695 четения

Инвалидът Димитър Димитров мечтае някой да му даде шанс за работа

Да бъде трудоустроен, е мечтата на 49-годишния Димитър Димитров от Полски Тръмбеш, който е инвалид първа група с чужда помощ. За разлика от останалите хора с увреждания, обаче той не просто копнее и чака да се случи чудо и от само себе си да се реализира на пазара на труда, а прави всичко възможно да открие работодател, който да му повярва. Лъч надежда за него е промяната в Закона за хората с увреждания, който задължават фирмите да наемат по едно лице с намалена работоспособност при колектив от 50 до 99 служители. Преди време Димитър се регистрирал в Агенцията по заетостта във Велико Търново, но до момента не е получил нито една оферта за работа. Въпреки това е оптимист и е убеден, че скоро ще бъде нает.

49-годишният мъж има проблеми със слуха и намалено зрение заради катаракта от ранна детска възраст. Претърпял е пет операции на очите и две на сърцето. Инвалид е първа група с чужда помощ и получава от държавата пенсия в размер на 350 лв. Не може да се самообслужва и разчита на личен асистент, който му помага в ежедневието.

Детството му не било щастливо, защото връстниците му го избягвали. Заради здравословните си проблеми се наложило да прекъсне образование още в начален курс. И до днес съжалява за това, но твърди, че опитал сам да навакса учебния материал, и е много по-начетен от някои хора, които са завършили дори 12 клас.

С гордост споделя, че е преминал успешно курс по есперанто през 2011 година в Чехия и през 2014 година в Унгария.

Димитър е член на Управителния съвет на Териториалната организация на слепите в Горна Оряховица, Териториалната организация на слепите и глухите във Велико Търново и местната структура на есперантистите.

Допреди година и половина помагал в малък хранителен магазин, собственост на родителите му, но бизнесът фалирал и останал безработен.

„Най-големият ми проблем е намирането на работа. Мечтая да ми бъде даден шанс да се реализирам на пазара на труда. Надявам се да излязат програми към Агенцията по заетостта за работа за инвалиди. Готов съм да премина всякакъв вид обучение, включително и компютърно, готов съм на всичко! Би било чудесно да получа онлайн работа. Имам приятел с уреждания в Русе, който по програма е започнал да се труди в началото на тази година и работи от къщи през компютъра. Не държа да работя от къщи, може да е в библиотека или читалище, където ми кажат“, изрежда той.

Благодарение на това, че владее есперанто и има свой Фейсбук профил, 49-годишният мъж успява да завърже приятелства с много чужденци, които споделят сходна съдба. Един от тях е японецът Цукуру Харада, с когото се срещнали дори лично преди няколко години и до днес комуникират онлайн редовно. От него и останалите му чуждестранни приятели знае, че в другите държави инвалидите са трудоустроени и се ползват от редица облекчения и стимули за реализация.

„В другите страни хората с неравностойно положение като мен нямат проблеми в намирането на работа, пресичането на улици, ходенето по разбити тротоари, осигуряване на средства за скъпи операции и въобще не са жертва на дискриминация. Аз съм човек като всички останали, който има далеч по-простички мечти, и е нужно съвсем малко, за да се почувствам значим и полезен“, допълва Димитър.

Твърди, че ако започне работа, ще успее да мотивира още много хора с увреждания, които са се отказали да се борят и са се примирили с тежката си съдба.

Галина ГЕОРГИЕВА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!