ОбществоСъдби

Милена Симеонова рисува комикси, създава анимации и мечтае да напише графичен роман

КЪСОМЕТРАЖЕН АНИМАЦИОНЕН ФИЛМ, ТРИ КНИГИ С КОМИКСИ, УЧАСТИЯ В НЯКОЛКО НАЦИОНАЛНИ ИЗЛОЖБИ, МНОЖЕСТВО НАГРАДИ ИМА ВЕЧЕ ЗАД ГЪРБА СИ МЛАДАТА ХУДОЖНИЧКА МИЛЕНА СИМЕОНОВА. От няколко години тя живее във Велико Търново и признава, че съвсем съзнателно е избрала старата столица за свой дом. Тук преди няколко месеца тя организира и работилница за комикси. Така за три дни в града рисуваха нейни колеги и приятели, с които в продължение на няколко години Милена издава списание за комикси „Ко-миксер“.

„Мъничка“ се нарича дебютният филм на Милена. За да го направи, тя е кандидатствала за финансиране в Националния филмов център и е била одобрена. После няколко месеца рисувала и рисувала малки картинки, защото избрала да направи филма си класическа анимация. Което ще рече, че е нарисувала собственоръчно всяка една от стотиците рисунки, които разказва историята в „Мъничка“. „Невъзможно беше да преброя всички рисунки, защото за всяко движение, за всяко мигване на героите си рисувах. Има 25 картинки в 1 секунда. Става бавно, обаче ефектът е изключителен и филмът е с по-висока художествена стойност“, разказва Милена. След това уточнява, че в „Мъничка“ тя е разказала история за порастването. И че в нея главният герой е една гъсеница, която се страхува да се превърне в пеперуда – чудесна тема за дебютен филм, признава Милена, която вече е автор и на три книжки комикси, в които историите имат и леко биографичен привкус.

Първата се появила през 2017 г. – All My Lives („Всички мои животи“), а след това Милена рисувала и издавала по още една всяка година. Втората се нарича Relationshapes, или на български език заглавието звучи така – „Форми – отношения“, а третата е Date-dreamers, или „Среща в мечтите“. Последните й две книги са само рисунки, в тях няма нито една дума.

„Идеята в комиксите е картините да са повече, думите – по-малко. Справил си се добре, когато историята може да бъде разбрана, без да има нужда от думи“, обяснява Милена, която е завършила анимация в Нов български университет. Избрала тази специалност, защото в България училище за комикси няма, а анимацията е най-близо до това изкуство.

„Много е интересно в анимацията, там обичам да експериментирам. Обаче предпочитам комиксите. Те са неподвижни картинки и можеш да ги възприемаш с темпото, с което четеш. В анимацията все едно гониш всеки кадър. Е, да, можеш да спреш филма, да натиснеш пауза, да го върнеш. Но с книгата преживяването е някак различно“, споделя Милена. И след това сменя рязко темата, като казва, че в България съществува правило, че комиксите са детски книжки, че ако не четеш някоя дебела книга без пряка реч и без илюстрации в нея, значи въобще не четеш. Комиксите могат да бъдат провокативни, интересни и вълнуващи и за възрастните хора. За децата те могат да бъдат като първото стъпало към следващата книга. Като начин да поведеш детето в света на приказките. Комиксите могат да бъдат образователни, не само занимателни, казва Милена. И допълва, че някои от най-хитовите филми в момента, при това не за деца, са направени на основата на комикси. Защото истината е, че комикс историята винаги е на ръба на филма.

ДА НАПИШЕ ГРАФИЧЕН РОМАН, МЕЧТАЕ МИЛЕНА, КОЯТО САМА РИСУВА ГЕРОИТЕ СИ И САМА РАЗКАЗВА СЮЖЕТА. Казва, че понякога започва от случката, понякога първо се появяват образите. В момента тя работи над две идеи за книги комикси и се надява до края на годината да ги реализира. „Понеже си говорим за мечтата ми да напиша роман и за това, че у нас възрастните се притесняват да четат комикси, нека да кажа, че една от най-популярните истории в света се нарича „Маус“. Комикс книга е. Написана е от Арт Шпигелман и за нея той получава „Пулицър“. Сериозно е, нали“, казва Милена. Комиксът „Маус“ разказва за Втората световна война. Арт Шпигелман е направил този комикс, стъпвайки върху разказите на своя баща, който е бил в „Аушвиц”.

МЕЖДУ 2011 И 2018 Г. МИЛЕНА ИЗДАВАЛА С ПРИЯТЕЛИ И СПИСАНИЕ „КО-МИКСЕР”. С някои от тях направила и тридневната комикс работилница в старата столица. След този уъркшоп художниците избрали 10 комикса, които ще излязат в издание, наречено „Търновски комикси“, и тази книга трябва да се появи до края на март.

Дотогава Милена е решила да се впусне в интересно предизвикателство, което пак е свързано с анимация. „Когато учих в Нов български университет, участвах в един проект 10 х 10 за изработване на анимационни филми. Вузът работи с Единбург колидж в Шотландия, затова проектът върви паралелно в двете държави. Сред авторите има и музиканти, които също така всеки ден пишат музика, качват я в платформата на проекта и тя може да се ползва за филмите. А и идеята е за 10 дни всеки участник да създаде 10 филма. Някои от анимациите, които създадох при първото си участие, все още са сред любимите ми работи“, разказва Милена. Тя е решила за втори път да се включи в „10 х 10“, защото този десетдневен маратон й връща любовта към анимацията.

Комиксите обаче са донесли на Милена най-много отличия. Тя е участвала в Първата национална изложба на българския комикс, в NE FEST 2 – Международен фестивал за независимо експериментално изкуство, в Националната изложба на българския комикс Sofia Comics Expo, в Биенале на илюстрацията.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Снимка Венци СИМЕОНОВ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *