Златните дарове и въоръжение на тракийски династ от село Големаните само веднъж са показвани в пълния им блясък

От архивите на „Борба“

Съкровища от музейните трезори

 

КАКВО ЗНАЕМ И КАКВО НЕ ЗНАЕМ ЗА НАЙ-ИНТЕРЕСНИТЕ СЪКРОВИЩА, КОИТО РЕГИОНАЛНИЯТ ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО ПРИТЕЖАВА. За тези вещи, предмети и експонати, които наримаче „уникални”, защото нямат аналог и защото са най-представителните не само за музея, но и за областта.

Поредица от материали припомня историята на няколко съкровища, сред които Хотнишкото, Къпиновското и съкровището от Големаните. За статуята на Асклепии, открита в Никополис ад Иструм, за Калояновото погребение и прочутия пръстен на царя, за медальона на Омуртаг, намерен на Царевец, за колоните в „Св. 40 мъченици”. Поредицата ще разкаже историята на оригиналните вещи на Васил Левски и Филип Тотю, с които музеят се гордее, както и за още няколко запазени и преминали през времето експонати като Манифестът на Фердинанд и звънецът, с който някога за възвестявали реда в Народното събрание. За килима, изработен за сватбата на Фердинанд и за едно уникално блюдо, подарено на Борис от търновското гражданство.

Повечето от експонатите са си във Велико Търново и могат да бъдат видени в експозициите на музея. Най-ценните находки институцията съхранява в банков трезор. А някои от тях, за съжаление, са в колекцията на Националния исторически музей в София.

 

 

  1. Златните дарове и въоръжение на тракийски династ от село Големаните само веднъж са показвани в пълния им блясък

 

ОТ 1000 ПРЕДМЕТА Е СЪСТАВЕНО ТРАКИЙСКОТО СЪКРОВИЩЕ ОТ СЕЛО ГОЛЕМАНИТЕ, РАЗКРИТО ОТ ИВАН ЦЪРОВ ПРЕЗ 1991 Г. И до днес това погребение остава най-атрактивната находка на архелога, който е директор на Регионалния исторически музей.

Огромно количество златни предмети, въоръжение и съдове съдържа съкровището, което стои заключено в банков трезор заради неоценимата му стойност. Показвано е само веднъж през 1996 г. в целият си блясък и възстановена естествена  среда. От тогава до днес в изложби са участвали отделни предмети. Миналата година за последен път бяха извадени най-красивите тракийски златни накити и част от предметите. Изложбата съпътства представянето на книгата на Иван Църов „Траките край Атрюс”, която представлява цялостната научна публикация на погребението. „Изключително скъпо е да бъде експонирано цялото погребение. Само пеликето на световния пазар днес струва около 18 000 евро, а съкровището има неизброимо количество изключително ценни предмети”, признава Иван Църов.

„В земите около Велико Търново, през които тече Янтра, не са били строени монументални гробници. Но погребенията са били пищни и в тях са поставяни не по-малко дарове, отколкото в Долината на тракийските владетели край Казанлък. Местните династи са обичали лукса и са притежавали несметни съкровища, част от които са придружавали собственика си дори и в отвъдния живот”, разказва археологът.

 

СЪКРОВИЩЕТО

 

„ОКОЛО 1000-ТА ПРЕДМЕТА, КОИТО НАМЕРИХМЕ В ГРОБА СЕ РАЗДЕЛЯТ В НЯКОЛКО ГРУПИ. Безспорно за хората най-голям интерес представляват златните накити и въоръжението”, казва Иван Църов, който може да говори с часове за всеки предмет от съкровището поотделно. Златните накити са нагръдник, торква – украшение за врата, гривна, прешлен, пръстен, три висулки, две халки, две златни пластини. Накитите са били инсигнии на погребания династ. Стойността им се равнява на сумата, с която може да се заплати на 50 войници-наемници за една година.

Другата голяма група предмети са тоалетни принадлежности – лекит, в който хората преди векове са съхранявали парфюмите си, един албатсрон – за мазила, кутия за бижута и бронзова лампа.

Освен тоалетните приндлежности, в гроба е имало и огромен сервиз за пир, съставен от гръцки бронзови и глинени вази. „В него има един голям съд за смесване на виното с водата, който се е наричал кратер. Също съд за вода – хидрия и пелике – съдът, в който се е наливало вече разреденото вино, една цедачка, която била особено нужна на пируващите, защото във виното оставали ципички и семки от гроздедо. Три чаши и една кана допълват още сервиза, който има и гръцки бронзови рисувани вази. Най-красивата от тях е именно пеликето, което г-н Църов е поставил и като корица на своята книга. Защото е категоричен, че този невероятен съд – червенофигурна ваза с дионисиеви сцени, е една от най-красивите керамични вази, откривани някога в България при археологически разкопки.

Прешлен от огърлица и гривна са части от групата на златните предмети.

Художникът, рисувал сцените върху пеликето, в научната литература е познат като „художникът от Агридженто”. Това не е името, което е носел приживе, но поради липсата на каквито и да било други сведения за него, специалистите го нарекли на името на днешния сицилиански град, в който е бил идентифициран първият съд, рисуван с негов почерк. Днес на експертите са известни около 50 съда на този атински художник. Точно по характерния му стил, той бил разпознат и като автор на пеликето, което украсява като истинско бижу съкровището от Големаните.

„Самото наличие на сервиз за пир е потвърждение за династически сан на погребания. Пирът е една от основните форми на социално общуване при траките, свързан е с идеята за гостоприемство, което пък е едно от свещените правила в архаичните общества”, казва археологът. И допълва, че някога пировете са съпровождали не само случайни срещи или сключване на военни съглашения, но са били неразделна част от календарните празници, от обиколката на владетеля на подчинената му територия, от погребалните обреди.

ДВА МЕЧА АКИНАЦИ, ДВЕ КОПИЯ, ДВА ЩИТА, ДВА КОЛЧАНА С ОБЩО 192 СТРЕЛИ е другата голяма група предмети в съкровището. Въоръжението на династа е съдържало всичко по чифт, което е било типично за тракийските владетели. Имало е торбичка с дузина топки за прашки и конски амуниции. В гроба не са били открити части от лък, но необичайното голямо количество стрели доказва, че като оръжие лъкът е бил използван. „Копието пък е основното оръжие на царя, респективно на династа и това е ясно от паметниците на тракийското изкуство. Мечовете – акинаци са типичо оръжие за скитските войни и наличието им сред местните траки се обяснява от древногръцкия историк Тукидит, който разказва, че гетите, които живеели отвъд Стара планина, са граничели със скитите и имали същото въоръжение”, обяснява още археологът.

Абсолютно всички предмети са описани в книгата „Траките край Атрюс”. В нея авторът е събрал своите 15-годишните му изследвания върху тракийското погребение край Големаните. Той е описал могилата, гробницата в нея и даровете, които открил при проучване на погребението.

Най-красивият съд в съкровището е пеликето – съд, в който се е наливало разреденото вино. Изработен е през 475 г. пр. Хр. Сцената е на сатир, който преследва менада

ЗА ПОГРЕБАНИЯ

 

ПОГРЕБАНИЯТ Е БИЛ МЪЖ НА ПРИБЛИЗИТЕЛНА ВЪЗРАСТ 35 Г. БИЛ Е ДИНАСТ, КОЕТО ЩЕ РЕЧЕ – МЕСТЕН ВЛАДЕТЕЛ. Бил е погребан с дарове, инсигнии и злато, което означава, че до сетния си час той е почитан човек. „В гробната камера намерихме златните накити, които открихме не къде да е, а върху тялото на покойника. Той вероятно е починал през летните месеци, защото в кадилницата сред остатйците от благовонията се откри насекоми, характерни за летните месеци”, описва проучванието си археологът.

Безспорен е и фактът, че погребаният е бил знатен воин, но в последните години от живота си е страдал от напреднала фаза на артрит и е ходел приведен. Това са показали изследванията на костите, извършени от британски специалист. Стоматолог е поручвал зъбите на някогашния династ, от което става ясно, че мъжът е имал проблеми и с тях.

Освен всичко това, благодарение на погребението от с. Големаните със сигурност се потвърждава, че траките са правили тридневни погребения, наподобяващи празненства. „Това, което открихме покрай гробната камера, съвпада с описаното от Тукидит, че траките са изпълнявали тридневни ритуали в чест на покойника, който се преселва в по-добрия свят. При разкопаването на пространството встрани от гробната камера, около ъглите й  имаше следи от палене на огньове”, описва картината, която видял при разкопките Иван Църов.

„Намерихме още нещо интересно, на което все още търсим логично обяснение. Като гробен дар е била поставена предна лява плешка от овца или коза. Това е срещан дар при тракийските погребения, но аз и до сега не мога да кажа защо точно предна и защо точно лява е тази плешка. Не ми е ясна символиката на този ритуал”, усмихва се археологът.

И признава, че другото, което не знае и вероятно никога няма да узнае, е името на династа. Човекът е живял във втората половина на V в. пр. Христа. Починал е в края на века, но със сигурност някои от накитите, с които е бил погребан, са с около 100 – 150 г. по стари от това време.

„Предполагам, че тези украшения са били използвани като инсигнии  -символи на властта. Предавали са се по наследство и нищо чудно този владетел да е бил последният от династията”, уточнява археологът.

 

РАЗКОПКИТЕ И

НЕДОВЪРШЕНИЯТ

ВОДОПРОВОД

 

ЗАРАДИ ИЗГРАЖДАНЕТО НА ВОДОПРОВОД НА ТЪРНОВСКОТО СЕЛО ГОЛЕМАНИТЕ СА ЗАПОЧНАЛИ РАЗКОПКИТЕ ПРЕЗ ЗИМАТА НА 1991 Г. Трасето на водопровода преминавало през могила с височина 42 см. Работниците тогава огледали мястото и преценили, че не могат да прескочат или заобиколят могилата, затова решили да я пресекат. Но още при първото загребване, багерът извадил с пръстта златна пластина. Тогавшният кмет на Големаните Стефан Костов се оказал оправен човек и веднага му светнала червена лампичка, затова извикал археолозите.

Иван Църов започнал да копае само в границите на траншеята където трябвало да бъде поставена тръбата и там започнали да излизат златните гробни дарове, общо 400 на брой.

„Изглежда цялата Килифаревска котловина е представлявала много специално място за траките, които са населявали земите около река Атрюс – днешната Янтра. Наоколо няма селища, вероятно това са били свещенни места за траките, където те са погребвали своите знатни мъртви. Много близко до гробната могила в Големаните, е Къпиновската могила, която също ни даде невероятно красиво златно съкровище”, казва още Иван Църов. И допълва, че в котловината има поне 100 християнски оброчища.

След това уточнява, че въпросният водопровод, който станал причина за откриването на Големанското съкровище, продължава да стои недовършен, а сегашната кметица Веселина Стойчева продължава двадесетгодишната битка срещу безводието.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *