2298 четения

Първата изцяло поддържана от българи болница е в старата столица и е “за болни от всякой род и вяра”

Мястото на днешната Стара болница е избрано с помощта на… три овнешки бута

 

На тетеневеца Михаил Кефалов (Кифалов) старостоличани дължат идеята за откриването на първата по нашите земи болница, изцяло поддържана от българи, без намесата на официалната османска власт. Родолюбивият жител на балканското градче е един от първите благодетели на Търново. Притежаващ завидно материално състояние, той завещава имотите си за създаване на училище в родния му град, както и болница и школо в столицата на Асеневци. През 1858 година от страниците на “Цариградски вестник” Михаил Кефалов дори открива всенародна подписка за събиране на средства, необходими за построяването на българска болница в Търново. През същата година той оповестява и виждането си за нейното устройство и правилник за вътрешния й ред.

Според дарителя още на входа на “родолюбивото учреждение” трябва да има надпис, който да указва неговата същност: “Човеколюбива болница на светите Безсребреници церители Косма и Демиан”. Интересно е да се знае, че болничното заведение е предназначено “за болни от всякой род и вяра”. Предвижда се отдясно на входа да присъства “образът на Святого Космы, който прегледва болните, дето влазят, а отляво образът на на Святого Дамиана, който им отредява церовете”. По тоя начин Михаил Кефалов символично обединява диагностичната и терапевтична дейност в бъдещата болница.

Капацитетът на здравното заведение е скромен – “десят одрове, пет за мъже и пет за жени в отделни стаи”. Затова пък правилникът, състоящ се от дванадесет члена, е повече от строг. Той предвижда за определен период от време да се избират “почтени старци нагледятели”, които “ради душеспасения”, т.е. без заплащане, да обхождат болницата най-малко два пъти седмично, за да съблюдават за добрия ред. Според правилника пряко подчинен на “старците нагледятели” трябва да бъде един “управител с плата”. В задълженията му влиза “да пастри съдовете, дрехите, завивките, постелките и прочие на болницата; да приемва и отпуща без плата сиромаси болни от всякой род и вяра, според празните одрове”, но да не приема болни от “хронически, прилепчиви и неизцерими болести…; да държи хесап за ястието, да купува по-евтино дърва, въглища, свещи и сапун”. Освен това управителят е длъжен “да пригледва да са чисти стаите и кухнята на болницата… и да дава ката година на Наглядетелите извещение (рапорт – б.а.) за колко болни са влезли в болницата и оздравели и за болестите им”. Член 4 от правилника регламентира лечението и гласи, че до намирането на свой “церител” болницата ще ползва срещу заплащане услугите на градския лекар, който от своя страна се задължава да посещава пациентите всяка сутрин и вечер.

Дарителят не забравя да се погрижи и за помощния персонал, предвиждайки назначаването на двама “служителя при мъжете и две служителници при жените”. Те са “длъжни да чистят и мият дъските, да дават церовете на болните в отредените часове, да им чистят одровете и никак не им е простено да вземат заплата от болните”. Не липсва и “пазник при дворските врати, който трябва да пази денонощно”.

Към болницата е предвидено да има и параклис, в който нуждаещите се могат да се изповядват и причестяват.

Правилникът регламентира и задълженията на пациентите. Болният “не трябва да играе непростени игри или да пие тутун в болницата”, но има право на свиждане. “Роднините и приятелите могат да дохождат два пъти през седмицата в неделя и четвъртък в отредените часове да виждат болните, но да не им доносват ястие, питие или пари”.

Идеята на Михаил Кефалов за изграждане на българска болница се реализира през 1867 година. Тогава в десетстайната къща на търговеца Димитър хаджи Ничов се открива болнично заведение, наречено “Св. Козма и Дамян безсребреници”. Негов управител е известният търновския фабрикант Стефан Карагьозов, а Янаки Златев е назначен за лекар. Поради липса на средства обаче още същата година болницата е закрита.

По време на Освободителната война 1877-1878 година Руският червен кръст и Славянското дружество възстановяват дейността й, лекувайки в четири бейски конака бранителите на Шипченския проход.

По решение на правителството на 1 юни 1879 година в същите здания се открива първокласна болница с шестдесет легла. Необходимостта обаче от построяването на нова, модерна и хигиенична сграда е голяма. В спомените си д-р Сава Русев разказва как се избира мястото за строеж: “Началникът на медицинската служба, лекар-полковник… взел три овнешки бута, поставил ги на три различни места — под мъжката гимназия, при Качица и третия на мястото на старата болница. На другия ден отишъл на трите места да провери какво е станало с бутовете. При Качица и при мъжката гимназия бутовете замирисали, а само този, поставен на мястото на старата болница, не замирисал. Така било определено място за построяване на старата болница, място проветриво, запазено от северните ветрове, слънчево и в града”.

През 1884 година започва изграждането на зданието, а на 1 септември 1888 година болницата, известна на великотърновци като “старата болница”, вече е факт. Тя разполага със сто легла и в нея функционират вътрешно, хирургично, гръдно, инфекциозно и кожно-венерическо отделение.

 

Тодорка НЕДЕВА

РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – ВЕЛКО ТЪРНОВО

Един коментар за “Първата изцяло поддържана от българи болница е в старата столица и е “за болни от всякой род и вяра”

  • 06.04.2020 в 15:35
    Permalink

    в миналото май повече са се грижили за здравето на хората. Хубаво е, че се публикува по тоя въпрос, когато здравеопазването отново е на преден дневен ред.

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *