120 000 лв. финансиране спечели проектът на д-р Деян Радев от Лясковец за ефекта на Брекзит върху икономиките в Европа

Според преподавателят по финанси, напускането на Великобритания от ЕС няма непременно да донесе само загуби за България

 

ПРЕЗ СЛЕДВАЩИТЕ ДВЕ ГОДИНИ МЛАДИЯТ ЛЯСКОВЧАНИН Д-Р ДЕЯН РАДЕВ, КОЙТО Е ПРЕПОДАВАТЕЛ В УНИВЕРСИТЕТА В БОН, ще реализира в СУ „Св. Климент Охридски“ дейности по анализиране на ефекта на Брекзит върху финансовата система и реалната икономика в Западна, Централна и Източна Европа. Проектът е съвместен с проф. д-р Теодор Седларски от Стопански факултет на столичния вуз и е единственият по икономика у нас, който печели финансиране по програма „Петър Берон. Науки и иновации с Европа“ на фонд „Научни изследвания“. Изследването ще се субсидира със 120 000 лв., а методите, които ще се използват, са емпирични и теоретични.

Д-р Радев е възпитаник на ПМГ „Васил Друмев“ и е носител на наградата за най-добра дисертация за 2013 година от Немския институт за капиталови пазари и на Дойче Бундесбанк за най-добра дисертация по икономика в университета „Гутенберг” в Майнц. Настоящото му работно място е висшето учебно заведение в Бон, където преподава и води курсове по финанси и финансови кризи на студенти бакалаври, магистри и докторанти. Преди това няколко години изнася лекции във франкфуртския университет „Гьоте“.

Индексите за системен риск и финансови кризи на д-р Радев се ползват от Европейската централна банка.

ВЪПРЕКИ ЧЕ ЖЪНЕ УСПЕХИ ЗАД ГРАНИЦА, ГОЛЯМОТО ЖЕЛАНИЕ НА ИКОНОМИСТА Е ДА СЕ ЗАВЪРНЕ В БЪЛГАРИЯ И ДА ПРОДЪЛЖИ ДА СЕ РАЗВИВА ТУК. Затова и решил да кандидатства по програмата „Петър Берон. Науки и иновации с Европа“.

„Целта на конкурса е да привлече български и чуждестранни изследователи с доказани научни постижения да извършват научна дейност с международна значимост в български университети. Програмата дава добър стимул за тласък на родната наука. Получих информация за конкурса един месец преди крайния срок и само за три седмици изготвихме проекта. Имаше много работа и почти денонощно бях ангажиран“, разказа д-р Радев.

През първата година от програмата „Петър Берон и НИЕ“ са одобрени за субсидиране 8 проекта, а този на лясковчанина е единственият в сферата на икономиката. Наименованието му е „Какъв е ефектът на Брекзит върху Европейската финансова система и реалната икономика на ЕС“. Другите одобрени проекти са в области като физика, математика, хуманитарни науки и науки за живота.

„Под реална икономика в проекта имаме предвид големите, средните и малките предприятия и потребителите, тоест почти всичко, което не е част от финансовия сектор в европейските страни. Има достатъчно много изследвания за ефекта на Брекзит върху британската икономика, но не и върху останалата част от съюза, в това число и България. Много е важно, че в проекта ще се работи с емпирични данни и изводите няма да почиват само на теоретични и хипотетични разсъждания. Предвиждат се два етапа – първо ще се разгледа ефектът върху западната финансова система, а след това и върху икономиката на страните от Централна и Източна Европа. Резултатите от двата етапа ще бъдат изпратени за публикуване в реномирани европейски и световни журнали, уточни преподавателят.

По думите му има много хипотези, които могат да бъдат изследвани и не е задължително напускането на Великобритания от ЕС да носи след себе си само негативи. Казва, че след Брекзит ще се появят нови предизвикателства, водещи от своя страна до иновативни икономически решения.

Специалистът по финанси прогнозира, че в България ефектът от раздялата на ЕС с Великобритания ще зависи от това колко бързо ще се адаптират родните фирми с промените.

„Набира скорост дигитализацията, Източна Европа се утвърждава като хъб на стартъпи и иновации, а локалните шокове могат да се компенсират с финансиране от ЕС. Фирмите ще разполагат с достатъчно механизми и възможности за откриване на ниши за предотвратяването на отрицателния ефект. Темата ще е актуална дълго време, защото Брекзит все още не е приключил. Процесът ще бъде много дълъг, ще има нови споразумения и се надяваме резултатите от проекта да са актуални и полезни много дълго време напред“, сподели д-р Радев.

„Особеност на българската икономика е това, че такива кризи идват у нас със забавяне. Конкретно по отношение на Брекзит, щетите в Германия например, ще са по-големи от тези в България, защото немската икономика е по-обвързана с английската, отколкото нашата с английската“, увери той.

Заключва, че крайният ефект върху икономиката ще се влияе от директните и индиректните връзки на страната с Великобритания и общият му размер може да се установи само по емпиричен път.

Галина ГЕОРГИЕВА