Станимир Демирев – живот с куража да мечтаеш въпреки всичко

Това са истории за силни хора. За хора, които имат куража да живеят и да се борят за щастието си въпреки бариерите, които трябва да преодоляват. За някои тези бариери са по рождение, за други са следствие, за трети са просто… лош късмет или стечение на обстоятелствата. Това са истории за хора, които, вместо да решат, че нямат нищо, от нищото са си направили огнище и са разпалили вдъхновението на живота си. Вдъхновяващи хора, които са толкова заразително смели, че могат да променят всекиго, стига да им се доверим.

Ако познавате такива хора, а съм сигурна, че познавате, пишете ни, за да разкажем и за техния кураж да превръщат най-голямата си болка във вдъхновение.

„ВЛЮБИХ СЕ. ОЖЕНИХМЕ СЕ, ТЯ СЕ РАЗБОЛЯ. ЛЕКУВАХА Я, ЗАБРЕМЕНЯ. РОДИ НИ СЕ ДЕТЕ С ПРОБЛЕМИ.” Може би така би изглеждал възможно най-краткият вариант на разказа за живота на Станимир Демирев, учител по акордеон и музикални компютърни технологии в СУ „Емилиян Станев“ във Велико Търново. Колегите и приятелите му казват, че куражът, с който той живее, е достоен за уважение и поклон.

„Не знам колко съм смел, но знам, че не мога да се откажа нито от детето си, нито от съпругата си. Макар че понякога, признавам си, наистина не съм сигурен как успявам да издържа. Може би благодарение на музиката. Когато ми е най-тежко, взимам акордеона и се затварям в една стая, за да свиря“, казва Станимир Демирев.

ИСТОРИЯТА НА МИЛЕНА

НА ОКОЛО 25 ГОДИНИ БИЛА СЪПРУГАТА МУ МИЛЕНА, КОГАТО СЕ НАЛОЖИЛО ДА Й НАПРАВЯТ ОПЕРАЦИЯ НА ГЛАВАТА. Започнала да се чувства зле, губела се, припадала… В София успели да й поставят диагнозата кисти в мозъка. Лекарите казали, че жената трябва да се оперира, но първо решили да изчакат, за да проследят дали кистите ще се калцират. „Започнаха обаче да й дават лекарства, за да я подготвят за операцията. Междувременно тя забременя, спряха всички лекарства, казаха ни, че те не са опасни за плода, че след бременността кистите е възможно да изчезнат. Но за нас сценарият се разви по не особено благоприятен начин. Кистите не изчезнаха, а Мария се роди увредена“, разказва Станимир Демирев.

След бременността все пак се наложила операция. Лекарите успели да отстранят едната киста, но втората била на опасно място, затова само я изсмукали. „Лекарите казаха, че операцията е била успешна, но след нея Милена вече не се възстанови. До ден-днешен ходи с патерици, защото най-вероятно засегнат при операцията център в мозъка не изпраща правилните сигнали до гръбначния мозък. Или не изпраща никакви сигнали. Аз не съм лекар, не мога да обясня всичко с правилните термини, вероятно за много неща имам само подозрения, но… съпругата ми се придвижва с патерици“, обяснява Станимир. И уточнява, че изтъняването на гръбначния мозък е довел до минимална чувствителност в долните крайници. Краката на съпругата му са слаби, не успяват да удържат тялото й, а и вечно са студени.

Три пъти са й присаждали стволови клетки, които са взимали от нейния костен мозък. И тази процедура само до преди година и половина се правела в България. Милена претърпяла три такива интервенции в продължение на шест години. Тези процедури я вдигнали на крака, без тях тя най-вероятно и досега е щяла да остане на легло и неподвижна. „След третата интервенция подобрението беше просто поразително. Операцията преминава в рамките на 24 часа. За това време се взимат от нея стволови клетки и се имплантират в гръбнака. После я изписват. Но нещо се случи в лекарския екип, скараха ли се, успехите ли им дойдоха в повече, не зная. Но всичко приключи“, обяснява Станимир.

БЛАГОДАРЕНИЕ НА ЛЕЧЕНИЕТО ДНЕС МИЛЕНА МОЖЕ ДА СЕ ГРИЖИ ЗА ДЪЩЕРЯ СИ МАРИЯ, КОЯТО ВЕЧЕ Е НА 19. Миналата година тийнейджърката завърши средното си образование в паралелката по информационни технологии в СУ „Емилиян Станев“, където учи още от първи клас. Преди това момиченцето ходило в специализирана детска градина към Дома за медико-социални грижи в Дебелец. Това е в периода, когато домът имаше филиал в Търново и градината беше в кв. „Колю Фичето“, уточнява Станимир и признава, че до живот ще е благодарен за грижите на персонала в този дом.

ИСТОРИЯТА НА МАРИЯ

СЪВСЕМ СЛУЧАЙНО ЗАРАДИ ЗАБОЛЯВАНЕ ОТ ГРИП ЛЕКАРИТЕ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО ОТКРИЛИ, ЧЕ С МАРИЯ НЕЩО НЕ Е НАРЕД. „Бяхме в детското отделение и там ни казаха, че трябва да отидем на изследване в специализираната детска болница в София. Там ни поставиха диагнозата микроцефалия. Мария нямаше и годинка, когато разбрахме, че мозъкът й е твърде малък, че няма да се развива, че тя няма да е дете като всички“, признава Станимир. И уточнява, че Мария няма нужда от ежедневни рехабилитации, а само от разбиране и обич. „Тя е на 19, а е като малко дете. Всичко разбира, но не говори. Има в речника си едва 10 – 15 думи, с които строи елементарни изречения и успява да общува с целия свят. Ако започнеш да комуникираш с нея, в началото няма да я разбираш, но след това ще можеш спокойно да си говориш с нея“, казва г-н Демирев.

Сега Мария посещава Дневния център за възрастни хора с увреждания и се чувства щастлива. Там с нея работят логопед и психолог. Хората в центъра заедно ходят на екскурзии, дори и извън Велико Търново. „В събота и неделя, когато не ходи в центъра, само за него говори. За хората там, за приятелите, които си е намерила. Разбирам я, тя е млад човек и въпреки всичко има нужда от своите си хора“, въздиша Станимир.

След това признава, че когато за първи път чул диагнозата, отказал да повярва. „Мислех, че ще се оправи, и таях тази надежда, докато Мария не навърши 7 – 8 години. После нещо просто се пречупи и аз приех, че това е, каквото е. В началото ми беше много тежко, защото се грижех и за двете. Но се научих“, казва Станимир и признава, че след като лекарите им съобщили диагнозата на Мария, веднага последвало предложението да я оставят в дом.

„Не мога. Аз съм баща й. Как така ще се откажа от детето си. Предполагам, че единственото обяснение за това е думата любов. Ако това е достатъчно рационално обяснение – това е обяснението. Ако не е…, не знам“, въздиша Станимир Демирев.

ИСТОРИЯТА НА СТАНИМИР

ИСТОРИЯТА НА СТАНИМИР Е ПРЕПЛЕТЕНА С ТЕЗИ НА МИЛЕНА И НА МАРИЯ. И все пак – той е музикант, учител, композира и свири във формация „Акварели“.

Когато Мария била много малка, той започнал да я учи да свири на пиано и тя до 7 клас учила в музикална паралелка. Пианото развива фината моторика, затова този инструмент е чудесна терапия, категоричен е учителят, който сега работи с още едно изключително дете със специални образователни потребности – Йоана.

Колко акордеонисти е обучил от 1995 г., когато започнал в СУ „Емилиян Станев“, Станимир Демирев вече не помни. 15 от учениците му обаче са приети в музикални академии в България и някъде по света. Последните му талантливи зрънца бяха близначките Мария – Десислава и Дарена – Светослава, които в момента учат в Мюнхен. Корепетиторът на хореографските паралелки в СУ „Емилиян Станев“ Ангел Вичев е негов ученик, преподавателката във ВТУ Вася Мандикова, Димитър Христов, който свирил в оркестъра на Орхан Мурад – също.

Самият Станимир прави оркестрации за акордеон и симфоничен оркестър за търновската оперета, за Габровския камерен оркестър, за Разградската филхармония. И свири във формацията „Акварели“, създадена от Ангел Ангелски. Във формацията има още цигулар от Габрово и двама музиканти от Севлиево, които свирят на флейта и туба. Всички те работят и концертират заедно с трима тенори от София. Сега са започнали да възстановяват стари и забравени композиции на Джу Леви, някога преподавател в Държавната консерватория и първият, който е включвал латино ритми в песните си.

И понеже грижите са му малко, Станимир решил тази година да запише докторантура. „Това ме разсейва от всичко около мен. А и ще ми помогне да бъда по-добър преподавател“, казва Станимир, чиято докторантура е по специалността „Теория и практика на изпълнителското изкуство“ в университета в Благоевград.

„Не спирам да се питам защо точно на мен ми се случва всичко това. Не мисля, че съм направил на някого зло. Понякога си мисля, че е наказание за предишен мой живот. Никога не съм очаквал, че ще имам такава съдба, но… се държа все още. Е, понякога ми става много тягостно, но музиката ме спасява. И това, че някак все още успявам да мечтая. И за това нямам рационално обяснение, но мечтая“, казва Станимир.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Сн. личен архив

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *