Следосвобожденският търновски елит се носи и общува алафранга

Градските първенци на предосвобожденско Търново запазват лидерските си позиции и след Руско-турската война 1877 – 1878 година. За разлика от други български селища обаче още в края на XIX век елитът на старопрестолнината започва да “се стопява”, тъй като много видни фамилии се преместват в други по-големи градове, някои се установяват в Централна и Западна Европа.

Независимо от намаления си състав и сравнително ограничени капитали и търговски връзки, най-първите жители на Велико Търново продължават да респектират съгражданите си с икономическото си благосъстояние, както и с политическото си влияние. Представителите на местния елит са предимно банкери, обменители и търговци на валута (сарафи), богати търговци, предприемачи, индустриалци, както и държавните служители – окръжни, околийски и градски административни, съдебни, военни и полицейски началници. Някои от тях притежават солидно образование и вроден аристократизъм, но новозабогателите търновски граждани, присламчили се към каймака на местното общество, като цяло запазват “грубите нрави на преуспелия търговец и занаятчия”.

Интересно е да се отбележи, че след Освобождението “най-първите” хора на града се отличават със собствена система от нравствено-етични норми на общуване. Те включват определени изисквания за: “моя дом”, “моя съсед”, “моя съгражданин”, “посрещане на гости” (по различен начин съобразно ранга му, но винаги изискано), за етикецията на поведение на обществените места, включително и на улицата, но и за проявата на милосърдие, благотворителност и дарителство. Градските първенци тогава съставляват затворена социална група, до която “простосмъртните” почти нямат достъп. Това се отнася както за ежедневните контакти и за служебното общуване, така и за сключването на бракове, при които действа правилото за задължителното избиране на партньор със синя кръв.

През разглеждания период сред най-изявените представители на местния елит са:

хаджи Славчо Хаджипаскалев (1807 – 1897 г.), търговец, лихвар и индустриалец, след Освобождението с част от капитала му е открита бирена фабрика, дарител на търновските училища и на общината

Ангел Попов (1835 – 1920 г.), търговец и индустриалец, общински съветник и народен представител от Народно-либералната партия (1892 г.), дарител на градската община, на редица благотворителни дружества и на читалище “Надежда”

Джорджо Момчев (1846 – 1903 г.), търговец, индустриалец, кмет на Велико Търново (1880 – 1881; 1894 – 1899 г.), член на Народно-либералната партия

Тодор Василев Лазаров, банкер, общински съветник и окръжен съдебен заседател

Стефан Сарафов – Сарафиди, търговец и индустриалец

Никола Димитров Смилов – Гарибалди (1835 – 1892 г.), търговец и индустриалец, активен деец на читалище “Надежда”

Атанас Андреев, банкер и търговец, и много други.

Редица външни белези свидетелстват, че изброените личности са от каймака на местното общество. Никола Смилов – Гарибалди, Ангел Попов, Джорджо Момчев, Стефан Сарафов – Сарафиди и Тодор Василев са единствените, които притежават лични файтони. Кабриолети с по един или два коня имат доста хора в града, но щастливците собственици на файтони са само петима. Интересно е да се отбележи, че най-луксозното за онези години превозно средство е строго индивидуално. Така например файтонът на Никола Смилов – Гарибалди е покрит с червено кадифе, на Сарафиди – с червена коприна, а този на Джорджо Момчев е украсен с разноцветни пискюли, панделки и множество звънчета, чиито „ангелски” звуци припяват на конския тропот и предизвиква небивал фурор по улиците на престолнината. Търновци разказват, че всъщност Джорджо Момчев обикаля улиците на града с три файтона. В първия се намира самият той, във втория се кипри бастунът му, а в последния пътува общинският служител, определен да съпровожда кмета.

От спомените на стари търновци узнаваме, че Панайот Славков, кмет на града през 1887 – 1891 г., народен представител в Третото и Четвъртото Велико народно събрание, председател на Петото и Шестото обикновено народно събрание (1888 – 1892 г.); министър на правосъдието (1892-1893 г.) и на търговията и земеделието (1893-1894 г.) в правителството на Стефан Стамболов, добре осъзнава своето място в социалната скала. Това проличава дори и от факта, че изминава разстоянието от дома си на Кая баш до аптеката си (около 200 метра) с файтон. В редките случаи, когато върви пеш, „пристъпя бавно, важно, с бастун в ръка по средата на улицата”. Достолепното му излъчване предизвиква у старостоличани страхопочитание, а нерядко и завист.

И друг любопитен и малко известен случай свидетелства, че Панайот Славков е част от каймака на търновското общество. През 1891 г. на посещение в старата столица пристига префектът на Вайскирхен. Той изявява желание да се запознае със старините, както и „да види образа на нашия домашен бит”. За целта училищният инспектор Тодор Янков го завежда в дома на Панайот Славков, без да уведоми предварително домакина. По-късно в спомените си Тодор Янков отбелязва: „Къщата и уредбата й направи на вайскирхенския префект голямо впечатление, а приемът очевидно го очарова. Самият Славков, госпожата и присъствуващата там госпожа Жекова направиха силно впечатление на чужденеца със своето достойнство и гостолюбие, че той след излязването ни побърза да ми изкаже своя възторг. Очаквайки може би да види полудиваци, той беше възхитен и от пълната с европейски комфорт къща на Славкова”.

И други домове на градския елит се открояват сред останалите. Старите възрожденски къщи вече не задоволяват градските първенци. Те започват строителството на по-големи сгради с ново фасадно и вътрешно оформление и обзавеждане и силно изразено европейско влияние. Първият дом с кантора и няколко големи магазина, построен извън чертите на западните порти на града (сега там е търговски център, известен на гражданите като ГУМ), принадлежи на Ангел Попов. След него стари и нови търговци и индустриалци започват да строят къщи с красиви балкони и така се оформя днешната главна улица, която се превръща в нов стопански център и в жилищен район на най-заможните великотърновци.

А от публикуваните през 1939 година спомени на Тодор Янков узнаваме интересни подробности както за дома на Стефан Сарафов – Сарафиди и съпругата му Венетия., така и за неговите именити собственици, част от търновския елит след Освобождението:

“За тая бележита къща заслужава да се кажат няколко думи, както и за нейните господари. Тя е масивна постройка с търговски мази под нея и без особени някои вънкашни украшения. Вътрешността й, обаче, беше красива и великолепно наредена. Стените й бяха покрити с живопис, представляващ изгледи от пейзажи и градове; не липсваха и народни сюжети. Във всяко помещение висяха грамадни венециански полилеи и също такива огледала по стените. Господар на този малък дворец беше притежателят на намиращата се на Севлиевското шосе фабрика за точене на коприна, Стефан Сарафиди. Макар този човек да носеше гръцко фамилно име, беше чист българин, търновец, когото запомних в неговата над 60 годишна възраст, с всичката вънкашност на първенец от своята епоха: фес, бяла, подстригана ала-турка брада, черна, сукнена стамболка и обувки в скърцащи кожени галоши, каквито по-първите хора лете и зиме носеха по онова време. Богат и с голямо влияние пред властта, той все пак беше родолюбив, както всички тогава българи, очакващи освобождение от турците. И неговото име, както на всички търновски, приближени до властта, първенци, не беше опетнено нито и с най-малката непочтена постъпка.

И съпругата на този човек — вече и двамата отдавна покойници — Винетия Сарафиди, се отличаваше със своята интелигентност, доброта и милосърдие. Учила в гръцко училище, когато български училища в града въобще не е имало, тя беше още и природно будна жена”.

Именно описаният от Тодор Янков дом през 1879 година е домакин на Учредителното народно събрание, приело първата българска конституция, известна като Търновска. Стефан и Винетия Сарафови са домакини и на руския императорски комисар княз А. М. Корсаков, както и на новоизбрания български княз Александър I Батенберг.

ЛЮБОПИТНО:

• Болшинството от търновските градски първенци са сподвижници на Стефан Стамболов още от предосвобожденската епоха, а други са привърженици на Консервативната партия. Нейни представители са д-р Цачев, Атанас Андреев, Петко В. Горбанов, търновският митрополит Климент (Васил Друмев). Според ст.н.с. Кинка Панайотова като членове на Народно-либералната партия болшинството от търновските градски първенци извличат голяма изгода за себе си по време на управлението на Стефан Стамболов, а също и на Народната партия.
• Съществени изменения в живота и в поведението на семействата от търновския градски елит внася модата алафранга в нейния най-широк смисъл – уредба на дома, облекло, обноски, езикова култура, интереси в различни сфери на науката и изкуствата, поевропейчени ритуали по посрещане на гостите – имени и рожденни дни, Великден, соаре, матине, парти. Голяма роля за приобщаването към ценностите на стария континент изиграва и дейността на дружеството “Алианс франсез”, основано през февруари 1910 година.

Тодорка НЕДЕВА

РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО