Преди 38 г. Калояновото погребение е било сензация, днес продължава да е загадка

рочутият пръстен от 23,7-каратово злато се съхранява в Националния исторически музей

 

„ВЕРОЯТНО НИКОГА НЯМА ДА УЗНАЕМ ТАЗИ ИСТИНА. МОЖЕ БИ НЕ НИ Е ДАДЕНО ПРАВОТО ТОЧНО НИЕ ДА РАЗБЕРЕМ ДАЛИ В ЦЪРКВАТА „СВ. 40 МЪЧЕНИЦИ” Е БИЛ ПОГРЕБАН ЦАРЯТ КАЛОЯН, севастократор Калоян или неизвестен Калоян. Дори и след пълното проучване на гроба, ние не получихме категорични данни, че това е царят. Но не получихме и такива, които да ни убедиха, че това не е царят”. Така започва разказа си за откриването на гроба на Калоян в „Св. 40 мъченици” и последвалите горещи дискусии археологът Йордан Алексиев. Някога той е бил близо до Въло Вълов – истинският откривател на гроба и е станал свидетел на неговите колебания, както и на многото спорове на археолози и историци.

„Като че ли ние, археолозите сме по-малко склонни да приемем, че това е царят. Историците винаги са били на другата позиция”, допълва още г-н Алексиев от търновския филиал на Археологическия музей с итститут към БАН.

 

ОКТОМВРИ 1972 Г.

 

В НАЧАЛОТО НА ОКТОМВРИ 1972 Г. АРХЕОЛОГЪТ Н.С. ВЪЛО ВЪЛОВ ОТКРИВА ГРОБ В СЕВЕРНАТА ГАЛЕРИЯ НА ЦЪРКВАТА „СВ. 40 МЪЧЕНИЦИ”. Този гроб, който остава в историята под номер 39, се превръща в сензацията на разкопките в търновския храм.

Погребението е на мъж с необикновените за времето си 189 см ръст. Под лакътните кости на лявата ръка открива пръстен. Пръстенът е златен, от почти чиста проба – 23,7 карата. Тежи 61,1 гр. Принадлежи към т. нар. пръстени печати, много разпространени през средновековието. Върху плочката на пръстена е изобразено животно и има гравиран надпис в негатив – „Калоянов пръстен”. Различните изследователи виждат различно животно – за някои това е лъв, за други е пантера, за трети – барс.

Малко след разкриването на уникалната находка антрополозите са установили, че погребаният мъж е бил на около 40 г., че е със славянски черти и произхожда от североевропейска раса. По безспорен начин специалистите са доказали, че е бил погребан с копринена мантия, вплетени в нея златни и сребърни нишки. На копринената му дреха е имало десетки металически копчета, а на главата му – сърмена тъкан във вид на кръст. Всичко това говори за аристократично потекло, но не дава на археолозите възможност да определят гроба като царски.

„Всъщност отсъствието на титлата „цар” в надписа на пръстена отключи всички дискусии. Когато попадна на гроба, Въло Вълов се стъписа от това, което е открил, но мисля че в началото той беше склонен да повярва, че е намерил царя. Предаде се, когато за една от комисиите, тук дойде нумизматът проф. Тодор Герасимов. Двамата се видели преди заседанието и нумизматът изказал съмнението си, че този пръстен е царски. Беше казал на Въло Вълов, че такъв може да има всеки богат занаятчия, и дори по-голям”, връща се назад във времето Йордан Алексиев. Тогава обаче Станчо Ваклинов се намесил в спора и посъветвал Вълов Вълов да си остави една вратичка за бягство и да каже: „На този етап от проучванията на църквата, това не може да бъде цар Калоян”.

Двамата историци Иван Божилов и Васил Гюзелев участвали в дискусията и в началото не защитавали тезата за царя. Сега те са на друго мнение. На страната на цар Калоян през 70-те г. твърдо бил само проф. Иван Дуйчев, който пуснал във в. „Борба” поредица от статии.

 

ПРОУЧВАНИЯТА НА ГРОБ 39

 

ПРОФ. ВЕСЕЛИНА ИНКОВА Е ИЗСЛЕДВАЛА ТЪКАНИТЕ, НАМЕРЕНИ В ГРОБА. Тя за първи път през 70-те г. направила технико-лабораторни проучвания и възстановила облеклото. Установила дължината на туниката, цвета й, цвета на ботушите. Всичките си резултати описала в книгата си „Калояновото погребение”, излязла през 1979 г. В книгата си тя говори за Калоян, за човек с висок сан, но не и за цар. И пише в заключене следното: „Установените съществени данни за личността на притежателя на Калояновия пръстен и изключителните обстоятелства на неговото погребение, са съществен принос за окончателното разрешаване на алтернативното идентифициране на погребение номер 39 от некропола на църквата „Св. 40 мъченици” във Велико Търново – погребеине на „неизвестен до сега в нашата история търновски болярин с името Калоян” или погребение на „българския цар Калоян”.

Направени били и антропологични изследвания, които установили възрастта на мъжа, размера на черепа му, хлътването в теменната част. Според зоолгическия институт мухите, намерени в гроба, се връзвали с възможното време на пренасяне на тялото и погребването му.

„Всички тези неща направиха верига от много събития, които не могат да бъдат просто случайности – възрастта на погребания, височината на скелета, копчетата, солта по тях, тъканите, червените кожени ботуши. Но дори и пълното проучване на погребението не даде отговор на основните въпроси, които и до днес не дават мира на специалистите. Вече повече от 30 г. се опитваме да разберем

 

ИСТИНАТА ЗА ПРЪСТЕНА

И НАДПИСА В ЦЪРКВАТА,

 

който казва, че: „В лето 6738 (1230) индикат III, аз Иван Асен в Христа бога верен цар и самодържец на българите, син на стария Асен, издигнах из основи и с живопис украсих докрай пречистата тази църква в името на светите четиридесет мъченици, с помощта на които в дванадесетата година от царуването си, в която година се изписваше този храм, излязох на бран в Романия и разбих гръцката войска, а самият кир Теодор Комнин взех в плен с всичките му боляри” и т.н.”, цитира написаното на едната от колоните Данчо Алексиев.

Калоян е убит в битката при Солун през 1207 г. и тези 27 г., които се губят някъде, объркват историци и археолози. Освен може би ако там не е имало по-ранна църква.

Върху този въпрос дълги години работи покойният вече арх. Теофил Теофилов, човекът, най-тясно свързан с храма в новата ни история. Той беше убеден, че преди да я има църквата на Асеневци, на това място е имало ранна християнска базилика. Според него най-старата църква се е наричала „Рождество Богородично”.

„Атанас Попов, който е копал в манастира твърдеше по едно време, че манастирът е по-ранен от църквата. Но после се сети, че манастир без църква не може да съществува”, разказва още от тезите Йордан Алексиев.

И признава, че той лично има колебания. Възпира го археологическата среда. „Няма доказателства, че гробът е в близост до значими постройки, по-скоро е на неугледно място в северната галерия. И още нещо – мъртвият цър не е враг. Разбираш ли, би трябвало Борил да афишира връзката си с Калоян, защото той е наследил едно истинско успешно управление. Калоян е бил мъдър управленец и е донесъл най-много мощи в столицата, а това е невероятна благодат. Имаше една теза, че тогава са погребали Калоян набързо и тайно, но не можем да обясняваме всичко с набързо направено тайно погребение”, казва Йордан Алексиев.

 

ЦАР ИЛИ НЕ КАЛОЯН СЕ ВЪРНА

В „СВ. 40 МЪЧЕНИЦИ”

 

ГРОБЪТ ПРОДЪЛЖАВА ДА ПРИВЛИЧА СТОТИЦИ ОФИЦИАЛНИ ГОСТИ, ДЕЛЕГАЦИИ, ГРУПИ И ИНДИВИДУАЛНИ ТУРИСТИ В ЦЪРКВАТА „СВ. 40 МЪЧЕНИЦИ”. За да затвърди версията, че това е цар калоян, преди няколко години Божидар Димитров доведе президента Георги Първанов в старата столица и организира препогребване на останките от гроб 39. Стотици търновци тогава сес текоха да видят за последно саркофага с костите на Калоян. Саркофагът беше положен върху лафет. Национална гвардейска част ескортира лафета чак до храма.

Сега тленните останки на Калоян лежат в гробна яма в северната галерия на църквата, мястото, където са лежали в продължение на 800 г. преди археологът Въло Вълов да ги разкопае.

Преди да бъдат положени обратно в гроба, костите бяха обработени по восъчно-колофониева методика. Това е същият начин, по който са били запазвани и египетските мумии. Тази методика дава гаранция от 3000 г. Затворени са в метален саркофаг, който дава възможност на всеки 15-20 г. да бъде проверявано тяхното състояние. Начинът, по който са консервирани, гробната яма, в която няма пряк достъп на въздух, влага, вода и на други фактори, дават възможност те да бъдат отново изследвани. Ако науката открие нови методики, това може да бъде направено. Само дето никой не знае какъв отговор ще даде тогава науката…

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Сн. Валентин РУСАНОВ

Един коментар за “Преди 38 г. Калояновото погребение е било сензация, днес продължава да е загадка

  • 27.03.2020 в 15:36
    Permalink

    Да не се окаже, че гроб 39 е на Балдуин ?

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *