55970 четения

Търновската художничка Гергана Рахнева от епицентъра на епидемията: „Китай е урок за целия свят”

ПУСТИ УЛИЦИ, ПРАЗНО МЕТРО И СЪЩО ТАКИВА ПРАЗНИ АВТОБУСИ, ЗАТВОРЕНИ МАГАЗИНИ И МНОГО УПЛАШЕНИ ХОРА – ТОВА ПРЕДСТАВЛЯВА КИТАЙ В МОМЕНТА. Градът, в който ние живеем – Цунчин, е един от огромните градове в Китай с повече от 30 милиона население. Сега е град пустош. Така започва разказа си търновската художничка Гергана Рахнева, която от ноември е със семейството си в Цунчин. Гергана е завършила „Църковни изкуства” в Православния богословски факултет и магистратура по живопис във Факултета по изобразително изкуство на ВТУ. Съпругът й Петър Лазаров е университетски преподавател, затова те остават в Китай за месеците, в които продължава учебната година, и така е от няколко години насам. С тях е и синът им Виктор, който е роден в Китай и който догодина ще трябва да тръгне в подготвителна група.

„Усещането е ужасяващо. Да не говорим, че в нашето посолство тук нищо не знаят. И нищо не казват. Първо затвориха Ухан и от тогава до днес не се пътува до там и оттам не се излиза. А това е главен град с връзки и към Пекин, и към Шанхай. В Цунчин има хиляди ресторанти, места за пиене на техни разни сладки питиета, сладкарници. Животът кипеше с пълна сила, вечер беше претъпкано, където и да поискаш да отидеш, да седнеш. Магазинчета със сувенири има буквално на всеки ъгъл. Сега нищо не работи. Икономиката им започва да се срива така, но те са толкова изпълнителни, че не правят дори крачка встрани от това, което правителството е дало като указания“, казва още Гергана.

ОТ 22 ЯНУАРИ ТЯ И СЕМЕЙСТВОТО Й Е ЗАТВОРЕНО В КООПЕРАЦИЯТА, В КОЯТО ЖИВЕЯТ. И така е с всички останали семейства.

„ИМАМЕ ПРАВО ДА ИЗЛИЗАМЕ САМО НА ТРИ ДНИ ВЕДНЪЖ, И ТО ПО ЕДИН ЧОВЕК ОТ СЕМЕЙСТВО. С ТЕРМОМЕТЪР НИ МЕРЯТ ТЕМПЕРАТУРА, КАТО ЗАПИСВАТ КОЙ КЪДЕ ЖИВЕЕ – БЛОК, ВХОД, НОМЕР НА ЖИЛИЩЕ

Искам да кажа, че знаят кой влиза и излиза, за да могат да следят състоянието на всекиго. Ако някой е пътувал вътре в Китай, след като се прибере, жилището му се запечатва от властта за 14 дни. Доброволци от кооперацията идват и носят храна на хората!“, обяснява Гергана.

Когато й се наложи да излиза, тя носи, като всички, хирургични очила, маска, ръкавици. „Да ти кажа, че изглеждам като някакъв комиксов герой… Ама така излизат всички. Запотяват ти се очилата от маската, посягаш да вземеш торбичка с ръкавицата – пързаля се. Не става. И е смешно, и е много странно. Който може, си работи от къщи. Който е адски изплашен, не излиза от дома си дори за хляб. Тези хора си поръчват пакети храна, които им се доставят с куриер“, описва начина на живот в града Гергана. И после признава, че онзиден използвала правото си да излезе, за да си купи платна и да рисува. Макар че точно в момента картините й са повече драматични и мрачни, облечени в сиво, но въпреки това тя иска да рисува, защото така се чувства свободна, докато е затворена.

АПТЕКИТЕ И ХРАНИТЕЛНИТЕ МАГАЗИНИ СА ЕДИНСТВЕНИТЕ, КОИТО РАБОТЯТ И В МОМЕНТА

Заредени са вече, след като от тях в първите дни на карантината изчезнали първо зеленолистните зеленчуци, хората влачили огромни торби с ориз, за да се запасят. Изчезнало и брашното. Затворени са и училищата и децата учат онлайн. „Знаеш ли колко са отговорни.

ДОРИ И ВКЪЩИ, ТЕ ОБЛИЧАТ УНИФОРМАТА НА УЧИЛИЩЕТО СИ, СЛАГАТ СИ ЧЕРВЕНАТА ВРЪЗКА, ОТДАВАТ ЧЕСТ НА ЗНАМЕТО – КОЙ КАКТО МОЖЕ

Някои деца гледат урока, който следва, на таблети, други – на компютри, има и такива, които ползват само мобилен телефон. Но никой не кръшка, никой не се оправдава. Дори и физкултура карат по този начин – онлайн“, разказва търновката.

И не крие, че когато се разразила бурята, тя буквално умирала от страх и за себе си, и за близките си. Тя и Петър решили да се приберат в България, но полетът им бил отменен и… те останали. „СЕГА ТУК Е МНОГО ПО-СИГУРНО, ОТКОЛКОТО ПО ПЪТИЩАТА. Тук знаят какво да правят! Всеки ден получаваме поне по четири съобщения за ситуацията и предписания как да се пазим, какво да ядем, насърчават ни да се движим, макар и вкъщи, за да не затлъстеем. Представяш ли си за какво мислят хората! Гледам, когато мога, в интернет новини от България. Чета статии и си мисля – това чудо, ако сполети България…“, казва Гергана и след това моли да спестим края на изречението.

И разказва, че преди дни повикали Петър на работа, който в момента е на договор към частна организация, която се занимава с подготовката на деца за университета. За да започне, той трябвало да подпише разни документи за това къде е ходил и по кои точно улици е минавал. „А той не чете на китайски, може ли да знае имената на улиците. Как обяснява, какво говори – голям смях падна. Но тази бумащина сега точно никого не дразни. Защото

ИМА ХОРА, КОИТО СЕ ВРЪЩАТ НА РАБОТА. АКО СА СТОЯЛИ ПО ГРАДОВЕТЕ СИ И ВКЪЩИ, ПРЕДСТАВЯТ ДЕКЛАРАЦИЯ НА РАБОТОДАТЕЛЯ. ТЕЗИ ДЕКЛАРАЦИИ СЕ РАЗГЛЕЖДАТ ОТ ПРАВИТЕЛСТВОТО И АКО КАЖАТ – ДОБРЕ, МОЖЕШ ДА РАБОТИШ, ЧОВЕКЪТ ЗАПОЧВА РАБОТА

Повечето обаче са доста стреснати и си стоят у дома. И ние така. Ние слизаме най-вече в двора на кооперацията, който е чуден, с фитнес уреди, няколко скулптури, площадка, езеро. Слизаме да се раздвижим и се прибираме. Докога ще е така, не знам“, признава Гери.

Някои от хората около нея казват, че когато времето стане топло, но устойчиво топло – около 25 градуса и нагоре, вирусът няма да оцелее и животът ще тръгна пак постарому. Но официална информация за това няма, а китайците вярват на правителството си и се надяват само когато правителството даде надежда.

„Предполагам, че повечето българи приемат всичко това като дива пропаганда, но вярвай ми, тези хора оцеляват, защото организацията тук е желязна. Представям си, ако се случи в България. Колко от тези, които смятат всичко това за пропаганда, ще си останат затворени и под карантина. Нали се сещаш какво казва средностатистическият българин по адрес на правителството. А как ще организират учебната дейност! Никак! Не знам дали моята родина ще успее да се подреди така и да се събере в такъв момент“, казва Гери.

После признава, че въпреки всичко тя иска да се върне у дома, защото Китай не е нейното място и не е страната, която радва душата й. И докато чака възможността да качи семейството си на самолет, Гери рисува лични сюжети, рисува Виктор и Петър, ангели, лястовица, кацнала на статива й – все спомени от миналото лято, прекарано в ателието, което тя има от Съюза на художниците в Търново. Сега обаче е решила да се посвети на серия китайски съдове.

„КИТАЙ Е УРОК ЗА ЦЕЛИЯ СВЯТ. НЕ САМО ЗАРАДИ ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДИСЦИПЛИНАТА, А И ЗАРАДИ ЕЖЕДНЕВНИТЕ ПРОЯВИ НА ЧОВЕЧНОСТ

Една снимка се разпространява на човек със съмнение за вирус, кацнал на летището. Опакован е, изнасят го безопасно, но не го карат да се чувства като виновен за това, че е болен. Всеки ден мият с дезинфектанти, пръскат с белина навсякъде“, разказва Гери.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!