Златният медальон на хан Омуртаг крие много неразгадани тайни

От архивите на „Борба“

Съкровища от музейните трезори

 

Златният медальон на хан Омуртаг крие много неразгадани тайни

 

Златният медальон на хан Омуртаг е една от изключителните находки на археолога Петър Славчев. Медальонът е от 20-каратово злато. Точно преди 35 г., през лятото на 1975-а, той попаднал на медальона, докато разкопавал средновековно жилище на северозападния склон на Царевец. За съжаление с тази находка днес се гордее Националният исторически музей, защото там е оригиналът. Ние показваме копие. Оригиналът е в София от 1976 г. и никога след това не се е връщал във Велико Търново.

Изображение има само на едната страна на монетата, другата е гладка и празна. Изображението е на Омуртаг и над него има надпис на гръцки и латински „На кан сюбиги Омуртаг”. Представен е допоясен образ на владетеля с дълги до раменете коси, с ниска корона и кръст. Владетелят е облечен в разкошна надиплена дреха – хламида, закопчана с кръгла фибула на дясното рамо. В дясната си ръка той държи кръст, а в лявата, която е свита пред гърдите – акакия, или торбичка с пръст. Според специалистите изображението показва изключителна иконографска и стилова близост със схематичните образи на византийските императори от периода 802-829 г., което говори за самочувствието на родните владетели. В това е убеден и доц. Константин Дочев, нумизмат и шеф на търновския филиал на Археологическия институт с музей към БАН, защото Омуртаг е бил езичник и присъствието на кръст в монетата е вече странно.

„Златният медальон е уникална находка за нас. Интересен е, защото има не само нумизматична, но и сфрагистична стойност. Което ще рече, че той е своеобразен възпоменателен знак. Отсечен е бил в малко бройки и това го прави още по-ценен”, разказва археологът Йордан Алексиев.

Медальонът, намерен на Царевец, е едва вторият подобен в България. Първият е находка на Карел Шкорпил. Той го е намерил някъде край Варна, но каква е съдбата на този медальон, днес никой не знае.

КАК ОМУРТАГОВИЯТ МЕДАЛЬОН Е ПОПАДНАЛ ТУК, Е ВЪПРОСЪТ, КОЙТО ПРОДЪЛЖАВА ДА ВЪЛНУВА АРХЕОЛОЗИТЕ И СПЕЦИАЛИСТИТЕ ОТ ВЕЛИКО ТЪРНОВО. Възможно е да е бил даден от ханския двор в столицата Плиска на виден представител от Търново. „Разсъждавам така, защото само виден представител на старата столица може да е живял на Царевец и да е бил евентуалният притежател на медальона. Или пък е попаднал на хълма по друго време, което е различно от времето на медальона”, уточнява още Йордан Алексиев.

Жилището, в което е намерена находката, е от първата половина на XII-XIII в. Омуртаг е бил владетел през VII век. Но ако медальонът е бил подарен на човек, живял някога на Царевец, това означава, че той е предаван от поколение на поколение.

Според доц. Дочев златният медальон е бил отсечен като подарък (терминът е донатив) на византийския император Теофил (829-841) по случай 30-годишния мир между него и Омуртаг.

Медальонът е придобит със средства на Общонародния комитет за развитие на Велико Търново и Археологическия музей с институт към БАН, защото Петър Славчев тогава е бил археолог към тази институция. „Затова ние можем да имаме сериозни претенции към тази наистина уникална находка. Както и към костеното разпятие – напрестолен кръст от Трапезица, както и към Калояновия пръстен, които би трябвало да са в нашия музей и туристите да идват тук, за да разглеждат оригиналите, а не техни копия”, категоричен е доц. Константин Дочев.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *