2005 четения

През 30-те години на миналия век „Търново по разнообразните моди стои на първо място“, но за мнозина това не било повод за гордост

Дълбоките деколтета, късите ръкави, прозрачните рокли и накривените шапки били заклеймявани като „маймунска слабост“ и „маниачество“

 

Още в първите следосвобожденски години и особено след Първата световна война много търновци били убедени, че в „ежедневието ни се наблюдава маймунска слабост и упорство в подражаването на всички модерни западни прояви”. И през следващите десетилетия привържениците на традиционните ценности продължавали да се възмущават от “лудото надпреварване да се модерничи” и с тревога прогнозирали, че то “скоро ще изтощи народа и нравствено и материално”.

Пожълтелите страници на в. “Борба” красноречиво свидетелстват за отношението на старостоличани към модните увлечения. В един от ноемврийските броеве на вестника от 1939 г. четем: “Ако речем да правим сравнение на новите моди в Търново с другите населени градове, Търново по разнообразните моди стои на първо място. Както щете, но има дами, и то доста много, които носят шапки като турските едно време фесове. Собствено тия цилиндрически шапки приличат на албанските фесове. Като прибавите маникюр на ноктите и червило на устните, ще рече, че нашите търновки конкурират по устните французойките, по ноктите на ръцете турските кадъни, по шапките – албанските официални накити… Ако на някой да им липсва обществен срам, мъжете им как ги търпят такива оригиналности. Налага се намеса на властите. Другото е от лукаваго.”

Женски моди, кинематограф, грамофони, футболни мачове и други подобни състезания, рулетки, безнравствени романи – всичко това, според в. “Борба”, било признак на криворазбрана цивилизация. Преди десетилетия журналистите смятали, че общественият морал е застрашен от голотиите, които всеки ден се виждат по търновските улици. Особено възмущение сред нескъсалите с патриархалните си разбирания старостоличани предизвиквали жените и момичетата, разхождащи се през лятото с прозрачни рокли, които за капак на безсрамието били с дълбоки деколтета и… къси ръкави. Търновци били убедени, че подобно безнравствено облекло е допустимо само във вариететата, но не и пред почтеното гражданство и най-вече сред подрастващите, които с охота копирали “развратния вид и поведение на своите майки, сестри и други женски роднини.” Ужасното облекло, което си позволявали да носят главно някои учителки и чиновнички, срещнало яростна съпротива. Великотърновският митрополит смело бичувал “тоя вкоренен в жените порок да се кипрят, ала резултати – никакви.” Дори според някои граждани стремежът към предизвикателните одежди пораждал и още по-голямо падение, тъй като много болярки, почувствали се от една страна привлекателни и желани в сексапилните си тоалети, а от друга – еманципирани и икономически независими поради завършването на редица курсове, смело настоявали за развод със законните си половинки “поради тяхната изостаналост и неразбиране на съвременната женска душевност.”

В отрицанието си на модата някои търновски пуритани стигали дори до накривяването на шапката. Преди повече от 70 години на борба срещу “извращенията” в носенето на популярния дамски и мъжки аксесоар отново смело тръгнал в. “Борба.” На своите страници вестникът заклеймявал вредното явление: “Едно маниачество е обзело млади хора, особено между ученичките и учениците да си носят шапките накривени. Накривени малко разбираме, но накривени точно на едната, или на другата страна на лявото, или дясното ухо – това не разбираме. Едно време не много отдавна като видим младеж с накривена шапка или калпак, викат му хаймана, пунгаш или пияница… Срамота е няколко ученици да демонстрират своите неприлични обноски по улиците… На всеки случай такива ученички и ученици получават оскърбителни епитети, но не можахме да разберем какви именно.” Войнствено пишещите радетели за “правилното” носене на шапките не спестили укорите си и към младите търновки: “Една госпожица може не само настрана да носи шапката си, а и на врата, па ако щете и на рамото си. Всяка млада мома иска със своята вънкашност да обърне вниманието на някой балама и затова се бризаичи така. Ние бихме цитирали един немски вестник какво пише за тия, които носят шапките си накривени, но ще оскърбим нацията си.”

Далеч по-спокойно журналистите гледали на омъжените старостоличанки, на които дори великодушно разрешавали носенето на шапки даже и на тила, ако това им харесва. Причината за либералното отношение към семейните болярки се дължало на убеждението, че “такива дами имат мъже и те сигурно споделят тяхното желание.” След като вестникарите от в. “Борба” алармирали за накривените капи, не пропуснали и да отправят апел към всички институции с искане да вземат съответните строги мерки, с които да гарантират запазването на добрите нрави и благоприличие.

Напук на всички писания, търновки продължавали да се кипрят, посещавали модните ателиета за шев на рокли, манта, жакети и други труфила, с удоволствие четяли пристигащите в града модни списания, разменяли си модели, разкрасявали се и клюкарствали във фризьорските салони, продължавали да се записват в различни курсове по шев, кройка, счетоводство и др. И все така предизвиквали възхитените погледи на мъжете.

Тодорка НЕДЕВА

Регионален историчски музей – Велико Търново

2 коментара за “През 30-те години на миналия век „Търново по разнообразните моди стои на първо място“, но за мнозина това не било повод за гордост

  • 02.04.2020 в 13:19
    Permalink

    отново интересна публикация и отново много подходяща за времето, в което ни заливат с апокалиптични информации. в очакване на нови статии, които да ни обогатяват знанията и да ни откъсват от трудното ежедневие

    Отговор
  • 02.04.2020 в 16:47
    Permalink

    Благодаря за статията! Не съм предполагала, че така се е гледало на модата.

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *