Пощенски охранител участва в обир на 1 млн. лв. за пенсии
Бандата обрала чувалите с парите между селата Янтра и Драганово и пробутала фалшива версия за нападение на руски рекетьори
ПРЕЗ ЕСЕНТА НА 1993 Г. ЖУК НА ТЕРИТОРИАЛНАТА ПОЩА ТРЪГВА ДА РАЗНАСЯ ПЕНСИИ ПО СЕЛАТА. Колата се охранява от бодигарда Иван Иванов, който има бойно оръжие. В каросерията на колата е пълно с чували, в част от тях има вестници, а в друга – пари. Цялата сума е 1 905 000 лева. Четиричленна банда во главе с пощенеца успява да задигне 1 млн. лв. между селата Янтра и Драганово, където е нападната пощенската кола. Шофьорът Димитър Енчев е заплашен с оръжие, по автомобила е стреляно. В крайна сметка парите са отмъкнати.
Две години след обира пощенският охранител Иван Иванов е осъден на 8 години затвор, тарторът на бандата Йордан Цонев получава 19 г. решетки, Ангел Тодоров – 15 г., укривателят на парите Ботю Николов е наказан само с 4 г. затвор и е оправдан по обвинение за участие във въоръжения грабеж. Най-крупният подобен обир през последните десетилетия не само в областта, е разкрит само за около един месец.
Споделянето на служебни тайни слага основа на обира
ПРЕЗ ЛЯТОТО НА 1993 Г. ТЪРГОВЕЦЪТ ЙОРДАН ЦОНЕВ И ОХРАНИТЕЛЯТ ИВАН ИВАНОВ се запознават на хижата в Горна Оряховица. Цонев научава, че Иванов всеки месец охранява придвижването на големи суми пари за пенсии в района на пощенската служба. Лека-полека пощенецът разказал цялата схема на разнасянето на парите, а след това двамата дори станали приятели. Цонев поканил охранителя в заведението на Къпиновския манастир, което по това време държал брат му Ботю Николов, включен по-късно в далаверата.
Иван Иванов не се съгласил на нито една от офертите за обир на пари от службата, постоянно се дърпал, но вече бил издал служебната тайна и от Цонев отърване нямало. Освен това той вече бил проследил пощенската кола сам, след като по-рано изкопчил нужната му информация от Иванов.
След месец, когато дошло време отново за раздаване на пенсиите, Иванов и Цонев се срещнали в ресторанта зад ДНА във Велико Търново. За пръв на тази среща бил и Ангел Тодоров. Решението било взето и на другия ден тримата преминали по маршрута на пощенската кола и уточнили мястото, където Цонев трябвало да чака с личната си мазда.
Охранителят минава първа смяна и бележи чувалите
НА 8 ОКТОМВРИ 1993Г. ИВАНОВ МИНАЛ ПЪРВА СМЯНА, защото парите се разнасяли само сутрин. Белязал чувалите с парите в колата и седнал до шофьора Димитър Енчев. В колата имало 1 905 000 лв., но част от тях били оставени в Долна Оряховица. После стигнали до предварително набелязаното място, където в колата чакали Цонев и Тодоров. Изведнъж охранителят предложил на Енчев да си поделят парите в жука. Човекът бил шокиран, защото Иван Иванов се ползвал с отлична репутация, и категорично отказал. Тогава охранителят извадил заредения пистолет и го опрял в главата на Енчев, за да го принуди да отклони колата от маршрута. След поредното несъгласие последвал изстрел в предното стъкло на машината. Последвала схватка между двамата в автомобила, двамата паднали на асфалта и Енчев по чудо успял да се качи на преминаващ камион. На шофьора той разказал всичко и двамата поели към Янтра да търсят полиция и да разкажат случилото се.
ОСТАНАЛ САМ ДО ВЕЧЕ СПРЯЛАТА КОЛА С ПАРИТЕ, ИВАНОВ ХУКНАЛ ПРЕЗ НИВИТЕ КЪМ МАЗДАТА, която била съвсем близо. Иванов, Тодоров и Цонев натъпкали чувалите с плячката в леката кола и поели с бясна скорост към Сушица.
На кръстовището за Стрелец оставили Иванов в гората с уговорката да го вземат през нощта, но той за всеки случай се качил на един орех. Тлъстата сума от пощенския обир двамата бандити заровили край Стрелец, като още тогава от единия чувал Ангел Тодоров взел около 6000 лева, но без да ги брои. Освободени от парите, двамата апаши скрили маздата при свой познат в Каранци и се върнали на автостоп във Велико Търново. След това с друга кола на другата вечер отишли и натъпкали парите в спален чувал.
Съшита с бели конци версия за руски рекетьори
Отишли да приберат и Иван Иванов, който вече бил прегладнял и се бил схванал от стоене толкова часове на ореховото дърво. Слизайки от дървото, Иванов изтървал дамския часовник от ръката си, защото бързал да яде… Докато той се хранел, другите трима участници в обира измислили как да пробутат версията за нападение на руски рекетьори, които по това време започват да излизат на мода у нас. Тяхна жертва щял да бъде охранителят Иванов, когото те вързали за дърво и му залепили устата с тиксо. Към 7 сутринта на 8 октомври вързаният и уж пребит служител бил намерен на шосето край Стрелец от случайна кола, която го закарала в полицията. По-късно Иванов бил арестуван, защото версията с руските рекетьори била напълно съшита с бели конци и си признал всичко, издал и останалите участници. Парите обаче били поделени и… изхарчени.
ОБВИНИТЕЛНИЯТ АКТ СРЕЩУ ЧЕТИРИМАТА СГОВОРНИЦИ Е ВНЕСЕН В ТЪРНОВСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД НА 20 ДЕКЕМВРИ 1993 Г. Присъдата на първоинстанционния съд е издадена на 14 февруари 1994 г., а през юли 1995 г. Върховният съд я потвърждава въпреки протеста на прокуратурата, която иска по-високи наказания и жалбата на подсъдимите, на които пък присъдите се виждат много тежки.
Нели СУКОВА
