Юлиян Мачанов закла жена си и приятелката й в студентските общежития в Свищов заради забранена любов

Преди 28 години студентът отличник намушка жените по 27 пъти с нож

В ЗОРАТА НА ДЕМОКРАЦИЯТА ЖЕСТОКО ДВОЙНО УБИЙСТВО В СВИЩОВСКИТЕ СТУДЕНТСКИ ОБЩЕЖИТИЯ РАЗТЪРСИ СТРАНАТА. На 30 март 1992 г. 26-годишният студент Юлиян Мачанов закла съпругата си Олга Запрянова и нейната приятелка Величка Николова. Двете жени бяха прободени по 27 пъти с нож. След това извършителят опита да се самоубие, като си преряза вените, но бе спасен по чудо. Днес той излежава доживотна присъда при строг режим в затвора в Стара Загора. Това наказание му дава Върховният касационен съд през 1996 г.

Първата присъда – смърт чрез разстрел

ДЕЛОТО СРЕЩУ ЮЛИЯН МАЧАНОВ Е СРЕД МАЛКОТО ПРОЦЕСИ, гледани при закрити врата през онова време. През май 1993 г. Окръжният съд осъжда Юлиян Мачанов на смърт чрез разстрел. След ново разглеждане на делото през декември 1994 г. пак търновски магистрати му дават 20 години решетки. Повечето от съдиите и съдебните заседатели обаче подписват присъдата с особено мнение и настояват за смърт – от седемчленен състав подписалите с особено мнение са шестима. Само един не е бил съгласен да се даде смъртна присъда, а по тогавашното законодателство за нея се е искало единодушие на целия съдебен състав.

По това време смъртното наказание все още не е отменено у нас е се водят дебати. Магистратите искат по-сурова присъда, защото Мачанов не се е чувствал отговорен за постъпката си, прехвърлял вината на жертвите и на съда. След протест на прокуратурата делото отива във Върховния съд, който се произнася окончателно през април 1996 година. С решението си върховните съдии увеличават наказанието от 20 години на доживотен затвор.

В последната си дума пред съда Мачанов дори не моли за милост. В съдебните протоколи по архивното дело, което още се пази във ВТОС, е записано :

”…Надявам се на присъда, която да не е възмездие, а да отговаря на изискването за тежестта на наказанието… Отдавна преживявам собствената си смърт, дайте ми я. Само аз знам как в оная стая видях две слети женски тела и се потресох… “

Бургазлията Мачанов бил отгледан с любов и бил пълен отличник

ЮЛИЯН МАЧАНОВ Е РОДЕН ПРЕЗ 1966 Г. В БУРГАС. Като единствено дете в семейството бил обгрижван с много любов. Завършил английска гимназия с отличие, родителите му били авторитетни хора. Вероятно нещо се обърква в младежа по време на отбиване на военна служба в Тополовград през 1985-1987 г. Отнасял се с пренебрежение към останалите младежи, защото били с по-ниско от неговото интелектуално равнище. Проявил странна симпатия към един войник, която се изтълкувала като хомосексуално влечение. Още тогава правил опит за самоубийство.

СЛЕД КАЗАРМАТА МАЧАНОВ Е ПРИЕТ ЗА РЕДОВЕН СТУДЕНТ В СВИЩОВСКАТА АКАДЕМИЯ. ТАМ СРЕЩА ОЛГА ЗАПРЯНОВА ОТ ПЛОВДИВ. През февруари 1988 г. двамата сключват брак. Една година по-късно от тази връзка се ражда Таня. След появата на бебето Олга прекъсва и отива с детето в Пловдив при родителите си за една година. Юлиян учи в Свищов. Докато Олга я няма, Юлиян се запознава с Величка Николова от Несебър. Студентите другаруват на землячески принцип, но след това двамата установяват, че имат общи принципи и интереси. В компанията на Величка Юлиян се чувствал свободен и жизнерадостен.

През 1990 г. Олга се връща в Свищов и двамата съпрузи заживяват в студентските общежития. Съпругът запознава Олга с Величка, към тях се присъединява и Росен Иванов. Четиримата оформят компания и наглед всичко върви прекрасно.

Самият Росен казва по време на делото за Мачанов, че бил изключително интелигентен, енергичен, аналитичен и различен от останалите младежи. Постепенно Юлиян осъзнал,че изпитва любовни чувства към Росен. Обяснението станало на Великден 1991 г. Росен обаче деликатно отхвърлил любовта на Юлиян. За влечението на Юлиян обаче разбрали и двете жени – Олга и Величка. Отблъснатият Мачанов правил няколко опита за самоубийство през 1991 г., но неуспешни, защото всички научавали предварително за неговите намерения и го спасявали.

ЗАРАДИ ВСИЧКО ТОВА ОБАЧЕ ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ ОЛГА И ЮЛИЯН ОХЛАДНЕЛИ И ТЕ ЗАГОВОРИЛИ ЗА РАЗВОД. Преди това нейните родители направили много да помогнат на зет си и дори уредили да си кара стажа в Пловдив. Олга и Величка продължили да следват и започнали да живеят в една стая – фаталната 217. Росен Иванов си отишъл в родния Полски Тръмбеш, за да подготвя дипломна работа. През декември 1991 г. четиримата приятели били за последен път заедно. След това Юлиян си заминал за Бургас и изпаднал в тежка депресия, търсил медицинска помощ, но явно без полза. Според негови приятели, по онова време той имал нужда от съпругата си Олга и именно тя трябвало да бъде плътно до него.

През март 1992 г. Олга ходила в Бургас, но след като се върнала в Свищов, му написала писмо,в което искала развод.

Какво се случва на 30 март 1992 г. в стая 217

НА 26 МАРТ 1992 Г. ЮЛИЯН ЗАМИНАЛ ЗА СВИЩОВОВСКАТА СТОПАНСКА АКАДЕМИЯ ДА УРЕЖДА ДИПЛОМИРАНЕТО СИ. Малко преди това съпругата му Олга му написала писмо, докато бил при родителите си в Бургас, че иска развод. Въпреки това при пристигането на Юлиян Мачанов в Свищов тя го поканила при нея в общежитието. През почивните дни съпрузите общували нормално, били само двамата.

На 29 март Величка се върнала от Полски Тръмбеш, където била на гости при Росен. Същата вечер Олга и Величка отишли на кино, а Юлиян останал сам в общежитието. Чел стихове, слушал музика, от едно писмо узнал и една новина – Величка и Росен може би щели да се женят.

Вместо да го зарадва, това го натъжило и когато двете жени се върнали, започнал спор. Тримата се сдърпали и малко преди полунощ всеки си легнал в отделно легло…

ПРЕКИ ОЧЕВИДЦИ ЗА ДРАМАТИЧНАТА РАЗВРЪЗКА В СТАЯТА НЯМА. Какво се е случило и дали е точно така, както Юлиян Мачанов е обяснил, няма как да се знае със сигурност. Според него през нощта той чул пъшкане. Разбуден от странни звуци, светнал лампата и видял двете жени в интимна поза – Олга и Величка били започнали любовна игра. Пак според обясненията в архивите по делото, Величка посегнала на Юлиян с нож и го ранила по глезена,,после хукнала да бяга с нож в ръка, а той искал да й го отнеме и между двамата започнала борба. Накрая успял да вземе ножа от Величка и тя му казала,че бил… ”сбъркан”.

ВЕЛИЧКА УСПЯЛА ДА ИЗБЯГА ДО ПОРТИЕРНАТА, където започнала да крещи на дежурната студентка: ”Нели, помогни ми”. След това Нели видяла Мачанов с нож в ръка и започнала да крещи за помощ. Друг студент излязъл от стаята си видял Мачанов – бос, по слип, целият в кръв, с нож в ръка. Край него имало два трупа – на Олга и на Величка.

Нели СУКОВА