Шантави туристи, животни и НЛО-та щъкат из музейните обекти във Велико Търново

ИЗОБРЕТАТЕЛНИ ТУРИСТИ ВЪРШАТ ЩУРОТИИ В ТЪРНОВСКИТЕ МУЗЕИ И ТАКА ДЪРЖАТ НАЩРЕК СЛУЖИТЕЛИТЕ НА РЕГИОНАЛНИЯ ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ, но пък и оставят спомени, които след това музейните работници да разказват и на внуците си. Когато няма туристи, за да не скучаят, музейните служители спасяват животни, които неразумно са се покатерили на Царевец или на Трапезица и не знаят как да намерят пътя за обратно. Коронният номер обаче е появата на духове. А това най-често се случва в църквата „Св. 40 мъченици“.

МУЛТИМЕДИЙНИЯТ ЦЕНТЪР В СТАРАТА СТОЛИЦА СЕ ОКАЗВА ПЪЛЕН С НАЙ-МНОГО ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ЗА ТУРИСТИТЕ, а Царевец е мястото, където търсачи на силни усещания се правят на каскадьори и демонстрират безстрашие.

„Във всичките ни музейни експозиции има достатъчно охрана. И служители, които следват туристите, и въжета, които категорично казват, че експонатите не се пипат с ръце. Имаме и звукова охрана, която свети и няма как да не я забележиш. Но въпреки това вече сме се нагледали на какви ли не шантави изпълнения от страна на туристите“, разказва директорът на Регионалния исторически музей д-р Иван Църов.

Да си направят селфи с царя и царицата, е един от коронните номера на туристите, които влизат в Мултимедийния център във Велико Търново. „Не знам защо толкова ги привлича идеята да седнат в нозете на Нейно Величество и да си правят селфи. Прескачат въжетата и задействат звуковата сигнализация, но не се отказват. Но може би това още повече им вдига адреналина, защото така изживяват своите 15 минути слава“, усмихва се Иван Църов и признава, че никога няма да забрави реакцията на една ужасно сърдита жена, която преди време влязла в Мултимедийния център, за да обясни на целия свят, че по-нещастна бутафория не е виждала. „Вървя и мърмори през цялото време: на какво прилича това, как може такова кощунство с историята, какви са тези изкуствени кукли. Обаче ние между тези изкуствени кукли почти всеки ден сме „подредили“ и аниматори. Така експозицията става по-интересна, сцените оживяват, а и историята е по-лесна за възприемане. Та върви тази жена и мърмори. И стига до сцената с грънчарското колело, където момиче, облечено в стила на епохата, държи купичка. Сърдитата жена още си е сърдита и сочи към момичето и купичката, а момичето, вместо да й влезе в тона, просто й подаде купичката. Без малко да викаме Спешна помощ, тази жена така се стресна, така се шокира от жеста, че като си върна говора и картината, обърна на 180 градуса. До края на разходката й това вече беше най-невероятният музей, в който е влизала“, разказва още Иван Църов.

И признава, че най-смахнатият случай, на който той и колегите му са ставали свидетели, е решението на една жена да пипне коня по тестисите. „Тя беше с голяма туристическа група и все си мисля, че се беше хванала на бас с някого от групата. Иначе нямам обяснение защо ще искаш да пипаш коня по тези места“, признава шефът на музея.

ИМА ОБАЧЕ И ЕДНА КАТЕГОРИЯ ТУРИСТИ, КОИТО СЕ ЧУВСТВАТ ЩАСТЛИВИ И АДРЕНАЛИНЪТ ИМ СКАЧА, КОГАТО СВИЯТ НЕЩО ОТ ЕКСПОЗИЦИЯТА. Така един кореец си тръгнал с чашка от миндерлъка на Констанцалиевата къща в Арбанаси. Дежурната служителка го усетила, подгонила го и почти го настигнала на центъра на селото. Но там имало два автобуса с корейски туристи и тя не успяла да разпознае крадеца, защото всички й изглеждали еднакви.

Освен тази порцеланова чашка, изчезвала е и друга от експозицията в Мултимедийния център. Там обаче тя била имитация на сребро, но направена от блестящ материал за нуждите на сцената. Вероятно привлечен от бляскавия материал, един турист се пресегнал и дръпнал чашката от интериора на болярското жилище.

По-безразсъдните туристи си ускоряват пулса, като се катерят по стените на Царевец и по зъберите на Балдуиновата кула, за да си правят селфита, признава Иван Църов, който е запазил в кабинета си още един спомен от Царевец – стихотворение от ядосан турист, който се стигнал до Патриаршеската църква и се оказал от тези, които не харесват стенописите на Теофан Сокеров. Човекът добре ги разгледал и седнал да пише в книгата за впечатления. После служителите на музея зяпнали от учудване, защото там пишело, че въпросните стенописи нарушават любовта ни към Русия. И за да бъде още по-категоричен, господинът написал авторско стихотворение със заглавие „Славяни“ в книгата.

Даже и секс на живо са гледали служителите на Регионалния исторически музей във Велико Търново, споделя директорът на музея. Това се случило в Лапидариума на Археологическия музей през един горещ юли преди няколко години. „Няма да ти уточнявам нищо, че може и да се разпознаят тези две влюбени гълъбчета. Но разгледали те експозицията и приседнали на каменните пейки на сянка. И както си седели, започнали да се целуват и стигнали дотам, че трите жени в музея да не смеят да мръднат, за да не ги притеснят. После ми се наложи да пращам IT специалиста на музея да трие записа, към който имаше доста голям интерес“, смее се Иван Църов.

ПОСЛЕ РАЗКАЗВА КАК СЕ Е КАЧВАЛ ДО ТРАПЕЗИЦА ЗАРАДИ СТАДО ОВЦЕ И КАК ТРЯБВАЛО ДА СПАСЯВА ЗАКЛЕЩЕН ЯЗОВЕЦ В РЕШЕТКАТА НА ЕДНА ОТ ПОРТИТЕ НА ЦАРЕВЕЦ. „21 човека от седем институции участваха в спасяването на този язовец тогава, как мога въобще да го забравя този ден. Първо ми се обади чистачът и каза: „Шефе, има едно голямо, космато, зъбато животно с големи нокти“. Питам го какво е, да не е диво прасе. Не е, казва. Аз продължавам – да не е мечка. Не е, бе, космато, зъбато, голямо. Аз вече усещам, че ще става шоу, и викам един колега с фотоапарат. Отиваме – язовец. Звъннах, да си призная, първо на вас – журналистите. После извиках хора от Горското. Дойдоха двама и аз си представям, че ще се разиграе сцена от „Нешънъл джиографик”, и чакам да си сложат ръкавици, да спасят язовеца и да го разцелуват от кеф. Единият вади пищова и вика – да взема да го гръмна. Докато го укротя, дойдоха от РИОСВ и от „Звук и светлина“ хора. Стана панаир, ние разкачихме вратата, за да може, като освободим животното, то да тръгне навън, а не да хукне към Патриаршията, че там пък къде ще го гоним. И дойде накрая един таксиметров шофьор. Гледа ни сеира две минути и накрая удари един шут по дупето на язовеца. Онова така се стресна, че за части от секундата се набра на предни лапи и изчезна яко дим“, разказва през смях историята Иван Църов.

И си спомня, че му се е случвало и духове в „Св. 40 мъченици“ да преследва. Пак служителка негова първа се обадила, че на една от камерите се появили два светещи обекта, които даже и се движат. Заради легендите около тази църква историята много бързо се разчула, медиите доволно я украсили и тъкмо когато вече всичко отивало на затихване, в кабинета на Иван Църов звъннали от Асоциацията на паранормалните явления. „Казаха, че идват да разследват. Аз отговорих – ама няма проблем. Само си носете по 6 лв. за вход и те изгубиха интерес. Освен това аз вече бях разследвал, обаче няма да ти кажа как завършва цялата история, защото искам да поддържам интерес към църквата“, усмихва се Иван Църов.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *