1535 четения

“Битови картини из живота на старите търновци”, или как “едно време нашите бащи се плашеха от европейската конкуренция”

Отдавна ги няма старите търновски пазари и чаршиите с колоритните дюкяни. Заедно с тях времето “изтъргува” един многолик и обичан свят на наивно любопитство към новостите както в стоките за потребление, така и в последния за времето си писък на модните развлечения. Простодушие, лукавство, понякога почти неприкрито търгашество, но и много веселие – това е нищожна част от специфичната атмосфера на някогашните местни тържища.

В брой 46 на общински вестник “Велико Търново” от 20 декември 1938 година откриваме любопитни сведения за някогашните “битови картини из живота на старите търновци “:

“Часовникът на църквата “Св. Никола” удари дванадесет. Еснафите един след друг напущаха своите дюкяни и отиваха в съответната на вкуса им кръчма, за да пият ракия за отваряне на апетита и да чуят най-новите случки и събития. Тогава още не излизаха ежедневници както сега.

Във вътрешната стая на Цанковата кръчма са насядали край масите доста еснафи: едни с очила на очите, други с очила над очите, трети без очила; едни с престилки, други без такива, но всички с вехтички и чисти шаечни дрехи. Повечето от тях са с дебели мустаци, пожълтели от тютюневия дим.

Самоводската чаршия

Таньо Куюмджията се хвали, че днес продал на един европеец чифт чапрази за 50 гроша, когато те не стрували повече от 30. Той е извънредно доволен, че е изхитрил един чужденец. Събеседникът му обаче пояснява, че този европеец утре ще ги продава по 200 гроша. Вряла вода полива тогава златаря, той пъшка и се замисля. Тъй едно време нашите бащи се плашеха от европейската конкуренция”.

Не само вестниците съдържат информация за страха от нахлуването на чуждите стоки. От спомените на Иван Симеонов узнаваме, че неговият баща Петър, един от водещите майстори-грънчари в града, бил готов “да влезе в затвора, ама да изпотроши изтипосаните за продан евтини паници, които безпросветните търновци купуват ли купуват, заслепени от по- ниските им цени. Ама не си дават сметка, че тези паници душа нямат, не са изпипани от човешките ръце, ами от разните му машинарии”.

Не така обаче стои въпросът за плодовете и зеленчуците, продавани в миналото на местните пазарища. За разлика от сега те са без конкуренция. Така например на пазарището Марино поле всеки петък се предлагат разнообразни нашенски плодове и зеленчуци: ябълки, сливи, грозде, круши, пипер, домати, краставици и какви ли още не вкусни изкушения. Техните качества са оценени и от чужденците, посетили пазара. В пътните си бележки един от тях с възхищение съобщава: ”А такива сочни круши и грозде в Европа никъде не съм ял. Търновци са честити, че имат такива божествени плодове. В това може да се убеди всеки, който посети старата столица на България и нейните пребогати пазари…” Предлагната стока била не само разнообразна, качествена, но и евтина. За това свидетелства дописка във в. ”Янтра” от 15 септември 1935 г.: “ А за изобилието на хранителните продукти и зеленчуците и тяхната ефтиния да не говорим”.

 

Тодорка НЕДЕВА

Регионален исторически музей – Велико Търново

Един коментар за ““Битови картини из живота на старите търновци”, или как “едно време нашите бащи се плашеха от европейската конкуренция”

  • 10.04.2020 в 13:18
    Permalink

    Много е интересно! Публикувайте повече такива материали!

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *