574 четения

Лекар първи снема надписите от прочутите колони в „Св. 40 мъченици”

От архивите на „Борба“

Съкровища от музейните трезори

 

Лекар първи снема надписите от
прочутите колони в „Св. 40 мъченици”

Д-Р ХРИСТО ДАСКАЛОВ Е ЧОВЕКЪТ, КОГОТО БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ ЩЕ ЗАПОМНИ ЗАВИНАГИ КАТО ПЪРВИЯ, УСПЯЛ ДА СНЕМЕ НАДПИСИТЕ от прочутите колони в търновската църква „Св. 40 мъченици”. Това се случило през 1856 г. Лекарят получил правото да влезе в храма, превърнат по това време в джамия, защото излекувал жената на турския валия.

 

ТРИ ГОДИНИ ПО-РАНО

 

Три години преди д-р Даскалов да открие колоните в църквата, храмът е претърпял преустройство. Турците са превърнали светинята в джамия и в пристройка близо до храма останал да живее имамът с жена си. Жената обаче се разболяла и само докторът християнин успял да се пребори с болестта й. От благодарност имамът попитал лекаря какво иска като награда и д-р Даскалов пожелал да разгледа джамията „Теке джамаси”.

„Сега само можем да гадаме дали когато е влязъл вътре, е знаел за колоните и надписите, или е ахнал, като ги е видял. Но ги е преписал. Имал е време да го направи, при това е свалил надписите много точно. Става дума за надписите върху трите колони – едната е на Омуртаг, другата на Иван Асен и третата, върху която се чете само едно изречение”, разказва археологът Йордан Алексиев, който добре познава църквата, защото я е изследвал и защото дълги години беше сред най-верните приятели на арх. Теофил Теофилов – човека, най-силно свързан със светинята.

През 1858 г. д-р Христо Даскалов изпратил надписите на руските учени слависти проф. О. М. Бодянски, Срезневски и А. Гилфердинт, които година по-късно публикуват текстовете. Успоредно с двамата руснаци и д-р Даскалов е направил публикация. През 1860 г. ги публикува и Г. С. Раковски. Веднага след като текстовете излизат черно на бяло и стават известни, те предизвикват невероятен интерес сред целия славистичен свят в Европа.

 

КОЛОНИТЕ

 

ВСЪЩНОСТ КОЛОНИТЕ В ЦЪРКВАТА „СВ. 40 МЪЧЕНИЦИ” СА ШЕСТ. Посетителите обаче обръщат внимание на три от тях, защото върху тях само има надписи.

Най-краткият текст гласи „Кастрон Редесто” или „Крепост Редесто”. Някои от изследователите смятат, че тази колона подкрепя твърдението, че църквата е построена от цар Калоян. Такива колони с имена на византийски крепости, написани на гръцки език, са намерени на няколко места в околностите на Плиска и Преслав. Има историци, които приемат, че тези колони са правени в старите български столици по времето на Крум и Симеон, други, че тези колони са трофейни и са пренесени в България след завладяването на съответните градове-крепости.

Най-вероятно колоната с надпис „Крепост Редесто” да е донесена в „Св. 40 мъченици” от Редесто в Търново през 1206 г. по заповед на Калоян. Но дори да е пренесена от Плиска или Преслав, тя явно е била подбрана сред други като нея с „триумфални” надписи. Историята разказва, че крепостта Редесто е била най-далечната от Търново и най-близката до Цариград крепост, до която са достигнали българските войски при войната си с латинците, а после и срещу гърците в 1205-1206 г. Това, че Калоян е завзел крепостта Редесто, го е написал и гръцкият хронист Никита Хониат. Жителите били откарани в робство, а градът бил изравнен със земята. Колоната „Крепост Редесто” в църквата „Св. 40 мъченици” е била нещо като личен знак на българския владетел цар Калоян. Не случайно той сам се е наричал „Ромеоубиец”, като контрапункт на прозвището на византийския император Василий ІІ, ослепил самуиловите войници и наречен „Българоубиец”.

Любопитното при тази колона е, че тя е обърната наопаки, затова надписът се намира на долния й край.

КОЛОНАТА НА ИВАН АСЕН Е МОЖЕ БИ НАЙ-ПОПУЛЯРНАТА, ЗАЩОТО НАПДИСЪТ ВЪРХУ НЕЯ Е ПОСВЕТЕН НА ГОЛЯМАТА ПОБЕДА НА българите над византийците при Клокотница. Битката е била 1230 г. и тя превръща българската държава в мощна сила на Балканите. Надписът е следният: „В лято 6738 [1230], индикт 3, аз, Иван Асен, в Христа Бога верен цар и самодържец на българите, син на стария Асен, издигнах из основа и с живопис украсих докрай пречестната тази църква в името на светите четиридесет мъченици, с помощта на които в дванадесетата година от царуването си, в която година се изписваше този храм, излязох на война в Романия [Тракия] и разбих гръцката войска, а самия цар кир Теодор Комнин взех в плен с всичките му боляри. И цялата му земя от Одрин и до Драч превзех, гръцка още и арбанашка [албанска] и сръбска, а пък градовете, които се намираха около Цариград, и самия този град владееха фръзите [латинците], но и те се покоряваха под ръката [скиптъра] на моето царство, понеже нямаха друг цар освен мене и благодарение на мене прекарваха дните си [съществуваха], тъй като Бог така заповяда, понеже без Него нито дело, нито слово не се извършва. Нему слава вовеки, амин.“

ТОЧНО СРЕЩУ КОЛОНАТА НА ИВАН АСЕН Е ТАЗИ НА ОМУРТАГ И НАДПИСЪТ ВЪРХУ НЕЯ ГЛАСИ: „Кан ювиги Омуртаг, направих преславен дом на Дунава и като измериш (разстоянието) между двата всеславни дома, направих на средата могила. От самата среда на могилата до стария ми дворец има 20 000 разтега и до Дунава има 20 000 разтега. Споменатата пък могила е всеславна и като измериха земята, направих тези писмена. Човекът дори и добре да живее умира и друг се ражда. Нека роденият по-късно, като разгледа тези (писмена), да си спомни този, който ги е направил. Името пък на владетеля е Омуртаг, кан ювиги. Дано бог да му даде да преживее сто години“.

ИСТОРИЦИТЕ ЗА СМИСЪЛА И СИМВОЛИКАТА НА КОЛОНИТЕ

Събирането на тези колони с надписи за събития от различно време има за цел да подчертае по категоричен начин приемствеността на българските държавнически традиции. Това е мнението на голяма част от родните историци. Някои стигат и по-далеч, казвайки, че на едно място колони от Първата и Втората българска държава показват, че цар Иван Асен ІІ е имал намерение да създаде в храма Пантеон – паметник на българската държава.

„Колоните са мобилни паметници, също като медальоните например. Съгласен съм, че колоните са материален израз на приемствеността между двете български държави, защото нашите държавници са имали обострено чувство за историчност”, споделя Йордан Алексиев. И допълва, че при разкопките в църквата не са били открити останки от архитектура, която да носи белезите на архитектура от Първата столица, което го навежда на мисълта, че колоните наистина са пренесени.

Всички капители са различни по време и стил. Едва ли един цар, чието царство опира на три морета, не би могъл да си позволи да направи еднакви капители, да отдели каменоделци, които да изработят всички колони еднакви.

СЪВРЕМЕННАТА ИСТОРИЯ НА КОЛОНИТЕ

В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА 20 Г. КОЛОНИТЕ В ЦЪРКВАТА „СВ. 40 МЪЧЕНИЦИ” БЯХА ОПАКОВАНИ И НЕДОСТЪПНИ ЗА ТУРИСТИТЕ също както и самия храм. При едно от посещенията на Симеон Сакскобурготски във Велико Търново колоната на Иван Асен е била отворена, за да я види гостът, и след това отново скрита. Окончателно надписите станаха туристическа атракция пак през 2004 – 05 г. след реставрацията на храма.

„Колоните са първокласни извори за историята ни. Те са епиграфски паметници, от които ние научаваме много, затова си струва да ги пазим и да се хвалим с тях”, категоричен е Йордан Алексиев.

 

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Сн. Валентин РУСАНОВ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *