Изба в Нацовци произвежда лечебен пелин с 30 билки

Технологът Даниел Драгошинов пусна собствена марка по стара технология

 

С 30 БИЛКИ, ЯБЪЛКИ, КРУШИ, ГРОЗДЕ, С МИНАЛОГОДИШНО ВИНО И С МНОГО ВНИМАНИЕ И ЛЮБОВ ПРАВИ ПЕЛИНА СИ ТЪРНОВЕЦЪТ ДАНИЕЛ ДРАГОШИНОВ. Защото пелинът е специално вино, в него има мощна биоактивност, той не е начин да замаскираш повредено вино, като му сипеш доволно количество захар.

„Всъщност така вино не се поправя. Още по-малко пък можеш да очакваш, че по този начин ще получиш хубав пелин. Пелинът е вино с история. И има традиции още преди времето на социализма. Как точно са го правили – не знам, но е истина, че когато мъжете са се връщали от гурбет у дома по Димитровден, не са пиели вода заради дифтерита. Пиели са първо вино и по Коледа – пелин, той е бил техният способ да се лекуват. Това е, все едно да пиеш чай, в който има 20 – 30 билки, само че с тази разлика, че в чая билките са термично обработени, а в пелина – не, което ги прави още по-силни“, казва Даниел Драгошинов. И разказва, че билките се накисват във виното и алкохолът извлича от тях полезните вещества. Методът се нарича студена мацерация и е същият, по който се правят някои лекарства.

Даниел Драгошинов е технолог с почти 30-годишен опит и консултира изби из цялата страна. Миналата година обаче търновецът решил да реализира собствен проект и създал изба, от която излиза малко като количество, но с най-високо качество вино. Виното, както и избата, която се намира в Нацовци, носят неговото име – Драгошинов. Миналия сезон той бутилирал вино, колкото да даде на приятели, за да опитат продукцията му. Сега за първи път пуснал марката на пазара и основното количество от произведеното вино свършило за около три седмици. „Даже съм определил квоти за приятелите си – кой колко вино може да си вземе, защото, ако само техните поръчки изпълня, никъде няма да мога да си предложа пелина“, усмихва се Даниел.

ПРЕДИ ДА ЗАПОЧНЕ ДА ПРАВИ ПЕЛИНА, ТОЙ ТЪРСИЛ ОРИГИНАЛНАТА РЕЦЕПТА, ПО КОЯТО НЯКОГА ПРАВИЛИ ТОВА ВИНО. Но днес е невъзможно тя да бъде изпълнена, защото няма захарна тръстика. „Пелин се прави сложно. Процесът е много трудоемък. Някога са правили пелин в дървени каци от по 5 и 10 тона. И представи си, тези огромни каци се редят по следния начин – ред захарна тръстика, ред плодове, като се слагат ябълки и круши, ред грозде. При това само три вида грозде са подходящи за пелин. И така – догоре. После се залива с миналогодишно вино, което не е от това, дето по-добре да не го хвърляш, а е високо качество. В нашия район например са използвали само димят, в района на Кортен и Сливен – червен мискет. Запечатва се кацата, за да престои. След определен период от време виното се отточва и пак се залива. И така – три пъти“, разказва Даниел. Първото вино става най-силно, третото – най-слабо. Затова старите винари са смесвали тези две части, за да получат добър пелин. Втората партида си върви самостоятелно.

По тази технология пелин се е правил в избата в Килифарево, която изба вече не съществува. Тя е била под земята, а пелинът – изключително престижен. От това вино са имали шанса да пият само членовете на Политбюро, разказва Даниел Драгошинов и допълва, че навремето винарите не са имали възможност да стерилизират, затова пелинът е излизал леко газиран. Освен това не са имали консерванти, което пък прави пелина нетраен. След два – три месеца той вече не е ставал за пиене.

СЕГА ТОЙ ПРАВИ СВОЯ ПЕЛИН ПО МАЛКО ПО-РАЗЛИЧЕН НАЧИН, НО ПРОИЗВОДСТВОТО ПРОДЪЛЖАВА ДА Е СЛОЖНО И ТРУДОЕМКО. Пелин например се прави доста по-трудно от кампарито, което също се произвежда чрез смесване на ароматни растения и горчиви билки, плодове, вода и алкохол.

За пелина си Даниел не използва захар, готови настойки или есенции, нито пък трето, четвърто или пето качество вино. „Всъщност виното за пелина се прави специално. То трябва да е неутрално, за да не се сблъсква с аромата на билките. А билките ние берем сами от Странджа и от Балкана на Предела. И като казвам ние, имам предвид семейството си“, уточнява Даниел. И допълва, че билките се берат в точно определено време, за да имат максимална биоактивност.

От всичките около 30 билки, които има в пелина „Драгошинов“, Даниел не е успял да открие по родните полета две – три. Едната от тях е цвят от дива лоза. Купува и пелина, защото тази билка има 12 – 13 разновидности. Подходящ за вино е само белият. Заради това разнообразие билката може да се сбърка и тази грешка да провали виното.

ЗАРАДИ БИЛКИТЕ И БИОАКТИВНИТЕ ВЕЩЕСТВА В ТЯХ ПЕЛИНЪТ СЕ ПИЕ ОХЛАДЕН ДО 4 – 6 ГРАДУСА. Когато виното започне да се стопля, се появяват различни усещания в аромата и вкуса. Защото всяка билка активира аромата си при различна температура, обяснява Даниел и допълва, че пелинът има захарност около 35 – 40 градуса на литър. Основната част от захарността е плодова и идва от гроздето. Останалата се добавя в последния момент. Но това прави виното неподходящо за диабетици.

Освен всичко друго пелинът е светлочувствителен заради хлорофила в билките. Затова Даниел затваря пелина в тъмно стъкло. Иначе, изложен на светлина за по-дълго време, пелинът позеленява. „Тук е моментът да кажа, че пелинът е основно бял. Навремето червеният пелин е бил по-скоро розов заради гроздето, а бялото вино, каквото ние днес го познаваме, не е съществувало. Обаче за пелина танинът в червените вина и билките трудно се понасят“, обяснява технологът.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *