Байкърите от В. Търново: „Градът е перфектен за състезания”

Момчетата сами си правят писти в околността

ЗА АТРАКТИВНО И ЕКСТРЕМНО ТРАСЕ С РАЗНООБРАЗНИ ПРЕПЯТСТВИЯ МЕЧТАЯТ МОМЧЕТАТА ОТ ВЕЛИКОТЪРНОВСКОТО ОБЩЕСТВО НА БАЙКЪРИТЕ. Това са тези смелчаци, които се качват на колелото не просто да покарат, а да вдигнат адреналина си максимално и по възможност да се спуснат или по някоя планинска пътека, или поне по стълбите на „Картала“.

Спускане се нарича спортът, който практикуват байкърите, и когато са на велосипедите, развиват до 30 – 40 км в час. Затова е нужно трасето да е обезопасено не само заради тяхната сигурност, но и за сигурността на пешеходците. Едно такова трасе момчетата сами са си направили на Ксилифор. Там с помощта на секретаря на Туристическо дружество „Трапезица“ Георги Димитров те са си обособили четири пътеки, които доскоро са били дори и маркирани, но обозначителните табели вече са откраднати.

„За съжаление, да си изработим нови, също струва пари, а ние нямаме клуб, който да финансира подобни разходи. А табелите са важни, защото на Ксилифор има много туристи. По света е така – байкърите имат ясно обозначени трасета, по които пешеходни туристи не минават от съображение за сигурността и на двете страни“, казва един от запалените байкъри Теодор Цанев и признава, че са им били нужни 6 – 7 години, за да открият тези пътеки и да ги превърнат в подходящи трасета за тях. В неделя вечерта той събра своите приятели на среща, на която всички си припомниха случки, спомени, запечатани в снимки, преживелици от първото и единствено засега състезание, което се проведе във Велико Търново преди няколко години.

„За мен приключението започна, когато бях ученик. Около 20 момчета се събирахме пред „Горгона“-та, това е специализираният магазин за велосипеди, и от там тръгвахме да караме и да се спускаме. Спускането става със специални колела, които имат доста по-широки гуми и големи амортисьори. Едно такова колело струва от 3000 лв. нагоре, а и постоянно му е нужна поддръжка, нужна е специална екипировка, затова хобито никак не е евтино. Такъв велосипед обаче може да минава през всички препятствия, да прескача камъни, натрупани клони, да се движи по сериозен наклон, а и с него байкърът да прави акробатични упражнения дори.

ПРЕЗ 2015 Г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО ЗА ПЪРВИ ПЪТ СТАНА ДОМАКИН НА ЕДНА ОТ ГРАДСКИТЕ СЕРИИ НА ДЪРЖАВНИЯ ШАМПИОНАТ. Тогава организаторите успяха да доведат в старата столица шампиона на градските серии в света.

Състезателното трасе тръгвало от стрелбището на „Картала“, минавало по малките и стръмни улички, през прочутите стълби на квартала и стигало до Паметника на обесените. Атракцията била изключителна и шампионатът събрал стотици любопитни зрители, но след това байкърите така и не успели да направят второ състезание. „Бюрокрацията се оказа твърде сериозна за нас, а и ние всички работим, нямаме дружество, нямаше кой да се заеме и да премине през дебрите на тази бюрокрация“, признава Теодор и допълва, че за да стане едно трасе годно за състезание, по него трябва да бъдат изградени изкуствени препятствия. Нужни са средства за линейка и полицейски постове, за награден фонд, за системата, която измерва времето на състезателите. Момчетата са изчислявали, че подготовката на една серия ще им струва поне 10 000 лв., които те нямат. Освен това за два дни трябва да бъдат затворени малките улички, което почти блокира високите части на „Картала“ и „Варуша“.

„А градът ни е перфектен за този спорт, в това е тъжната ирония. Приятели в Габрово, Плевен, Благоевград почти ежегодно успяват да провежда градски серии, ние тук не успяваме. Състезанието в Благоевград дори е Ендуро, или т.нар. Шампионат за издръжливост. Трасето е направено така, че по него да има и спускане, и изкачване“, разказва Теодор. След това допълва, че Велико Търново шест пъти е бил домакин на Ендуро шампионат.

Четири са пътеките за това състезание, две от които са на Ксилифор и две в града. И въпреки че Търново не е сред градовете, които правят традиционни състезания, старата столица си има състезател в лицето на Денислав Ангелов, който почти от всяко състезание и в България, и в чужбина носи медали.

„Падаме, ставаме, удряме се, но е такъв адреналин, че веднъж като се запалиш, няма отказване. И с всяко следващо трасе апетитът става по-голям“, усмихва се Теодор, който признава, че много иска да кара в Сопот, както и по трасетата в света. Те обаче са в частни паркове, винаги има някой, който ги поддържа в идеално състояние, затова и са платени.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА