623 четения

Основателят на един от най-големите еленски родове е герой от три войни

Няколко щриха към портрета на чичо Стоян, предсказал преди 100 г. днешния икономически успех на азиатските държави

 

Всъщност кой е чичо Стоян?

Отговорът е: eдин най-обикновен човек от Еленския Балкан, и по-точно от махала Цвеклювци на с. Тодювци. И в същия момент значително различен от другите хора – далеч надраснал във всяко отношение своите връстници. Човек, който не е свикнал да бъде втори! Това е моят най-голям чичо Стоян Тодоров Стоянов от рода Тодорови, когото аз добре запомних. На 9.02.2020 г. се навършват 70 години от кончината му.

Още през двадесетте години на миналия век хората слушали от него думите: „Знайте, ще минат много години и жълтата раса ще напредне много в своето развитие, след което ще управлява света“.

Хората по принцип вярвали на това, което казвал, защото знаели, че той много чете, познава историята и географията, но това предсказание им се струвало твърде странно.

През 1946 и 1947 г. аз запомних неговите думи по този въпрос: „Жълтата раса ще израсне. Ще минат много години, но тя ще управлява света“.

Чудно и невероятно звучаха тия негови думи тогава, защото след Втората световна война трите основни азиатски държави бяха в тежка криза. Япония лекуваше раните от атомните бомбардировки, Корея бе разделена на две части от различни политически системи, а в Китай бушуваше социалистическа революция.

Интересното е, че никой не го питаше откъде получава данни, за да направи този извод. Това остана тайна. Независимо от това в днешно време икономиките и на трите държави са недостижими.

ЧИЧО СТОЯН Е РОДЕН ПОД „ЩАСТЛИВА ЗВЕЗДА“ ПРЕЗ 1878 ГОДИНА КАТО ПЪРВО ОТ ШЕСТТЕ ДЕЦА НА НИКУЛА ИВАНОВА БЪЧВАРОВА ОТ МАХАЛА ДРАГНЕВЦИ И ТОДОР СТОЯНОВ ТОДОРОВ ОТ МАХАЛА ЦВЕКЛЮВЦИ. Връстник на свободата и на Третата българска държава.

Природата е била щедра – надарила го е с аналитичен ум и високи морални качества. А той казваше, че и Господ бдял над него и го запазил жив и невредим в най-трудните моменти през войните.

В детските игри бил пръв, но и по успех е първи. Само с какво умиление ни разказваше за първия си учебен ден в 1885 г. И за новата сграда на училището на махала Драгановци, която в него ден отваря врати. „От нетърпение аз се отскубнах от строя и влязох първи в новата сграда“, твърди чичо. За него този случай е истинско щастие.

Градинар в три държави – Австро-Унгария, Сърбия и България, като в Будапеща – 11 години. Преценил, че най-доброто място за градинарство е земята край река Дунав в околностите на град Будапеща в сравнение със земите на съседните европейски държави.

Негови другари са го уговаряли да замине с тях за Америка, където в ония години там се спечелвали много пари. Той помислил и преценил, че няма сигурност в две неща – в здравословното му състояние и в завръщането му в България. Ето защо категорично отказал.

Унгария се явява като втора негова родина. Това проличаваше от неговите спомени и най-вече от разговорите с третия му син Никола през 1945 г., когато се завърна от фронта, взел участие в освобождението на град Будапеща.

ВОЕННАТА СИ СЛУЖБА ЧИЧО СТОЯН ОТБИВА В ЕДИН ТЕЖЪК ЗА СЕМЕЙСТВОТО ПЕРИОД, КОГАТО БАЩА МУ – ДЯДО ТОДОР, СЕ РАЗБОЛЯВА И УМИРА. Чичо става глава на семейството и според тогавашния закон е трябвало да бъде освободен от военна служба, за да се грижи за издръжката на останалите пет по-малки братя и сестри и да плаща данъците на държавата, които не са били малки. Не го освободили, обещали му, че това ще направят след първата година. И тогава не го освободили. Ядосан от тази несправедливост, решава да „накаже“ военните, като напусне самоволно казармата. За целта изготвя точен план за действие, който му гарантира успешно излизане от България по легален начин. Ползва платен домашен отпуск, като е знаел, че паспортът му за Сърбия, където последната година е бил градинар при чичо си Иван, е бил все още валиден – срокът му не бил изтекъл. С кораб от Русе пристига в Белград. Поради това, че може да го потърсят в Сърбия по искане на нашите власти, решава да премине в Унгария, тогава още Австро-Унгария. Поради това, че за там не е имал документ, налага се да премине нелегално границата. Истинско геройство и смелост е проявил при нощното преплуване на река Дунав, и то сам, без да бъде забелязан от патрулите на двете гранични власти. В Будапеща намира свои стари познати градинари и започва работа.

ПРЕЗ ТОВА ВРЕМЕ В БЪЛГАРИЯ ВОЕННИТЕ ГО ОБЯВЯВАТ ЗА ПРЕСТЪПНИК, ЗА ДЪРЖАВНО ИЗДИРВАНЕ, НО БЕЗ РЕЗУЛТАТ. ТОВА ТЕЖИ И НА СЕМЕЙСТВОТО.

След няколко години на спокойна работа и спестени средства чичо Стоян решава до се завърне в страната. Изготвя нов план, в който включва да си отслужи втората година. Щом пристига в Русе, вместо да се завърне вкъщи, той пристига в полка, където е служил. Сам се е защитил пред прокурора и пред командира на полка. Доказал, че не той, а държавата в лицето на военните не е спазила закона и затова е напуснал. Трябвало е да плаща данъците на държавата. Признали го за невинен и прокурорът отменил заповедта за арестуване и съдене, а командирът го приел да си дослужи втората година. За добра служба преди уволнението е награден.

Най-интересното е, че след уволнението кметът в с. Тодювци и кметският наместник на махала Драгановци са направили опит да го арестуват като военен престъпник. Разбира се, чичо се засмял и показал документите си на редовен български гражданин. От този момент той става емблематична личност на нашата махала.

ЧИЧО СТОЯН Е ГЕРОЙ ОТ ТРИТЕ ВОЙНИ – 1912-1918 Г. НЕ ЗНАЯ ДРУГ ВОЙНИК ОТ ЦВЕКЛЮВЦИ ДА Е НАГРАЖДАВАН С ОРДЕН ЗА ХРАБРОСТ. Имал е щастието да служи при двамата известни генерали, братята Вазови. При Одрин в битката срещу турците за превземането на крепостта воюва под ръководството на ген. Георги Вазов, а в Първата световна война срещу англичаните – с ген. Владимир Вазов. Пред нас, децата, той беше неизчерпаем разказвач на невероятни истории от предните редици в различните битки с враговете. Нагледал се е на много кръв, на много ранени и убити, както на наши войници, така и на противникови. Той считаше, че единица мярка за смелост е да влезеш хладнокръвно в ръкопашен бой с врага. Може би заради неговото хладнокръвие и смелост са го включили в състава на взвод за ловене на „езици“.

След Първата световна война поради военната разруха съседните държави отказват да приемат нашите градинари. Чичо Стоян постъпва на работа в мина „Перник“. От 1919 г. до 10 юни 1923 г. работи там. Бързо усвоява миньорската професия. Тогава мината е била държавно предприятие и е плащала солидни заплати. Допълнително са плащали детски добавки. За едно дете – 25% завишение. Чичо е имал четири деца и получавал двойна заплата. С тези пари той построява в 1920 – 1922 г. първата нова къща след войната в Цвеклювци на нов терен, с всичките спомагателни постройки.

На 10 юни 1923 г. се включва в стачката на миньорите в подкрепа на сваления министър-председател Ал. Стамболийски по призива на Георги Димитров, председател на ОРПС в България. Стачката е неуспешна, разтурена от полицията. Уволнени са 1/3 от седемхиляден миньорски колектив, в т.ч. и той. Предупредени са всички от полицията „никога повече да не посещават Перник“. Тогава чичо решава да се върне отново към градинарската професия, но вече в България.

Чичо Стоян е имал една неосъществена мечта – това е образованието. Имал е голямо желание да продължи да се учи, но в ония години в нашия балкански беден край е било немислимо. Не му оставало нищо друго, освен, както всички други негови другари, да поеме на 14 г. пътя на градинарството с баща си, който го отвежда в Будапеща. Обстановката в града спомага за неговото културно издигане. Зимно време, завръщайки се България, той се самообразовал. Купувал си книги, създал си библиотека, четял много. Тази библиотека аз я запомних – съдържаше предимно фантастична и приключенска литература. От нея аз прочетох „Приключенията на Робинзон Крузо“, „Конникът без глава“, „Капитан Немо“. Най-важната книга с дебели корици бе „Вечният календар“. Тя бе като справочник по много въпроси. Чичо имаше обширни познания по история, география, по политическите въпроси на Европа, които често коментираше. Неговите познания за света бяха твърде обширни за онова време.

През 1946 г. той направи вълнуващо предположение. Аз бях ученик от основното училище, а сестра ми беше приета да следва в Софийския университет. В ония следвоенни години в нашата страна образованието беше далеч по-ниско от сегашното. Един университет и четири – пет висши института. Ето неговото прозрение:

– Байчо (така ме наричаше), учете се! Учете се, защото образованието е основата на всички успехи в живота. Няма по-хубаво нещо от образованието, от образованите хора. Запомнете! Ще минат много години, но в нашия род ще имаме хора с високо образование. Ще имаме учители, офицери, доктори, инженери, икономисти.

След 50 години, на втората среща на нашия род Тодорови през 1998 г., отчетохме, че предсказанието е изпълнено.

През четиридесетте години на миналия век чичо обяви една своя мисъл. На базата на анализа на строителството на различните къщи е определил възрастта на нашата махала – над 400 години. И още – първите заселници са овчари, потомци на овчарите на болярите, избягали от Търново след падането под турско робство.

Най-ценното нещо, което чичо Стоян е създал, е многодетното семейство от пет деца – трима синове и две дъщери. След тях идват и дузина потомци – внуци, правнуци и праправнуци.

В заключение ще отбележим, че наред с множеството предсказания чичо направи предположение, че неговият живот ще свърши в периода между 70 – 75-годишна възраст, още през 1945 г. И това се потвърди. На 9.02.1950 г., на 72 години, си отиде от този свят „живата“ история на махала Цвеклювци. Отиде си един известен човек, изживял с достойнство своя бурен живот!

Инж. Филип Н. Тодоров

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *