Във Велико Търново ходим по пари…

От архивите на „Борба“

Съкровища от музейните трезори

 

КАКВО ЗНАЕМ И КАКВО НЕ ЗНАЕМ ЗА НАЙ-ИНТЕРЕСНИТЕ СЪКРОВИЩА, КОИТО РЕГИОНАЛНИЯТ ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО ПРИТЕЖАВА. За тези вещи, предмети и експонати, които наримаче „уникални”, защото нямат аналог и защото са най-представителните не само за музея, но и за областта.

Поредица от материали припомня историята на няколко съкровища, сред които Хотнишкото, Къпиновското и съкровището от Големаните. За статуята на Асклепии, открита в Никополис ад Иструм, за Калояновото погребение и прочутия пръстен на царя, за медальона на Омуртаг, намерен на Царевец, за колоните в „Св. 40 мъченици”. Поредицата ще разкаже историята на оригиналните вещи на Васил Левски и Филип Тотю, с които музеят се гордее, както и за още няколко запазени и преминали през времето експонати като Манифестът на Фердинанд и звънецът, с който някога за възвестявали реда в Народното събрание. За килима, изработен за сватбата на Фердинанд и за едно уникално блюдо, подарено на Борис от търновското гражданство.

Повечето от експонатите са си във Велико Търново и могат да бъдат видени в експозициите на музея. Най-ценните находки институцията съхранява в банков трезор. А някои от тях, за съжаление, са в колекцията на Националния исторически музей в София.

 

 

  1. Във Велико Търново ходим по пари…

 

СТОТИЦИ ЗЛАТНИ И ХИЛЯДИ СРЕБЪРНИ, БРОНЗОВИ И МЕДНИ МОНЕТИ СЪХРАНЯВА РЕГИОНАЛНИЯТ ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО. Макар че може би е по-правилно глаголът „съхранява” да е в минало свършено време, защото някои от наистина уникалните и без аналог колективни монетни находки, бяха сред откраднатите при големия обир на музея преди години.

Ако сте чували приказката, че ние в Търново ходим по пари, трябва само да се наведем, за да си вземем, може да я приемате и буквално. В тоновете пръст под краката ни императори, царе, търговци и обикновени хора са заравяли натрупаните си малки и големи богатства с надеждата, че някой ден ще се върнат, за да си ги вземат и да подредят живота си отново.

„Факт в световната история е, че във Франция и България са намерени най-големите монетни находки. Велико Търново е районът, който държи първенството за нашата страна. Единственото по-голямо монетно съкровище е намерено през 1929 г. в Девня – 120 000 монети. Това е била провинциалната хазна на раойна. От тях сега са запазени около 80 000 монети, толкова полицаите са успели да съберат от прибраното гражданство, когато находката става факт”, разказва доц. Константин Дочев, най-популярният нумизмат в България и шеф на търновския филиал на Археологическия институт с музей към БАН. Всички останали известни колективни монетни находки, с които страната ни може да се гордее, са от Велико Търново и региона.

„През нашите земи са преминавали най-важните пътни връзки винаги. Предполага се, че когато Александър Македонски прави похода си към Северна България, той преминава през земите на днешно Търново. Някои историци казват, че е минал през Шипченския проход, други, че е прекосил Троянския, но откъдето и да е минал, той се разквартирова тук. От тогава е останало

НАЙ-ГОЛЯМОТО ЗЛАТНО МОНЕТНО СЪКРОВИЩЕ ОТ 66 ЗЛАТНИ СТАТЕРА НА ФИЛИП II”,

разказва доц. Дочев. Филип II е бащата на Александър Велики и той е сякъл монетите, всяка от които е тежала по 8,6 гр. 51 са на Филип ІІ Македонски (359-336) и 15 на сина му Александър Велики (336-323).

Статерите са били намерени в Самоведене през 1947 г. На съкровището попаднали двама братя, които след това се скралаи и единият предал другия. Така полицаите стигат до находката и прибират монетите. „Аз предполагам, че тези двама братя са открили повече монети, но до нас са стигнали 66 от тях. Абсолютно съм категоричен, че този безпрецедентен обир в нашия музей, беше главно заради въпросното златно монетно съкровище. И заради сребърните тетрадрахми. За съжаление ние никога няма да си ги върнем”, признава Константин Дочев.

През 60-те г. на миналия век подобна находка излиза и в Арбанаси – 100-110 златни статера, сред тях четири двойни от по 17 гр. Доц. Дочев е категоричен, че единственво Александър Велики е имал двойни статери, затова и монетите са били невероятно ценни. Те обаче не са част от колекцията на музея, защото в продължение на 20 г. след това са били продавани една по една, а вероятно някои продължават да се въртят на пазара и до днес.

В края на II и началото на I век преди Христа местните тракийски племена активно са търгували с Южна България и с гръцките градове по Бяло море. Затова и тук е намерена и единствената в страната ни колективна находка от сребърни тетрадрахми. Около 50 такива монети има от Самоведене, които в общи линии представляват капитала на един търговец. Четири – пет има от Хотница, които са тетрадрахми от гр. Мороне, родният град на капитан Петко войвода и остров Тасос. Тази находка, според доц. Дочев, доказва, че регионът ни някога е бил важен търговски център.

ИСТОРИЯТА НА 3600-ТЕ СРЕБЪРНИ ДЕНАРА

ЗАПОЧВА ПРЕЗ 1976 Г. когато ги открива при редовни археологически разкопки Богдан Султов. Това е човекът, на когото България дължи Античния керамичен център. Там, между Върбовка и Павликени, излизат римските монети. ВСИЧКИТЕ 3600 СРЕБЪРНИ ДЕНАРА БЯХА ОТКРАДНАТИ. Няколко месеца по-късно, благодарение на усилията на полицията, 586 от тези монети са върнати във Велико Търново и доц. Дочев е оптимист, че ние ще успеем да си приберем още.

„Нека се върнем началото на Римското владичество по нашите земи. Римляните завлядават отчасти траките през 148 г. пр. Хр.

В началото римляните оставят тракийските племена автономни и ги подчиняват едва I в. след Христа. Тогава са били назначени първите областни управители и точно тогава тракийските градове започват постепенно да се превръщат в търговски центрове. Траян (98-117), който тръгва да завладяван големи територии, разквартирова четири легиона в земите на днешна Северна България. Става дума за 20 – 25 000 армия, без да броим помощната част, жените, децата и прочее. След завладяването на Дакия, Северна България остава вътрешна мирна провинция и постепенно местните търговци, занаятчии, земевладелци и производители натрупват огромни парични средства. Всеки от тях е притежавал в брой по няколко хиляди”, разказва доц. Дочев. Когато в края на II век варварите започват да нападат земите ни, въпросните търговци укриват богатството си, за да го спасят от нашествениците.

На такова съкровище е попаднал Богдан Султов през 1976 г. Съкровище, което показва какво е било имотното състояние или социалния статус на собственика на Керамичния център през 170-175 г. Между тези монети, които са били фамилно богатство, трупано в продължение на 50-70 г., е имало изключително редки екземпляри. Сега на пазара на ценности те вървят по 15 – 20 000 евро. Става дума за монети с образа на Марциана, сестрата на император Траян и нейната дъщеря Мацидиа. „Императорът е сякъл монети и с образи на своето семейство, понеже е нямал деца, е направил такива с лика на сестра си. Това са изключително ценни монети, защото те не са влизали в обръщение. Ние никога няма да успеем да си ги върнем”, въздиша Константин Дочев.

И допълва, че в началото на III век, когато животът се успокоил, хората отново са започнали да трупат богатства. От тогава са находките край Вишовград от 1700-1800 сребърни денара, от Долна Оряховица, откъдето има 1200 денара. От това време са и малки суми бронзови монети, сечени тук. Правилата тогава са били такива, че римляните са разрешавали на богатите градове да секат бронзови монети, разбира се с лика на императора.

ТАКЪВ БОГАТ И ВАЖЕН ГРАД Е БИЛ НИКОПОЛИС АД ИСТРУМ, ОСНОВАН ОКОЛО 106-107 г., КЪДЕТО В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА 110 Г. СА БИЛИ СЕЧЕНИ МОНЕТИ. Това остава периодът с най-интензивно сечене в България. Курсът на обмен между сребърните и бронзовите монети е бил стабилен, затова и бронзовите пари са се считали за ценни. Дребните търговци са ги трупали, благодарение на което в наше време такива монети са излизали и в Плечище, и в Капиново – по 50-60 монети, и в Камен, където съкровището е възлизало на 100-120 монети. „Те са невероятно красиви, с образите на Асклепий, Хигия, Дионис, Хера. Гърбът на монетите е представлявал анимация – филм за бита и живота на тези хора, защото те са изобразявали сцени от ежедневието си. Но като ти казвам, че са били изключително ценни и красиви, да ти кажа и откраднати. Май само находката от Капиново ни остана”, вдига рамене доц. Дочев.

През VI-VII в. Търново вече е важен административен и военен център, който е носил името Закидева. След 602 г. всички гарнизони по Дунав са били снети и провинцията останала неохраняема. Тогава славяни и авари навлизат по нашите земи, а местното насенелие се оттегля към Балкана и Южна България. „И знаеш ли какво е станало. Хората са прибрали всичките си богатства, тръгнали са с тях, защото от това време ние нямаме никакви ценни находки, дори и дребна покъщнина не сме намирали. Имаме само около 300 медни монети, които излизат от различни места”, разказва археологът.

30 КГ. МЕДНИ МОНЕТИ ОТ СТРАЖИЦА И ДВА КИЛОГРАМА БЯЛО ЗЛАТО ОТ ЗЛАТАРИЦА

ни е „върнала” земята от Средновековието. Това е размирно време – края на XII век, когато византийците са били изгонени от тук.

От тогава е едно от най-големите в България медни монетни съкровища. Открито е в Стражица и става въпрос за 7000 монети, които са били грижливо прибрани в метално медно съдче. По този начин в онези времена са били транспортирани парите в държавната хазна. „Значи говорим за местната хазна. Тези 7000 монети са с общо тегло около 30 кг. Приехме ги през 1980 г. и още ги пазим”, усмихва се археологът. И веднага сменя темата, защото признава, че по-ценно от това монетно съкровище, е може би находката от някогашното Военно стрелбище в кв. Света гора във В. Търново. Тя е от 4200 монети, намерени в две глинени гърнета през 1967 г. при залесяване на местността с борчета. „Това съкровище е много важно за нас, защото то е свързано с детронирането на Борил. Явно негов човек се е готвил да бяга и е скрил част от имуществото си. Няма други такива монети, които да са стигнали до нас”, уточнява доц. Дочев.

БЯЛОТО ЗЛАТО НА ЗЛАТАРИЦА ОБАЧЕ ВЕДНАГА ИЗМЕСТВА БОРИЛ И АРХЕОЛОГЪТ С ОХОТА СЕ ВРЪЩА НАЗАД ВЪВ ВРЕМЕТО. Казва, че е склонен да приеме версията, че братята Асен и Петър са водили голямата си битка с Исак II Ангел именно между Златарица и Елена. Битката е станала през 1190 г. и двамата българи са разбили на пух и прах армията на Исак. Според писмените свидетелства на Акрополит, императорът едва се спасил, А В РЪЦЕТЕ НА ВАРВАРИТЕ, ТОЕСТ НА БЪЛГАРИТЕ, ОСТАВА ЦЯЛАТА ИМПЕРАТОРСКА ХАЗНА ОТ 10-12 ТОНА ЗЛАТО И СРЕБРО. Плюс императорския кръст, всичките му церемониални дрехи и палатката му.

От тогава е съкровището от 400 електронови монети с лика на Исак II Ангел. Електроновите монети са били правени от сплав от злато и сребро, която днес ние познаваме като бяло злато. Приблизително два килограма злато са тези монети, намерени през 30-те г. на миналия век абсолютно случайно. Няколко от тези монети се съхраняват в Регионалния исторически музей, но повечето продължават да са в обръщение сред местното население, казва доц. Дочев.

От времето на Иван Александър ни е останало второто по големина в България съкровище от 1100 сребърни български аспри. Те са намерени в Двореца на Царевец на куп. Тези монети тежат по 1,70 гр. Такива аспри, макар и „само” 44, археолозите Йордан Алексиев и Казимир Попконстантинов са открити и в звънарницата на стария Преображенски манастир. Нищо чудно тази сума да е била собственост на иподякона или клисаря, който грижливо си е кътал парите в дупка в стената.

БЛИЗО 40 УНИКАЛНИ КОЛЕКТИВНИ МОНЕТНИ НАХОДКИ Е СЪХРАНЯВАЛ ВЪВ ФОНДОВЕТЕ СИ РЕГИОНАЛНИЯТ ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ В СВОЯТА ИСТОРИЯ. Почти за всяко от тези съкровища се носят легенди като тази история с къртичината, с която е свързана една находка от 104 сребърни тетрадрахми, дело на Богдан Султов. Един овчар ритнал с крак къртичина и в пръстта блеснала монета. Човекът прибрал парата, но срещнал Богдан Султов и му я показал. И после е ясно – археологът намерил истинско съкровище край Недан.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *