Тя ги запознава с това какво точно е тормоз, с видовете тормоз, как да се справят, как да разпознават кой е тормозещият, кой е тормозеният, какво трябва и не трябва да правят, към кого да се обърнат, когато им се наложи. И кога е най-добре нищо да не правят. По време на тези часове децата разбират и как да защитават личните си данни в интернет. „Искам да запомнят, че дори и да общуват в затворена група във Фейсбук, каквато има всяка паралелка и всяка група по интереси, качената там снимка и информация почти никога не остава скрита. Дори ние, когато качваме снимки в сайта на училището, за да се похвалим с успехите на учениците си, искаме позволение за това от родителите. Макар че качването на снимката е най-малкият проблем. Лоши са понякога коментарите, етикетите, които децата си лепят. Лошо е, когато рисуват мустаци, рогца по снимките – това децата преживяват тежко, защото са зависими от мнението на приятелите си“, категорична е г-жа Найденова.

СРЕЩИТЕ С ДЕЦА, ОСТАНАЛИ ТУК САМИ, ЗАЩОТО РОДИТЕЛИТЕ ИМ СА ЗАМИНАЛИ ДА РАБОТЯТ В ЧУЖБИНА, са може би най-натъжаващите срещи за педагогическия съветник Виолетта Найденова. А тя често работи с момичета и момчета, които са поверени на грижите на баба и дядо. Тези деца изпитват дефицит на любов, изпитват нужда от общуване с родителите. Дори да са ежедневни разговорите по скайп и телефон, не е същото, като да са тук родителите. Децата тъгуват и така започват проблемите им в училището, в адаптацията, в намирането на приятели“, признава г-жа Найденова. След това казва, че често й се случва да обяснява на тийнейджърите си, че тя не изписва хапчета, които могат да поправят всичко, и няма готови отговори. Само задава правилните въпроси и се опитва да провокира хлапетата си да мислят и да намерят отговорите, които са ресурсът вътре в тях самите.

Сложни за решаване са и конфликтите между момичетата. Много са изобретателни тези млади госпожици, да не говорим, че са по-големи инати от момчетата, по-упорити са и по-злопаметни. Като добавим и емоциите, става понякога взривоопасно. Но аз винаги ще съм на страната на децата. Особено когато нахълтат в кабинета ми с думите: „Г-жо, имаме идея“. Винаги казвам „да“, защото реализирането на тази идея ги учи да бъдат лидери, да работят в екип, да правят компромиси, да чуват и приемат различното мнение. Учи ги да говорят пред много хора. Това са все т.нар. меки умения, които училището не им дава. Когато реализират идея, децата са щастливи, по земята не стъпват от нетърпение да видят резултата от работата си. Всеки път, когато ги видя такива, хвърчащи, си казвам, че съм точно на мястото си и в точното време“, допълва още Виолетта Найденова.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Снимка авторката

2 коментара за “Виолетта Найденова защитава „зайците“ в Езикова гимназия, за което носи титлата Майка Зайка

  • 28.01.2020 в 14:18
    Permalink

    Прекрасна жена и професионалист! Една от емблемите на Езикова гимназия! Поздрави за всеотдайността и желанието, с които толкова години подкрепя учениците!

    Отговор
  • 29.01.2020 в 4:52
    Permalink

    Какво прави ръководството на училището срещу разпространението на наркотици сред учениците. Тези писания за тинтири-минтири.

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *