Родолюбка събира историята на Раданово, за кмет се гласувало с боб и царевица

80-годишната учителка Пенка Михайлова е писала в историческата книга на селото 10 години

80-ГОДИШНАТА ПЕНКА МИХАЙЛОВА ОТ РАДАНОВО Е СРЕД МЕСТНИТЕ РОДОЛЮБЦИ, КОИТО СЪБИРАТ ИСТОРИЯТА НА СЕЛОТО. Тя е била 25 г. директорка на детската градина тук и зад гърба си има учителски стаж. Пази архивни уникални документи и факти, които се предават от поколение на поколениe в нейния род. Съхранява и архивите на своя прапрадядо, в които пише, че от 1885 г. до 1892 г. в селото е имало само по двама кандидати за кмет и за тях хората са гласували с боб за единия и с царевица за другия. Първите кметове били неграмотни, но след това в селото се открило училище в един зимник. След като местните се ограмотили, се появили и първите бюлетини, като само с един глас повече кандидатът е ставал кмет, разказва бившата учителка.

ВСЪЩНОСТ НЕЙНИЯТ ПРАДЯДО КОСТАДИН РУСАНОВ Е БИЛ ПЪРВИЯТ КМЕТ НА СЕЛОТО, ИЗБРАН С БЮЛЕТИНА СЛЕД ОСВОБОЖДЕНИЕТО. Той кметувал две години и после отворил училището в църковния двор, а в сградата днес се помещава пощата на Раданово.

„Много хора са писали различни неща в историческата книга на Раданово, която още никой не е издал и не e публично достояние. На мен ми я дадоха преди години, тя беше разкъсана, аз я подвързах и също започнах да пиша в нея. Писах може би 10 години в нея. Тя беше прекъсната някъде докъм 1950 г. Преди са написали историята на селото, как е създадено, била е започната от стария поп“, разказва Пенка Михайлова.

Тя е разказала за селското стопанство, за образованието, за здравеопазването. Всичко е през нейния поглед, оставените документи от нейните предци и от нейни лични спомени. Родолюбката казва, че е събрала много документи, от които да черпи информация за събитията в селото. Много от документите са именно на Костадин Русанов, първия образован кмет, учител и служител в общината. Правнучката намерила учебника, по който едно време са учели децата. Той бил само един по всички предмети с превод от Ушински. Бил събран на едно място преподаваният материал от първо до четвърто отделение. Материалът бил написан много достъпно за децата и се учело смятане, естествени науки и геометрия.

Даскал Русанов водел и дневник на учениците си, който приличал на днешните дневници, но бил направен от обикновена тетрадка. В нея били имената на децата, а отсъствия се извинявали само при работа у дома – паша на животни, гроздобер и други. Този дневник после попаднал в ръцете на един от синовете на първия кмет и даскал Нешо Русанов, който по ирония на съдбата освен роднина на Пенка бил и първият неин учител от първо до четвърто отделение.

„В главата си за образованието в книгата съм описала всички тези неща. Учебникът обаче е у други роднини, а тетрадката дневник май също на друго място. Написах и за прогимназията, кога са построени училищата, кои са били даскалите. За здравеопазването по същия начин – кои са били докторите, как имаше родилно, колко деца са се раждали и други подробности. Аз съм разказвала за селото от 1950 г. докъм 2000 г. Значи за половин век и това, което знам и съм открила“, пресмята Пенка Михайлова.

Лека-полека тя си припомня как през 1966 г. са били закрити родилните домове наоколо и всъщност на мястото на родилното в Раданово е отворена детската градина, на която тя четвърт век е била директорка, а в заведението имало 112 деца. За здравното обслужване в региона тя знаела много неща и от покойния си съпруг, който бил главен счетоводител на болницата в Полски Тръмбеш, а към нея имало 16 здравни служби и детски ясли.

Баба Пенка тъжно си спомня и как са сформирани ТКЗС-тата. Нейният дядо Тодор Русанов бил шест години в Америка и работил като хамалин. Като се завърнал в селото, вдигнал къща, накупил ниви, които били вкарани в общото стопанство заедно с конете, кравите и овцете. Семейството влязло в ТКЗС-то последно в селото и естествено, било обявено за народен враг. Възрастната жена със свежа памет казва още, че на черна дъска на площада всеки ден се пишело кое семейство е влязло в стопанството и кое не е.

„На другия ден, като отидем на училище, учителят най-напред ни питаше дали сме влезли в ТКЗС-то и защо не сме. По това време аз бях в прогимназията и в един момент на нашата порта се появи един огромен надпис, че сме врагове на Отечествения фронт. Когато отидох на училище в гимназията вече, един ден ме заведоха в милицията, защото някой писал лозунги против властта, ама аз не бях. После ме караха на Боруна в Търново постоянно, докато завърша гимназия, нощем с джип ме караха на гарата в Горна Оряховица и ми вадеха билет за влака да се връщам нощем. Денем отивам на училище, но на никого не трябваше да казвам какво са превили нощем с мен“, си спомня Пенка Михайлова и признава, че тези неща не ги е описала в книгата.

ВСЪЩНОСТ ТЯ Е ПОСЛЕДНАТА, КОЯТО Е ПИСАЛА ВЪВ ВЪПРОСНАТА НЕИЗДАДЕНА ИСТОРИЧЕСКА КНИГА ЗА РАДАНОВО. Преди нея имало други двама освен отец Обретенов. В труда, който е препечатван на пишеща машина, Пенка Михайлова е преписала и записки на един от своите учители Христо Иванов. При себе си тя пази част и копие от въпросната книга. Мечтае тя да бъде разпространена и хората да я четат. Преди години и след като се пенсионирала, събрала доста предмети и носии от хората в Раданово, но след като сбирка така и не се направила, тя върнала нещата на хората.

Бившата учителка споделя още, че има голямо семейство и се гордее с внучката си, която е нотариус в Горна Оряховица, и с внука си, който се занимава с дигитален маркетинг в София и след бригада в Америка се оженил за филипинка. За да не скучае днес, тя си купува и чете книги. Независимо от своята интелигентност и знания Пенка Михайлова обаче не гласува и не е в нито една партия. На младини била в БЗНС, но после се отказала от политическите партии. За 30 години учителски трудов стаж тя получава 219 лв. пенсия и това е една от причините да не харесва днешните политици.

Нели СУКОВА

Снимка авторката