Архивите на БОРБАВодещи новини

Открити случайно или след години на търсене, лични вещи на Васил Левски са гордост на старата столица

От архивите на „Борба“

 

Поредица „Съкровища от музейните трезори“

 

 

Открити случайно или след години на търсене, лични вещи на Васил Левски са гордост на старата столица

 

ЛИЧНИ ВЕЩИ НА АПОСТОЛА НА СВОБОДАТА ВАСИЛ ЛЕВСКИ, ПРИТЕЖАВА РЕГИОНАЛНИЯТ ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ. Те не са толкова атрактивни като златните съкровища от Хотница, Големаните и Къпиново или като колективните монетни находки, но са също толкова ценни. Дори само защото са били на Левски, били са докосвани от неговата ръка, тези експонати са наша гордост, категорични са музейните работници.

Музеят в Търново с право може да се гордее с дяконския орар, който Левски е използвал между 1858 и 1861 г., два печата на Българския революционен централен комитет, една снимка на Апостола с автограф и част от чергата, с която той се е завивал, докато се е укривал в къщата на Мария Караминкова.

„Къде случайно, къде след години на търсене, сме намирали тези вещи. В крайна сметка музеят получи като дарение всички тези безценни експонати, които могат да бъдат видяни в експозицията на „Възраждане и Учредително събрание”, обяснява Стефан Бейков, главен уредник в отдел „История на България XV – XIX век”.

 

ДЯКОНСКИЯТ ОРАР

 

ТЯНКА МИНЧЕВА Е „ВИНОВНА” РЕГИОНАЛНИЯТ ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ ДА ПРИТЕЖАВА В КОЛЕКЦИЯТА СИ ДЯКОНСКИЯ ОРАР. Тя вече е бивш уредник в музея. През 1985 г. попаднала случайно на този орар в един църковен магазин в София. Магазинът бил на Димитър Топлийски, който го наследил от баща си. Именно баща му съхранявал ценната реликва дълги години. Преди него орарът е бил в ръцете на Ботевия четник Димитър Тодоров – Димитрото и историците признават, че не знаят как е попаднал при него. Но той през 1928 г. отишъл при Атанас Топлийски в София и му оставил един екземпляр от току-що излязлата си книга „Спомени на Димитър Тодоров – Димитрото, четник на Христо-Ботйовата чета”. Поискал пари от приятеля си и признал, че е изпаднал в нужда. Като залог оставил „най-скъпото си, което притежава – дяконския орар на Васил Левски”, с уговорката, че като възстанови взетата сума, ще си прибере реликвата. Но орарът останал в семейство Топлийски до 1985 г., когато Димитър и Веска Топлийски, които са син и снаха на Атанас, подарили орара на Регионалния исторически музей във Велико Търново.

Орарът е дълъг 4,30 метра, широк е 10,5 см. Изтъкан е предимно в жълто и е украсен с растителни орнаменти. Те са в лилаво и зелено и представляват букети с цветя. Между тях има кръстове, изработени от сърма. Цветя има и в двата края на колана. Те са избродирани върху тъмночервено кадифе със сърма. Орарът завършва и в двата края с ресни от сърма.

 

ДВАТА ПЕЧАТА НА БРЦК

 

ДВАТА ПЕЧАТА НА БЪЛГАРСКИЯ РЕВОЛЮЦИОНЕН КОМИТЕТ СА БИЛИ ИЗРАБОТЕНИ ПО ПОРЪЧКА НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ. Когато видял първия вече готов, Апостола забелязал, че върху главата на лъва няма корона, затова върху втория печат тази грешка е била изправена.

„Лъвът присъства и в двата печата. И в двата е обърнат надясно. Този, който е без корона, има по-интересни надписи. Над главата надписът гласи: „Привременното правителство в България”. Отдолу, под краката на лъва, пише: „I отд. (отделение) на БРЦК”, описва печатите Стефан Бейков. След това разказва, че до нас са достигнали писмени сведения за това, че Васил Левски е питал защо лъвът е без корона.

„Може би някои се чудят как така Апостола, който се е борил за свята и чиста република, е настоявал за този монархически символ. Но въсщност короната винаги е била първо символ на държавността. Приличало му е на лъва, който пък е белег за храброст, да носи корона, затова на втория печат са поставили такава”, уточнява главният уредник.

В печатащата част на втория печат пише: „Български революционен комитет”, има изобразена звезда, а над лъва се четат думите: „Свобода или смърт”. И двата печата са бронзови, а дръжките им са изработени от чемшир.

Отново Тянка Минчева е героят в тази история, защото тя след дълги проучвания успяла да установи, че двете ценни вещи се намират в личната колекция на търновеца Петър Аладжов, емигрант в Мюнхен. През 2000 г., когато Търново чества 120 г. от освобождението си и 160 г. от рождението на Апостола, Петър Аладжов дари двата печата на старата столица. Тогава той отказал да разкаже на нашите специалисти откъде има тези експонати. Малко по-късно обаче г-н Аладжов признал пред Тянка Минчева, че е откупил двата печата от сина на българския министър Васил Радославов.

ТАЗИ ЧАСТ ОТ ЧЕРГАТА

 

В РЕГИОНАЛНИЯ ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ СЕ СЪХРАНЯВА И ЕДНА ЧАСТ ОТ ЧЕРГАТА, С КОЯТО ВАСИЛ ЛЕВСКИ СЕ Е ЗАВИВАЛ, когато се е криел в къщата на Мария Караминкова. Тази част от чергата е била ползвана като завивка и от други революционери и съратници на Апостола, но тя остава в историята като вещ, докосвана от неговите ръце.

„Мария Караминкова е живяла на ул. „Гурко” и аз още помня тази странна къща, в която имало една стая с голям долап. През него се излизало на тавана, където било скривалището, а от там пък имало изход към горната улица”, разказва Стефан Бейков.

Синът на Мария Христо Караминков е участник в Априлското въстание и Дряновската епопея, така че изобщо не е случайно, че тя е укривала революционерите.

Този отрязък от чергата, който музеят е съхранил, е постъпил във фонда му през 60-те г. на миналия век. Фактите и чергата са откритие на Тодорка Драганова, също бивш уредник в музея.

 

СНИМКАТА С АВТОГРАФ НА ЛЕВСКИ

 

МОЖЕ БИ НАЙ-ИНТЕРЕСНАТА РЕЛИКВА СИ ОСТАВА СНИМКАТА, КОЯТО Е С АВТОГРАФ ОТ ЛЕВСКИ. Апостола подарил своята фотография на Сава Пенев, който бил член на Търновския революционен комитет и един от малцината оживели Ботеви четници. Престоява в Търновския затвор заедно с Никола Обретенов и Захари Стоянов, но бил помилван в последния момент. Заточват го в Диарбекир и след Освобождението Сава Пенев се завръща в България. Установява се в Свищов заедно със семейството си.

Именно там, в крайдунавския град, проф. Димитър Овчаров, бащата на археолога Николай Овчаров, открива безценната снимка. През 1959 г. професорът, все още млад научен работник, и съпругата му тръгнали по събирателски и проучвателски дела. В къщата на внука на Сава Пенев – Богдан, те имали късмета да разгледат стар албум. Измежду многото други снимки на възрожденци, сред които Бачо Киро и Ангел Кънчев, те попаднали на безценната находка. На молбата на професора да вземе снимката, Богдан Пенев категорично отказал, но след това подарил реликвата.

„В ЗНАК НА ПРИЯТЕЛСТВО ПОДАРЯВАМ НА Г-Н САВА ПЕНЕВ В ЛЕТО 1870”. Това пише на гърба на снимката. Следва подписът на Левски и псевдонима, с който тогава се е подвизавал Аслан Дервишоглу. „А той е имал общо 15 имена”, усмихва се г-н Бейков и уточнява, че точно по тази фотография, която търновският музей съхранява, някога са го издирвали турците.

Това научаваме от доклада на Найден Геров, който тогава бил руски консул в Пловдив, до посланика на Русия в Цариград граф Игнатиев. Та, през декември 1872 г. Найден Геров известил граф Игнатиев, че турците са намерили негатив от стъкло с фотография на Васил Левски. Управителят на Пловдивска област Хамид паша заповядал издирване на Левски именно по този фотографски негатив.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Сн. Валентин РУСАНОВ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *