707 четения

Петранка Новосад пълни живота си с поезия, криминалета, родова история и живопис

Нейни орисници в писането са Недялко Йорданов и Хайгашод Агасян

 

С ПОЕЗИЯ, КРИМИНАЛНИ РАЗКАЗИ, КРАЕВЕДСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ, ПРОУЧВАНЕ И СЪБИРАНЕ НА РОДОВАТА ИСТОРИЯ И С ЖИВОПИС ПЪЛНИ ЖИВОТА СИ ПЕТРАНКА НОВОСАД. Миналата вечер тя представи 15-ата си поред книга „Цветно вълшебство“ в Регионалната библиотека „П. Р. Славейков“ във Велико Търново. Книгата е поетична, затова и успоредно с премиерата ѝ Петранка Новосад откри изложба живопис, която също е под мотото „Цветно вълшебство“.

И писането, и рисуването са отдавнашни страсти на Петранка Новосад. „Заобичах рисуването още в училище. Но първо успях да се скарам с учителката си. Бях само в първи клас, ама наперено хлапе. Появих се в училище с една картина на котка, нарисувана от майка ми. Учителката вероятно веднага се е досетила, защото в мига, в който я видя, я отхвърли. Аз започнах да споря с нея, но все пак се наложи да тичам до вкъщи, за да донеса моята си рисунка. Когато я видя, учителката каза: „Ето това вече е котка“. Знаела е как да ме мотивира“, разказва Петранка Новосад, която е педагог по образование, но   е била учител само четири години . След това работила в Месокомбинат „Родопа”, в Окръжен отдел „Просвета“ и във Всестранна кооперация..

Бойното   кръщене като художник обаче се случило доста години по-късно, когато прохождала фирма „Чех”. За да не заспива докато изчаква да  се опушат саламите в атмусите   Петранка рисувала с блажна боя върху велпапето, с което били опаковани  обвивките на малотрайните салами. Един ден двамата  професори –покойният  Александър Терзиев и Спиридон Борисов, видели странните ѝ картини и проф. Терзиев бил този, който ѝ дръпнал дълга реч за това, че има талант и е крайно време да спре с несериозното отношение към таланта си. „А аз просто рисувах, за да не заспя. И свекърва ми е правила така някога – тя обаче нощем е свирела на акордеон, докато пази машините за лед. Моето занимание поне си беше тихо и кротко“, разказва Петранка.

Оттогава тя не спира да рисува и най-често рисува цветя. Прави и пана от естествена кожа и текстил и признава, че рисуването е най-голямото й спасение от тъжните и трудни събития, които са я настигали в живота й.

ТЯ СИ ИМА ОРИСНИЦИ И В ПИСАНЕТО И ТОВА СА НЕДЯЛКО ЙОРДАНОВ И ХАЙГАШОД АГАСЯН. Те се появили също толкова навреме, както и двамата професори художници. Петранка Новосад пишела стихове, но се притеснявала да показва лириката си на хората. Недялко Йорданов и Хайгашод Агасян били на гости на фамилията Новосад, станало дума за поезия и синът на Петранка някак между другото казал: „Че тя и мама пише“. Недялко Йорданов поискал да прочете, грабнал тетрадката, където тя събирала стиховете си, и се оттеглил в един ъгъл. Когато изчел ръкописите, застанал тържествено пред нея и казал: „Пиши бе, жена!“. Така се родила и първата стихосбирка на Петранка Новосад „Всеки има своята звезда“.

После се заредили още поетични книги, сборници с криминални разкази, едно краеведско изследване за родния град на Петранка – Павликени, и два тома с история на рода Новосад. Всеки момент от издателство „Фабер“ ще излезе и третият том от тази история, която е посветена на последните събития в рода. В тази трилогия Петранка Новосад е разказала всичко, което знае за фамилията от майката на свекърва си. Тя била добър разказвач, Петранка – изключителен слушател, и така с годините успяла да събере пъзела и да подреди историята. В книгите си Петранка Новосад е описала и историята на собствения си род, който също е толкова известен, като този на съпруга й.

„През 1926 г. свекърът ми идва в България от Чехия. Десетина години по-късно идват брат му Индро и сестра му   Винченция, на която ние всички казвахме леля Ченка. Та и тя   беше сладкодумната разказвачка. От нея зная толкова подробности за живота на свекъра ми“, казва Петранка. И допълва, че сагата е достойна за филмов маратон. Първо Чеха, естествено потърсил чехи, за да се адаптира.  Свързват го с Прошекови, които имали бирена фабрика, но там много бързо станало ясно, че младият Новосад е по-добър колбасар, отколкото майстор на бира, и го пратили в Софийските кланици. От София той се преместил в Павликени. Започнал да се учи на занаят, обаче за отрицателно време самият той станал учител на тукашните колбасари. „Те били добри в занаята, но нямали хладилници да съхраняват месото. Та първият Йосиф Новосад тогава направил хладилна камера и купил машина за лед. Иноватор е бил. И след него всички момчета в рода носят името му. Съпругът ми беше Йосиф Новосад, така се казва синът ми, а   имаме и четвърто поколение Йосиф Новосад“, разказва Петранка и допълва, че самата тя идва от рода на Комитата в Павликени. Прадядо ѝ е бил в четата на Бачо Киро, дядо ѝ пък е бил земеделски активист и е бил сред посрещачите на Стамболийски, за да го заведе след това на сбирката, на  която са присъствали и Райко Даскалов и Цанко Церковски.

„ОБАЧЕ НАШАТА ЛЮБОВ – МОЯТА И НА СЪПРУГА МИ, БЕШЕ КАТО ЛЮБОВТА НА РОМЕО И ЖУЛИЕТА. Двата рода нещо не се долюбваха, обаче ние, като се заинатихме – любов, та любов. Но не съжалявам за живота си. Имам вече четирима внуци и четирима правнуци. И двете ми деца са винаги с  мен. А на Коледа и на Великден   къщата е пълна с глъч и настроение“, казва Петранка Новосад.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!