558 четения

Българо-сириец е рекордьор по даване на кръв – 18 пъти

Мартин Алнахас помага на болни от 10 години, отбеляза го с пищно хоро

 

„ДВИЖЕНИЕТО Е ЖИВОТ – ТОВА НИ ДАВАТ ТАНЦИТЕ. СЪЩОТО ВАЖИ И ЗА КРЪВТА. ТРЯБВА ДА ИМА ДВИЖЕНИЕ В ТЯЛОТО, ЗА ДА ИМА ЖИВОТ. Нещата са свързани, а когато кръводаряваш, спасяваш нуждаещ се“, това споделя един от най-дългогодишните кръводарители в МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ Мартин Алнахас. Благодетелят е със смесен произход – майка му е българка, а баща му – сириец. 35-годишният мъж станал кръводарител за първи път преди десетилетие, а в неделя отбеляза тази кръгла годишнина по безпрецедентен за областта начин. Мартин поведе голямо хоро в двора на лечебното заведение, на което се хванаха неговите приятели от танцов фолклорен клуб „Плетеница“. Народните ритми озвучиха стационара и приковаха вниманието на десетки пациенти и лекари, които излязоха на прозорците на болничните стаи, за да се полюбуват на кръшните танцьори.

Българо-сириецът решил да стане доброволен кръводарител, след като неговият дядо бил опериран заради счупена тазобедрена става. По онова време имал ниско кръвно и не бил подходящ за процедурата. Скоро след инцидента Мартин се замислил, че не бива да чака някакво лошо събитие в живота, за да реализира този хуманен акт. Започнал да се интересува повече за естеството на кръводаряване и осъзнал, че освен ценно за нуждаещ за пациент е и полезно и за самия кръводарител, защото след интервенцията тялото „обновява“ кръвта си и увеличава защитните функции на организма.

До момента е кръводарявал 18 пъти и веднъж е бил хоспитализиран в болницата. За него обаче не се наложило кръвопреливане.

„Правя го, защото ми носи дълбоко лично удовлетворение. Аз съм от често срещана кръвна група, която е подходяща за огромен брой пациенти. Това ме радва, защото може да помогна на много хора“, казва Мартин.

35-ГОДИШНИЯТ МЪЖ ТВЪРДИ, ЧЕ ТОЗИ ХУМАНЕН ЖЕСТ Е ЛИЧНО РЕШЕНИЕ И НЕ НАСТОЯВА НЯКОЙ ДА ПОСЛЕДВА ПРИМЕРА МУ. Не осъжда платеното кръводаряване, защото осъзнава, че у нас има много хора, които са в тежко финансово положение и стигат до крайности, за да свържат двата края.

„Когато човек е закъсал за пари, продава кръвта си. Това у нас се води престъпление. Не осъждам подобни постъпки, защото в крайна сметка, дори и заради финансово стимулиране, се помага на някого“, обосновава позицията си той.

Мартин казва, че не изповядва никаква религия, а вярва в доброто. Затова и винаги гледа да бъде в полза на познати и приятели.

Преди около година се запалил по народните танци и станал част от фолклорния клуб „Плетеница“. Чувства останалите танцьори като свое семейство, което в действителност изобщо не е малко.

В Сирия кръводарителят има трима чичовци, четири лели и над 30 братовчеди, които не е виждал от дете.

„Баща ми живя в България 30 години. Миналата година се върна в родината си. Сега поддържаме връзка онлайн. Там е война. Няма как да отида, макар да искам да видя баба и останалите роднини“, допълва Мартин.

Благодетелят призовава всеки да огледа хората около себе си, защото е нужно съвсем малко, за да направиш дребна услуга, която за другия би означавала много, и може би ти си единственото спасение за него.

Галина ГЕОРГИЕВА

Снимки авторката

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *