Сребърното блюдо на цар Борис и царица Йоанна

От архивите на „Борба“

Съкровища от музейните трезори

 

КАКВО ЗНАЕМ И КАКВО НЕ ЗНАЕМ ЗА НАЙ-ИНТЕРЕСНИТЕ СЪКРОВИЩА, КОИТО РЕГИОНАЛНИЯТ ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО ПРИТЕЖАВА. За тези вещи, предмети и експонати, които наримаче „уникални”, защото нямат аналог и защото са най-представителните не само за музея, но и за областта.

Поредица от материали припомня историята на няколко съкровища, сред които Хотнишкото, Къпиновското и съкровището от Големаните. За статуята на Асклепии, открита в Никополис ад Иструм, за Калояновото погребение и прочутия пръстен на царя, за медальона на Омуртаг, намерен на Царевец, за колоните в „Св. 40 мъченици”. Поредицата ще разкаже историята на оригиналните вещи на Васил Левски и Филип Тотю, с които музеят се гордее, както и за още няколко запазени и преминали през времето експонати като Манифестът на Фердинанд и звънецът, с който някога за възвестявали реда в Народното събрание. За килима, изработен за сватбата на Фердинанд и за едно уникално блюдо, подарено на Борис от търновското гражданство.

Повечето от експонатите са си във Велико Търново и могат да бъдат видени в експозициите на музея. Най-ценните находки институцията съхранява в банков трезор. А някои от тях, за съжаление, са в колекцията на Националния исторически музей в София.

 

 

  1. Сребърното блюдо на цар Борис и царица Йоанна

 

СРЕБЪРЕН ПОДНОС, КОЙТО Е ИСТИНСКО ЮВЕЛИРНО БИЖУ, СА ПОРЪЧАЛИ НАВРЕМЕТО ТЪРНОВСКИТЕ ПЪРВЕНЦИ СПЕЦИАЛНО ЗА ЦАР БОРИС. Това се е случило през 1935 г., когато царят, придружен от съпругата си царица Йоанна и принц Кирил, изненадал търновските управници на 24 май. Това обаче е официалната версия. Според неофициалната, подносът е направен по желание и инициатива на гражданството на Велико Търново, може би заради това за доброто дело днес няма подробни писмени доказателства за поръчката и ипълнението й.

„Сребърното блюдо е една изключително интересна културна ценност, съхраняваме подноса във фонд „Нова история” на Регионалния исторически музей. Централно място в стилната композиция заема гербът на града, над който са гравирани инициалите „Б” и „И”, а  в долната част стои надпис: „НА ТЕХНИ ВЕЛИЧЕСТВА ЦАР БОРИС ІІІ И ЦАРИЦА ИОАННА СТ. СТОЛИЦА ВЕЛИКО ТЪРНОВО 1935”, описва подноса Тодорка Недева, главен уредник в отдела.

И допълва, че от двете страни на търновския герб са изобразени хералдически знаци, символизиращи династическия съюз между България и Италия. На гърба на представителния сувенир дискретно е изписано: „По композиция на художника Д. Н. Багрилов от г. В. Търново”. Подносът е изработен в София, в ателието на известния ювелир Христо Цанев.

Текстът върху подноса дава основание да се предположи, че красивият предмет е поръчан от Търновската община през 1935 г. най-вероятно за дар на българското царско семейство. Не са известни обаче причините, поради които сувенирът не достига до Борис III и Йоанна.

ПИСМЕНИТЕ ИЗТОЧНИЦИ СОЧАТ, ЧЕ ПРЕЗ 1935 Г. ЦАРЯТ, ПРИДРУЖЕН ОТ ПРИНЦ КИРИЛ, ПОСЕЩАВА СТАРАТА СТОЛИЦА НА 24 МАЙ. Тази визита, за разлика от всички останали, не е била предварително подготвена и дори общинарите останали поразени от неочакваното посещение на фамилията.

Внезапното гостуване дори объркало замисленото тържество за деня на буквите. Тогавашните общинари трявбало много бързо да преместят вече подредената украса от колодрума на Площада на победите и да приготвят подходяща естрада, от която височайшите гости да приемат тържествения парад и манифестацията. Други царски посещения през цитираната година не се откриват, няма и открити документи, които да свидетелстват по какъв повод е изработен сувенирът.

Въпреки изненадващото посещение, търновци бързо се роганизирали и посрещнали техни величества с пита, както е според родната традиция. Питата е стояла във въпросния поднос.

„Това че ние не знаем какво точно се е случило някога, по никакъв начин не накърнява историческата и художествена стойност на подноса, още повече, че проектът му е дело на забележителния художник, общественик и дарител Димитър Багрилов, автор на първия герб на Велико Търново, изработен през 1921 г.”, категорична е Тодорка Недева. Гербът не е станал официален, но сам по себе си е интересен. А Багрилов е останал в историята на града и като инициатор за построяването на Художествено училище на Боруна, дарител е на църквата църквата „Св. Константин и Елена”. Той е човекът, изсякъл през 1917 г. на скалата по пътя за гара Търново патриотичния надпис: „Българино, помни, че ти в царуването на Н. В. Фердинанд І, Цар на Българите, се бори юнашки и победи: Македония освободи на 24.ІХ.1915 г., а Добруджа на 4.І.1917 г.”.

Блюдото е било включвано във временни експозиции.

СРЕБЪРНИЯТ ПОДНОС ИМА СТРАННА ИСТОРИЯ. ГОВОРИ СЕ, ЧЕ БОРИС III Е ВЪРНАЛ ПОДАРЪКА НА ТЪРНОВЦИ, ЗА ДА ОСТАНЕ В ГРАДА. Уредниците в отдела обаче не знаят как подносът е постъпил в музея и нямат доказателства, че царят е преподарил подаръка си.

Тодорка Недева е правила проучване на посещенията на Борис във Велико Търново през 1935 г. „Тогава той е идвал само веднъж и това му посещение е въпросната визита на 24 май. Ако е имало други идвания, те не са били толкова официални. Но всички посещения на царя обикновено са били отразявани в „Общински вестник”, казва още г-жа Недева. Докато тя се ровила, за да търси информация за бюдото, не попаднала на такава в „Общински вестник”. Там нямало данни нито, че подносът е бил подарен, нито че след това е върнат на гражданството.

„Не успях да открия дори протокол от решение на общината да бъде поръчан подносът. Защото говорим за един не съвсем евтин дар, така че е логично да има решение на общината”, допълва още Тодорка Недева. Не е много ясно и предназначението на блюдото, но според уредничката то по-скоро е сувенирен подарък и бижу за интериора, отколкото вещ, която да бъде ползвана в царската кухня.

СИМЕОН САКСКОБУРГОТСКИ ОБАЧЕ ИМА ОТГОВОР НА ВЪПРОСА КАК ПОДНОСЪТ Е ОСТАНАЛ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО след като е била наречен за Борис III. „Когато миналата година откривахме изложбата с дръжавните символи, това блюдо беше част от нея. Г-н Сакскобурготски дойде на откриването и тогава аз му разказах историята на подноса. Та от него знам, че царският протокол повелява царят да си отчупи парченце от питата и да я върне”, обяснява шефът на Регионалния исторически музей Иван Църов. Така, според бившия премиер на България дядо му е върнал и подносът.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Сн. Валентин РУСАНОВ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *