1177 четения

Наш земляк е патриарх на модерното пчеларство в България

Марко Вачков

Всеизвестна истина е, че медът е сред най-древните вкусни и лековити храни на човечеството. Обичан и предпочитан от богове, високопоставени особи и простолюдието, възхваляван в шумерски, египетски и вавилонски папируси, споменаван в Стария завет, описван в турски и други хроники, вкусният и изключително полезен за здравето продукт открай време заема достойно място и на българската трапеза. Сладкото изкушение разнася славата на дедите ни, прочули се като добри производители и търговци на божествения елексир. Достатъчно е да си припомним, че азовските българи са основните вносители на мед и восък във Византия. Има данни, които свидетелстват, че при преминаването си Аспаруховите българи носят със себе си кошерища. Славяните, населявали нашите земи, също са ненадминати майстори в добиването на безценния продукт.

Трябва да се знае, че патриархът на модерното пчеларство у нас се родее с Великотърновския регион. Неговото име е Марко Вачков (1886 – 1935 г.). Роден е в Сухиндол. В историята на селището остава като дългогодишен авторитетен и обичан от всички учител, основател на лозарската кооперация „Гъмза” и Популярната банка. А държавата ни му дължи признателност, тъй като той е инициатор и основател на Българското пчеларско дружество (1889 г.), Българския пчеларски съюз (1911 г.), Българската пчеларска кооперация „Нектар” (1915 – 1932 г.). За наша чест Марко Вачков се нарежда и сред учредителите на Всеславянския пчеларски съюз (1910 г.).

Че землякът ни съвсем не е случайна фигура в производството и търговията на пчелен мед и пчелни продукти, личи още и от престижния факт, че сухиндолецът не само организира, но и сам участва в много наши и международни изложби като печели над 18 почетни и други дипломи, златни, сребърни и бронзови медали. Заслужава да се отбележи, че едни от първите златни медали, които получава българин в Първото българско земеделско-промишлено изложение в Пловдив (1892 г.) и в Изложението на балканските държави в Лондон (1909 г.), е именно нашият земляк. Той доказва класата си на производител и търговец и с участието си на световното изложение в Сент Луиз (1904 г.) и в Пчеларската изложба в Кралство Хърватско и Словония и Сръбска пчеларска задруга „У Руми”. Полученото  международно признания красноречиво говори за европейския и световен принос на малка България и големия Марко Вачков в развитието на това така полезно и здравословно производство.

Във фонда на Регионален исторически музей – Велико Търново, се съхраняват авторитетни отличия и три бурканчета с херметически запечатан над стогодишен мед, представян от Марко Вачков на международните изложения в Лиеж (Белгия) през 1905 г. и в Милано (Италия) през 1906 година.

Традициите и международният успех на нашия край в производството на божествената храна съвсем естествено дава отражение и върху трапезата на старостоличани. Ето някои местни

 

„МЕДЕНИ” РЕЦЕПТИ

 

 

КЕКС

         Продукти: 2ч. ч. пресято бяло брашно, ½ ч. ч. мед /може и захаросан/, 1ч. ч. захар /по желание може и да не се слага, за да не бъде десертът калоричен/, 1 к. ч. олио, ½ ч.ч. вода, 1 ч. л. канела, 8-9 счукани карамфилчета, 1 ч. л. сода за хляб, сокът от 1/2лимон /може да се замени с 2-3 с. л. ябълков оцет/.

Приготвяне: Водата, захарта и медът се затоплят до получаването на еднородна маса. В брашното се сипват канелата, карамфилът, лимоновият сок и медената смес. Всичко се обърква добре и се изисипва в намазана с краве масло и поръсена с брашно форма за печене. След изстиване кексът може да се украси с пудра захар.

 

ПИТА С МЕД

Смесват се около 300 г стафиди, 50 г натрошени или смлени бадеми, 50 г озахарени цитрусови плодове, 50 мл ром, 8-10 капки бадемово масло, 2-3 с. л. акациев мед, есенция по желание /може и настъргана лимонова кора/. Сместа престоява на хладно най-малко 8-9 часа. Замесва се тесто от мая /колкото локум/, 50 г захар, 100 мл мляко с разтворена в него 1 с. л. акациев мед, 2 яйца, около 250 г масло, 1 ч. л. сол и на върха на ножа канела, стрит карамфил и мускатово орехче.Към тестото се прибавя отлежалата смес, всичко се обърква, оформя се и се оставя да втасва около 15 минути. Пече се в предварително загрята фурна.

 

„МЕДЕНИ” ЛЮБОПИТКИ

 

  • През 1939 г. в България има 70 000 пчелари, които отглеждат 650 000 кошера.
  • Първите разборни кошери у нас са дело на немеца дърводелец Нитчке.
  • Когато жилят, земните пчели използват 21 мускула.

 

„МЕДЕНА” КОЗМЕТИКА

  • 1 с. л. мед се разбърква с 1 ч. л. зехтин, 1 пресен жълтък и овесено брашно до получаване на не много гъста каша. Сместа се нанася върху добре почистеното лице /може и на врата/ и престоява около 20 минути. Маската се измива с хладка преварена вода.
  • Изпръхналите и напукани устни могат да се възстановят, като се намажат с мед, масажират се около 10-15 мин. и се попият с мека кърпа.

Тодорка НЕДЕВА

 

РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО

2 коментара за “Наш земляк е патриарх на модерното пчеларство в България

  • 26.03.2020 в 13:46
    Permalink

    Много съм благодарна на вестника за статията! Интересна е, популяризира непозтнти неща и е много четивна! Не съм и предполагала, че има личности като Марко Вачков! Чест е за музея, че съхранява такива предмети, свързани с него и славата на българския мед! Ще е хубаво да пускате повече такива материали!

    Отговор
  • 26.03.2020 в 14:02
    Permalink

    Не съм и подозирал за заслугите на България в производството на мед, още по-малко съм очаквал, че патриархът в тая област ще е роден в малко селище като Сухиндол.Благодаря за публикуваната статия!

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!