83 четения

Манифестът за Независимостта е писан на коляно след полунощ на 21 септември 1908 г.

От архивите на „Борба“: Поредица „Съкровища от музейните трезори“

НА КОЛЯНО И СЛЕД ПОЛУНОЩ НА 21 СЕПТЕМВРИ 1908 Г. Е ПИСАН МАНИФЕСТЪТ, С КОЙТО ФЕРДИНАНД ОБЯВЯВА НЕЗАВИСИМОСТТА НА БЪЛГАРИЯ. Копие на този уникален документ се съхранява в Регионалния исторически музей във Велико Търново.

„За съжаление „гаровият” вариант на документа, макар и прочетен два пъти на 22 септември 1908 г. във Велико Търново – първо в църквата „Св. 40 мъченици” от Фердинанд I, а след това на Царевец от Александър Малинов, остава непознат за потомците, тъй като не е запазен. Затова пък в Регионалния исторически музей се съхранява първият му препис, „снет на гара Търново на 22 септември 1908 г. по обед с пишуща машина от оригиналния манифест, прочетен на Хисаря”, разказва Тодорка Недева, главен уредник в отдел „Нова и най-нова история”.

Въпросният препис е дело на тогавашния кмет на Търново Иван Вителов, за което свидетелства саморъчно изписаният текст на втората страница. Този именно документ, който за нас има стойността на оригинал, тогава служи за разпространяването на манифеста не само в столицата на Асеневци, но и във всички български селища.

 

ЛЮБОПИТНАТА ИСТОРИЯ НА ДОКУМЕНТА

 

„Малцина знаят любопитната история на един от най-значимите документи от историята на Нова България. Аз обичам да я разказвам, защото когато го правя, очите на всички светят”, усмихва се Тодорка Недева.

Манифестът от 22 септември 1908 г., с който в старата столица Фединанд I категорично провъзгласява „съединената на 6 септември 1885 г. България за Независимо Българско Царство”, е роден в „царския влак”, който докарва Фердинанд в Търново. Този документ, който заявява пред света, че България възвръща достолепието си на пълноправна държава, е писан от Александър Малинов по време на престоя на гарата в Две могили „на коляно” след полунощ на 21 септември 1908 г. Предложеният от министър-председателя текст е бил одобрен почти без поправки от страна на княза и министрите. Преди няколко години Тодорка Недева за пореден път разказала този момент от историята на манифеста. Този път пред участниците в „Съхрани българското”. Тогава младите хора подели инициативата на гарата в Две могили да бъде поставен траен паметен знак и той вече е факт.

 

ХРОНОЛОГИЯТА ДО 22 СЕПТЕМВРИ

 

НА 16 СЕПТЕМВРИ 1908 Г. ПРАВИТЕЛСТВОТО НА АЛЕКСАНДЪР МАЛИНОВ ВЗЕМА „ОКОНЧАТЕЛНОТО СИ И БЕЗВЪЗВРАТНО РЕШЕНИЕ да задържи линиите (Източните железници) и да провъзгласи княжеството в царство на 21, неделя, в Търново”, като известява за това с шифрована телеграма намиращия се в чужбина княз Фердинанд I. „Според спомените на Александър Малинов със специална телеграма от 20 септември 1908 г. владетелят моли премиера и целия кабинет да заминат за Русе, където ще акостира княжеската яхта „Цар Крум”, разказва Тодорка Недева.

На уречения ден „в салона на парахода” Малинов се среща със завърналия се в страната княз, който му заявява: „Е, господин Малинов, най-после дългоочакваният ден от Вас и мен, от целия български народ дойде. Решението, което взехме в Карпатите, време е да турим в изпълнение. Намислил съм това да сторим във Велико Търново, старата столица на българските царе. Как да стане това” – интересува се от мнението на премиера Фердинанд I. Ето как продължава случката според разказа на Ал. Малинов, основен участник в събитието: „Разумява се, чрез прочитане на един манифест”, отговорих му аз. „Моля, вземете грижата тогава да го приготвите”, отвърна той (Фердинанд I) весел и радостен, така, както никога не съм го виждал…”

„Всъщност Фердинанд е ходил в Австро-Унгария. Императорът е договарял присъединяването на Босна и Херцеговина към империята и нашият княз е решил да се възползва от момента, за да обяви независимостта на България. Преценката му се е оказала напълно вярна, макар че до последно на 22 септември 1908 г. той е имал своите колебания”, включва се в разговора и шефът на музея Иван Църов.

Фердинанд се прибира от Виена до Русчук с параход. На Русе го е чакал специален трен, който пристигнал на гарата в Търново силно охраняван. Търновските първенци, които вече са знаели какво ще се случи на 22 септември, са се събрали на гарата. Влакът обаче спрял, дал назад 500 метра и така се оказал спрян на гара Трапезица. „Всичко това се е случило вероятно от съображение за сигурност. А междувременно във влака Фердинанд и Малинов до последно са обсъждали обявяването на Независимостта. Съвсем резонно князът се е страхувал от евентуална война с Турция или пък от конфронтация с Великите сили”, разказва историята от последните часове преди 22 септември 1908 г. Иван Църов.

Но влакът спира, тогавашният кмет на Търново Иван Вителов поема ръкописа на Манифеста и го препечатва на пишущата машина, която е донесъл със себе си на гарата.

Историята разказва, че Фердинанд е извървял пътя от Трапезица през Гарга баир, Асеновата махала, Владишкия мост и „Св. 40 мъченици”. Спрял е на моста и за известно време е останал загледан във водата. Вероятно там е взел окончателното решение, защото след това е изминал последните 200 метра с гордо вдигната глава и твърда крачка.

„Манифестът е бил прочетен два пъти и знаеш ли защо? Защото глашатаят, който е бил някогашната версия на съвременните журналисти, е дал грешна информация. Той е събрал хората на Царевец, обаче Фердинанд е отишъл първо в двора на „Св. 40 мъченици”. За да няма разочаровани, е изчел документа още веднъж на Царевец”, уточнява щрихи от онзи ден Иван Църов.

БЛАГОДАРЕНИЕ НА ВИТЕЛОВИЯ ПРЕПИС ХУДОЖНИКЪТ ХАРАЛАМБИ ТАЧЕВ ПО-КЪСНО ИЗПИСВА ТЕКСТА ВЪРХУ ПЕРГАМЕНТ, ДЕКОРИРА ЗАГЛАВНИТЕ БУКВИ НА СОБСТВЕНИТЕ ИМЕНА И ВАЖНИТЕ ПАСАЖИ. Над текста поставя разкошна винетка, в която са преплитат символни мотиви, присъства и държавният герб. Долу на пергамента със сърмен шнур прикрепва печатите на осемте министерства. Художникът изработва два такива екземпляра, единият от които се навива на руло, поставя се в сребърен цилиндър, а той от своя страна се полага в специална кутия от палисандрово дърво, гарнирана с копринен плат и украсена с ефирна резба и метални апликации. Художественият вариант на манифеста се съхранява в Централния държавен архив.

„Вителовият препис на Манифеста от 22 септември 1908 г., изложен в музей „Нова и най-нова история”, не блести с красота и изящество като варианта на Хараламби Тачев, но без него съхраняването на едно от върховите събития в живота на Нова България би било невъзможно”, категорична е Тодорка Недева.

ДОРИ СНИМКИ ИМА ЗАПАЗЕНИ ОТ 22 СЕПТЕМВРИ 1908 Г. И ТЯ Е НА ТЪРНОВСКИЯ ФОТОГРАФ НИКОЛА НАНКОВ, дядо на фотографа Бисер Бояджиев. Тогава Никола Нанков е наел един циганин да му пренесе техниката до хълма, за да снима Фердиданд, Малинов и другите министри. И фотографът е направил няколко кадъра. Снимал е от там и към „Св. 40 мъченици”, откъдето има останала една снимка. Но хората на нея са твърде дребни заради разстоянието, от което Никола Нанков е направил кадъра.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Сн. Валентин РУСАНОВ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *