Снимка на суперлуна в Горна Оряховица направи Венелин Георгиев популярен фотограф

ЕДИН КАДЪР НА СУПЕРЛУНАТА НАД ГОРНА ОРЯХОВИЦА ПРЕВЪРНА САМО ЗА НЯКОЛКО ЧАСА ПРЕДИ ГОДИНИ ВЕНЕЛИН ГЕОРГИЕВ В НАЙ-ПОПУЛЯРНИЯ ФОТОГРАФ В СТРАНАТА. Снимката му тогава обиколи медиите и станах хит в социалната мрежа и във фотографските форуми. „Изобщо не очаквах да предизвикам такъв ефект, просто снимах една възхитителна луна от най-високото място в Горна Оряховица – местността Камъка. След нея хората започнаха да ме търсят като фотограф. А дотогава бях търсач на интересни кадри и обичах да правя пейзажна фотография“, усмихва се Венелин. И признава, че още обича да гони кадри, да стои понякога с часове на някой камък, за да чака природата така „да се подреди“ пред очите му, че той да успее да снима красивия миг.

„По-малко от секунда от безкрайното време се запечатва в един кадър с едно натискане на спусъка. Стига да имаш търпение и да си готов да си изгубиш времето в чакане“, казва Венелин, който от няколко години на 31 декември срещу 1 януари обикновено е качен на Камъка, за да снима зарята. Едната година нямало сняг и кадрите не се получили така, както той очаквал. Затова на следващата Нова година пак зарязал софрата и приятелите и хукнал да гони кадрите. Тогава имало сняг по покривите на сградите и светлините на зарята се отразявали върху тях по наистина неповторим начин.

„Аз не съм учил фотография и се образовам сам благодарение на многото книги и информация в интернет. Не мога да ти кажа колко клипчета съм изгледал, за да науча всички закони на фотографията и обработването на снимките. Истината е, че една снимка е красива и уникална не когато отговаря на всички тези закони, а когато има душа в нея. Обаче, за да нарушаваш правилата, трябва да ги знаеш тези правила“, казва Венелин, който наследил страстта към фотографията от дядо си. Дядо му бил фотографът на русенското село Копривец и е снимал всички сватби и погребения навремето.

„Той ми подари и първия фотоапарат, с който започнах да снимам – „Смяна 8”. После си купих друг, не особено висок клас, и започнах с пейзажна фотография. Обожавах я. И сега обичам да снимам природата. Есента ми е мания, като на повечето фотографи всъщност, защото тогава природата е просто изумителна“, разказва Венелин. И признава, че напоследък все по-малко време му остава да гони кадри. Затова и все повече професионални фотографи признават, че любителите правят по-интересни пейзажни снимки. Просто те имат време да останат, да почакат, да се съобразят със слънцето, с облаците, с това дали са цъфнали маковете. Професионалистите са все заети, бързат, гонят срокове вместо кадри, което ги прави нетърпеливи към природата.

СЛЕД СНИМКАТА СЪС СУПЕРЛУНАТА НЕГОВИ ПРИЯТЕЛИ ЗАПОЧНАЛИ ДА ГО КАНЯТ ДА СНИМА ТЪРЖЕСТВАТА ИМ. Първото събитие, на което Венелин отишъл, въоръжен с техника на истински фотограф, било кръщенето на дъщерята на негов приятел. „Много бях притеснен. Дотогава все пейзажи бях правил. Пейзажът не мърда, стои си там, където е. Докато с хората не е така. Те невинаги гледат в обектива, движат се, събитието се променя и ако не внимавам, ако не съм достатъчно бърз, мога и да пропусна момента. Обаче снимките станаха и… всичко за мен се промени“, връща се малко назад Венелин.

И макар че сега снима повече рождени дни, кръщенета, годежи, сватби, балове, той не спира да се забавлява. Казва, че само когато подхожда с душа и радост към снимането, само тогава се получават красиви кадри. А именно снимките са спомените, които хората обичат да събират. Дори и да правят клипове или филми от събитията си, те рядко след това се връщат към тях. Със снимките не е така, затова и те стават важни и интересни не веднага, а след 5 или 10 години.

„Всъщност съм забелязал, че когато във Фейсбук има снимки и клипове, хората отварят снимките. Рядко някой се заглежда в клипчето, пък било то и само от 10 секунди. Снимки обаче хората обичат да разглеждат. И ако пуснеш правилната снимка в точния момент, тя предизвиква фурор“, казва фотографът.

И понеже забавлението е в основата на фотографията, която Венелин създава, той самият често си прави селфита, за да иронизира някого, нещо, събитие някакво. Снима се, прави коментар, казва какво не му харесва, пуска го в социалната мрежа и наблюдава реакциите на хората. Така скоро се облякъл като гаменче, седнал в колата, сложил качулката и си направил селфи.

„Не знам защо разни момчета толкова обичат да шофират с качулка. Вътре в колата сигурно е 25 градуса от климатика, ама качулката е на главата. Каква е тази мода? Не ми харесва и аз реших да иронизирам тези последователи на тази странна мода“, казва Венелин, който сега има още една страст – да снима малката си дъщеричка.

И въпреки сериозните си успехи във фотографията Венелин признава, че не тя му носи пари, а работата, която е другата му голяма страст. Горнооряховчанинът работи във фирма за монтаж на машини за филтрирана вода и не крие, че ходи всеки ден на работа с усмивка и нетърпение. Точно както подхожда, когато тръгне да преследва поредния си кадър. А за своя уникален кадър той е готов на всичко. Дори да се качи в джип и да прекоси пустинята. „Мечта ми е да снимам диви животни и да отида на сафари. Фен съм на моторите и обичам да снимам такива състезания. Искам някой ден да отида и на Формула 1. Понякога гледам Формулата по телевизията и се улавям, че следя не толкова пилотите, колкото фотографите, които са струпани някъде по трасето. Искам да снимам и Тоскана“, изброява фотографските си мечти Венелин и после допълва, че си има определени кадри, които го вълнуват, без значение колко пъти ги е снимал. Такива са например кадрите, когато младоженците си поставят халките един на друг. После, когато се настъпват. Такива са кадрите и от изписването на бебе. Моментът, в който акушерката подава бебето на бащата, за Венелин е най-вълнуващ. Но… точно от този момент той например снимка няма. Защото, когато поемал своята дъщеричка, нямало как сам себе си да снима.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА