Тодор Рачев: „За човек, който е умен и не е мързелив, няма непостижими цели“

88-годишният мъж, строил Димитровград, е дългогодишен преподавател във Военното училище

 

„ВСЕКИ ЧОВЕК ВЪРВИ ПО СВОЯ ЖИТЕЙСКИ ПЪТ И ДОРИ НЕ ЗАБЕЛЯЗВА, ЧЕ В ЕДИН МОМЕНТ Е ДОСТИГНАЛ ЗАЛЕЗА СИ. Идва времето на размисли – какво е постигнал, какво е дал и получил, да прави преценка дали трябва да се гордее със стореното, или да се срамува от него, размишлява какво ще остави на идните поколения“, казва Тодор Рачев. Той е отдал 45 години от живота си на обучението на студенти и ученици и позовавайки се на големия си опит, създал своя философия за родната действителност. По думите му моралът отдавна е станал отживелица за българите, а сънародниците ни са загубили способността да мислят. Рецептата на масовото изцеление на населението е коренна промяна във възгледите на всеки човек, като всичко това трябва да започне от семейството. Призовава родителите да спрат да задоволяват капризите на своите деца, а да ги научат на труд, защото в противен случай им правят лоша услуга и стават повод за заличаване на всички добродетели в новото поколение.

Тодор е роден в село Стамболово, в бедно семейство. Описва родителите си като работохолици, които с много труд успели да купят трактор, вършачка, ниви и дори дърводелско предприятие. Самият той превивал гръб наравно с тях още когато бил на 12 години. Работата обаче не попречила на образованието му и скоро след това се преместили в Павликени, където завършил 12 клас. В младежките си години участвал в строителството на Димитровград, язовир „Росица“ и много други обекти. По-късно станал учител по математика и в продължение на пет години учил децата в Павликени. През 1959 година бил назначен за преподавател и впоследствие за началник на катедра „Висша математика“ в НВУ „Васил Левски“ във Велико Търново, където заемал поста до 1999 година.

„В СВОЯ ОПИТ УСПЯХ ДА СИ ИЗГРАДЯ ФИЛОСОФИЯ ЗА ЖИВОТА – ЧОВЕК ТРЯБВА ДА БЪДЕ ЦЕЛЕНАСОЧЕН, ДА ИМА ЯСЕН ПЛАН, който да следва. Главната цел трябва да е водеща сила за него. А каква да бъде тя – разни хора, разни идеали, но според мен трябва да е щастието на човека. Какво представлява щастието? За всеки е различно. Като преподавател се стараех да уча моите възпитаници на три основни неща – да се научат да учат, защото има техника за това, да се научат да мислят, защото мисленето също е философия, и да се трудят за главната цел в живота си. Липсата на такава прави хората безперспективни и оставени на случайността“, споделя Тодор Рачев.

Той е силно разтревожен, че безхаберието и липсата на морал са широко разпространени и сред управляващите. По думите му властимащите водят борба за интересите си, забравяйки защо са изпратени в парламента.

„Възмущавам се от начина, по който говорят депутатите ни. Те не влизат в интелигентен спор, а се оплюват. Винаги трябва да се изслушва една страна, защото, щом го казва, значи го мисли. Когато има логични аргументи, се стига до добро решение. За съжаление, такива дебати рядко се водят. Липсата на морал е най-голямата заплаха за цялото човечество“, категоричен е Рачев.

Дългогодишният преподавател припомня някои от основните физични закони, подчертавайки, че който ги наруши – носи негативни последствия. А именно – всеки обект привлича и отблъсква и всеки има своя траектория. Когато някой посегне на чуждото, което не му принадлежи, Всевишният го наказва.

„ДА ВЗЕМЕМ ПРИМЕР ОТ ДИНОЗАВРИТЕ. ТЕ СА БИЛИ ОГРОМНИ И НАЙ-МОГЪЩИ ЗА ВРЕМЕТО СИ, НО ВЪПРЕКИ ТОВА СА ИЗЧЕЗНАЛИ. Така става и с онези, които по нечестен начин богатеят и трупат състояние, а заради манията за сила и величие накрая ще бъде заличен от лицето на земята“, твърди 88-годишният мъж.

Тодор Рачев казва, че при едно добро управление на пенсионните вноски от страна на държавата хората от третата възраст могат да прекарат спокойно старините си, получавайки лихвите от парите, които на младини са внесли за държавната хазна.

„Единственият начин за определяне на пенсията е да е само сумата от направените вноски. Силата на това становище е страшна, защото всеки ще знае каква пенсия ще получава и няма да има никакво основание да се оплаква от малка пенсия. Тогава всяко получаване на никаква финансова помощ рисува портрета на човека некадърник. Ако искаш голяма пенсия – работи повече“, завършва той.

Галина ГЕОРГИЕВА

Снимка авторката

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *