96 четения

Ръкопис на драмата „Севт III“, пелерината и венецът на Радко Радков влизат в новия литературен музей в болярския град

АВТОРСКИЯ РЪКОПИС НА ПОСЛЕДНАТА ДРАМА НА РАДКО РАДКОВ „СЕВТ III“ ПОДАРИ ПРОФ. ИВАН ХАРАЛАМПИЕВ ЗА ФОНДА НА ЛИТЕРАТУРНИЯ МУЗЕЙ, КОЙТО ПРЕДСТОИ ДА БЪДЕ СЪЗДАДЕН ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО. Проф. Харалампиев направи своето дарение миналата вечер, когато близки, приятели и почитатели на Радко Радков честваха 80 години от неговото рождение.

„Това са 41 листа, изписани от ръката на Радко Радков. Той ми подари този ръкопис с посвещение и никога няма да забравя датата – 14 септември 2005 г.“, каза бившият ректор на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ и дългогодишен преподавател проф. Харалампиев. След това прочете и посвещението, което гениалният поет му е оставил в началото на последната си драма. А текстът гласи: „Иване, връчвам ти оригинала на моята мистерия за Севт, която ти – артист, поет и певец, ще съхраниш за бъдещето цяло. В три денонощия я изковах. И нея прототип на Лизимах си ти, по красота и по замах”.

Ръкописът, лавровият венец и пелерината на Радко Радков, които дъщеря му Мария Радкова е дарила преди време, станаха първите експонати за бъдещия музей. Засега вещите ще бъдат съхранявани в специален сейф в читалище „Надежда – 1869“, откъдето тръгва и идеята за новия музей. „Не е случайно, че ние сме в основата на тази инициатива, защото именно в театралния салон на читалището през 1969 г. е поставена за първи път драмата на Радко Радков „Балдуин Фландърски“, каза по време на честването председателят на читалището арх. Донка Колева. Тя работи по събирането на вещи, документи и спомени на търновски автори заедно с Инициативния комитет „Радко Радков“. Досега над 12 души са предали материали, включително непубликувани досега снимки на поети и писатели, творили в старата столица. Великотърновският университет е предал студентската клетва и сонет за търновската алма матер, написана от Радко Радков. Артистите от търновския театър Иван Митев и Кирил Ангелов също са дарили спомени и от своите архиви.

ДЕСЕТКИ ПРИЯТЕЛИ И ПОЧИТАТЕЛИ НА РАДКО РАДКОВ СЕ СЪБРАХА В ПЕТЪК В ИЗЛОЖБЕНИТЕ ЗАЛИ, ЗА ДА СИ СПОМНЯТ ЗА НЕГО И ДА ПОЧЕТАТ ГОДИШНИНАТА ОТ РОЖДЕНИЕТО МУ. „И словото е истинският свят”, беше мотото на литературния форум, в който се включиха близките приятели на търновския поет проф. Иван Харалампиев, проф. Николай Даскалов, поетът Матей Шопкин.

„Радко имаше много приятели и те бяха много различни. Бяха на пластове – нощни приятели, дневни, интелектуални приятели. С проф. Николай Даскалов, със Страхил Попов и с Радко Радков бяхме една невероятна четворка. Аз бях единственият, който пееше песни по сонетите и на Радко, и по стиховете на Матей Шопкин, който често идваше на нашите събирания“, каза проф. Харалампиев и допълни, че ако Радко Радков беше жив да празнува своите 80 г., щеше да се появи ето така: „Щеше да е седнал сред нас накипрен. Той обичаше това – да се появява с тогата, с кръста и да гледа наоколо с присвити очи. И щеше да говори в рими”.

„Аз го познавам от студентските години, когато той учеше класическа филология. Имаше шизофренична памет в най-хубавия смисъл на думата. Всичко помнеше, знаеше наизуст всяка дума, която е написал, включително и драмите си можеше да рецитира наизуст. Та, помня държавния изпит. Трима професори три часа го изпитваха и сигурно са се опитвали да го хванат, че не знае. Обаче той всичко знае“, разказва и част от най-интересните си спомени с Радко проф. Николай Даскалов. После историята и изпита продължават така. На Радко Радков му писнало и за да прекрати изпита, си измислил византийски поет. Дал му име, че и стихотворение на старогръцки от него рецитирал. Разбира се, стихотворението си е на самия Радко, но това кой да го знае. Единият професор му казал, че такъв поет няма, а Радко го пратил да го търси в десеттомната история на византийската литература на руски език, на 132 страница, последния том. Е, пощадил го, като му казал, че такова стихотворение там няма, само пише за поета в общия очерк. Професорът зарязал изпита и хукнал към библиотеката да търси стр. 132 на последния том от енциклопедията. Естествено, там и дума нямало за измисления поет на Радко. Върнал се професорът, казал: „Радко, няма такъв поет. Можеш ли да повториш стихотворението?”. Радко казал – е, не мога.

Получил отличен. Всъщност това била поредната шестица в книжката на студента, който бил пълен отличник. Професорът, който ходил да рови из енциклопедията, му върнал студентската книжка и изгонил Радко с думите: „Марш навън, божествен имбецил!”.

Тържеството в памет на Радко Радков започна с откриването на изложба пред Факултета по изобразителни изкуства. Експозицията съдържа снимки и цитати от негови произведения. Фотосите са от личните архиви на Мария Радкова, Ружа Братанова, Найден Найденов, Тихомир Манев, Иван Русков, както и материали от музея „Емилиян Станев”. Всички тези материали вече са предоставени на арх. Донка Колева за бъдещия литературен музей.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Сн. Ростислав ГРЪНЧАРОВ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!