99 четения

От архивите на „Борба“: Съкровища от музейните трезори

На пет века е парламентарният звънец, с който Антим I е възвестявал ред и тишина

 

ПАРЛАМЕНТАРНИЯТ ЗВЪНЕЦ, С КОЙТО ПРЕЗ 1879 Г. Е ОТКРИТО УЧРЕДИТЕЛНОТО СЪБРАНИЕ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО, Е СРЕД НАЙ-ИНТЕРЕСНИТЕ РЕЛИКВИ, КОИТО ПАЗИ РЕГИОНАЛНИЯТ ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ. С него от 10 февруари, та чак до 16 април, Екзарх Антим I е въдворявал ред и тишина сред народните представители. Звънецът често присъства в различни изложби, но винаги може да бъде видян в експозицията на музей „Възраждане и Учредително събрание”.

Медният звънец е от 15-и век. Отличава се с филигранна изработка. В основите на неговата дръжка е гравирана епитафия на персийски език. В превод от фарси, текстът гласи „Някой ден, когато съдбата ме покоси и превърне мене нещастния от земен в раб Божий, милостиви Господи, дай му сили, здраве на този, който чете тези мои редове и се моли за мене.” Под надписа е гравирана и година от мюсюлманското летоброене, която се равнява на 1474 г. след Христа. Според някои историци тези думи поразително напомнят надписа върху Омуртаговата колона в „Св. 40 мъченици”. Оцелял е по чудо при пожара от 1906 г.

„Преди да стане звънец на Народното събрание, той се е използвал в едно турско медресе, или училище, на Царевец. През 1879 г. неговият мелодичен глас съпътства заседанията в Учредителното събрание и възвестява подписването на Търновската конституция. А влиза в нашата експозиция през 1985 г.”, разказва Светла Атанасова, уредник в отдел „История на България ХV – ХІХ век. И уточнява, че след Освобождението той става част от създадената тогава експозиция към читалище „Надежда”. Звънецът е бил предаден на уредниците в отдел „Възраждане” през 60-те години на XX век от Тодор Николов, първия директор на музея.

Звънецът се състои от шест части, три от които са сферични топки. Първата е с ажурна украса и в нея именно е вплетен текстът на персийски език. Гласът му звъни 35 секунди. Звънецът е бил използван до годината, в която е била построена сградата на Народното събрание в София и тогава парламентарният звънец в Търново замлъква.

В най-новата ни история до него се е докосвал единствено Йосиф Петров. Най-възрастният депутат в първия ни парламент след 10 ноември 1989 г. имаше честта да открие първото заседание на това Народно събрание. Това се случи на 10 юли 1990 г., когато в сградата на първия български парламент беше тържественото открито Седмото велико народно събрание.

След това, на 1 юни 1997 г., когато в Търново заседава Детският парламент на България, до звънеца се докосна и председателят на това уникално народно събрание. А председател беше Александър Александров от Велико Търново, тогава на 14 г.

Сега с изрична заповед на директора на Регионалния исторически музей звънецът не напуска експозицията по повод и без повод, за да може да бъде съхранен за поколенията и след нас.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Сн. Валентин РУСАНОВ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *