4100 четения

На Великден в Старо Търново

От Освобождението до 40-те г. на ХХ в. посрещането на най-големия християнски празник Възкресение Христово в старата българска столица се отличава с неповторимата си атмосфера, за която допринася умелото съчетаване на местните традиции с “европейската мода”.

За магията на най-пъстрия и весел ден в годината красноречиво свидетелстват множество архивни документи, информация в периодичния печат, както и спомени на наши съграждани и на личности от други селища, свързали определен период от живота си с града на Асеневци.

Известен е фактът, че първият хор в България е създаден още преди Освобождението от Янко Мустаков, тревненец по рождение, но работил до края на живота си в Свищов. Малцина обаче знаят, че първият гастрол на “ангелогласните певци” извън пределите на крайдунавския град е свързан с Велико Търново и светлите Христови празници през 1879 година. Самият руски императорски комисар княз Ал. Дондуков-Корсаков, пребиваващ тогава в града по повод на провеждащото се Учредително събрание, кани свищовските песнопойци в столицата на Асеневци от Велики четвъртък до четвъртъка след Възкресение Христово. Янко Мустаков приема предложението като височайша чест. Той веднага подбира репертоар и започва усилено “пение” и подбор на най-добрите хористи. На Велики вторник щастливите избраници начело с ръководителя си се качват на четири файтона и отпътуват за престолнината. Жителите очакват свищовлии с голям интерес, тъй като до този момент болярите все още само били чували за европейската практика да се устройват публични концерти на голям празник. Не по-малко впечатлен остава и самият “виновник” за културното събитие княз Ал. Дондуков-Корсаков, който не само награждава с по пет златни рубли всеки песнопоец, но и кани изпълнителите на празничен великденски обяд след Светата литургия.

През 1889 г. красивата шуменка Слава Димчева пристига в града на Асеневци, за да продължи образованието си в прочутата Девическа гимназия. Нейните спомени изобилстват с множество любопитни и неизвестни досега сведения за търновския Великден. Тъй като бащата на Слава Димчева е близък приятел с Климент Търновски (Васил Друмев), девойката бързо става желан гост в митрополията. Там тя посреща много от християнските празници, но най-впечатлена остава от великденските тържества и особено от “човешкия добросърдечен, весел и отзивчиво-състрадателен образ” на митрополит Климент, различаващ се от общоутвърдения му тогава образ на строг държавник. Девойката е силно изумена, че преди светия ден на Христовото Възкресение, на Великия четвъртък, Климент Търновски с удоволствие позволява на децата да боядисат яйцата, дълбоко убеден, че за тях това е незабравимо и радостно изживяване. Нещо повече, въпреки високия си сан, той им дава полезни съвети, свързани с приготвянето на великденските вкусотии: “Хем да не забравите да намажете яйцата с дървено масло! Трябва да лъщят като великденско слънце. Помагайте на буля си Калушка да измеси козунаците, та хубаво да втасат. Да не ги направите като пити, че да ме е срам да ги подам на гостите!”

А тогава във Великотърновската митрополия се боядисват стотици яйца и се приготвят много козунаци. Част от тях митрополит Климент раздава на богомолците през святата великденска нощ, а друга изпраща на деца-сираци, безпризорни и бедни старостоличани, както и на лишените от свобода в местния затвор.

За тържествената служба митрополит Климент си слага “златните дрехи и блестящата корона”, за които с гордост твърди, че са му дар от самия руски цар. Към 23.00 часа часа всички тържествено се отправят към църквата в двора на митрополията. Свещите в храма се запалват и тайнствено засияват, изпълвайки с трепет душите на многобройните присъстващи. Към полунощ високата фигура на митрополит Климент се откроява пред отворените двери на олтара. Златната му дреха и внушителната му корона силно впечатляват богомолците. Много по-голям интерес сред тях обаче предизвиква неговото слово, което обикновено завършва с думите: “Всеки е грешен, но за всеки е покаянието и прошката. Помолете се с мене заедно, идете си с весело и леко сърце и радостни седнете на великденската си трапеза. Христос Воскресе!”

След тържествената служба митрополит Климент подава на присъстващите в двора на църквата по едно червено яйце и ги благославя. Заедно с поканените от него деца висшият свещенослужител се връща в митрополията и всички сядат около трапезата в очакване на най-вълнуващия момент – чукането (боренето) на яйцата. Обикновено митрополит Климент излиза първенец, тъй като според собствените му думи “хитрината на дядо владика се състои в това, че умее да избере най-якото яйце.” В спомените си Слава Димчева пише, че на празничната великденска трапеза Климент Търновски задължително угощава гостите с любимото си блюдо от… охлюви.

През следващите десетилетия великотърновци имат честта да споделят великденския празник и с други високопоставени личности. През 1923 г. Борис ІІІ заедно с княгините Евдокия и Надежда посещава Преображенския манастир. След тържествената църковна служба на 8 срещу 9 април “царските хора” гостуват на известния лясковски лозар Илия Кънев. В знак на добрите си чувства към домакина цар Борис ІІІ му подарява разкошна кошничка с три червени яйца, на които са изписани неговите и на сестрите му инициали. На 9 април следобед той заминава за Велико Търново, придружен от княгините, адютанта си майор Скотунов и секретаря на канцеларията Илчев. Колата, с която пътуват, спира пред хотел „Роял”. Царят се ръкува с намиращите се там учители Хлебаров и Вапорджиев, поздравява ги с традиционния израз „Христос Възкресе”, а по-късно посещава бившия кмет на града и министър на правосъдието в Стамболовия кабинет Панайот Славков, митрополит Филип и бележития краевед и общественик Моско Москов.  След направените визити пред сградата на Търновската поща колата с височайшите гости спира. Многото играещи си там деца и разхождащите се граждани изразяват своята радост и удоволствие от срещата, подаряват на Борис ІІІ и княгините великденски яйца и козунаци, надпреварват се да ги канят в домовете си. И в миг великотърновци онемяват, когато шестгодишно момченце подава на владетеля топка с думите: „Като си цар, можеш ли да риташ?” Конфузната ситуация бързо се заменя с нестихващи овации, след като царят се усмихва, поема топката и с видимо удоволствие я рита.

Великден, 1926 – Цар Борис III на посещение във Велико Търново. Великден, 1926 г.

Три години по-късно Борис ІІІ отново посещава Асеневската столица на Великден. В негова чест дворът на казармите е пищно украсен, а местната власт разрешава на много търновски деца да присъстват на посрещането му.

През 1934 г. на Разпети петък царят минава през града. В два часа следобед на път за Варна, виждайки намиращите се в стопанството затворници, най-важният мъж в държавата първи ги поздравява с думите: ” Здравейте, юнаци!” “Юнаците “ му отвръщат с бурни овации, а случката бързо се разнася из търновските кръчми и кафенета.

 

Л Ю Б О П И Т Н О

 

* Преди десетилетия великотърновци боядисват яйцата с отвари от билки. Червеният цвят те получават с помощта на риган, оранжевата краска постигат със смрадлика, жълтата багра – с кори от ябълка, а зелената –с коприва.

* Още в първите десетилетия на ХХ в. във Велико Търново, а и в цяла България, започват да се разпространяват великденски картички, на които са изобразени зайчета. Традицията идва от легенда, разказвана главно в Америка. Според нея бедна жена боядисва няколко яйца и ги скрива в гнездо. Търсейки подаръчетата си за Великден, малчуганите виждат край “скривалището” на майка си голям заек. Убедени, че симпатичният дългоушко им е оставил яйцата, те с удоволствие разказат чудната история на своите приятелчета. Много скоро почти в целия свят трогателната случка се превръща в най-популярния сюжет за великденски честитки

* През 20-те -те, 30-те и 40-те г. на ХХ в. в навечерието на Великден старостоличани проявяват своето състрадание към онеправданите си земляци. Много дружества, организации и отделни граждани даряват пари, дрехи, яйца и козунаци на бедни великотърновци. Сред най-големите дарители са Великотърновската популярна банка, Кредитната банка, текстилната фабрика “Св. Троица”, фабриката за конци “Трапезица”, командитно дружество Никола х. Славчев, търновският учител по рисуване и автор на стария общински герб Димитър Багрилов и много други. През 1939 г. Детското православно християнско дружество “Св. Йоан Кръстител” в с. Страхилово, Свищовска околия, изпраща 176 яйца за децата от епархийското сиропиталище “Пеньо и Мария Велкови” във Велико Търново, жест, който трогва не само малчуганите, но и всички жители.

* През 30-те и 40-те години на миналия век най-вкусните козунаци във Велико Търново се приготвят в хлебарница “Корона”, намираща се в квартала “Марно поле” до училището “Петър Дабков.”

* Преди десетилетия голяма отстъпка по време на светлия християнски празник Великден се прави в сладкарниците на братя Цветкови, прочути със собственото си производство на боза, торти, пасти, козунаци, домашни кори за баница и други разнообразни сладкарски изделия.

* През 1936 г. специално за великденските празници Здравко Антонов, чиято сладкарница се намира на площада при Девическата гимназия “Митрополит Климент”, пуска в продажба божествения елексир пиволед, който бързо се превръща в любима напитка за старостоличани и многобройните им гости. През този период съдържателят на бюфета при Ловния дом Ангел Енфеев обзавежда “при най-приятна всред природата обстановка отлична бирария, където търновци и гостите им ще прекарат най-приятно празниците… Музика от пойни птици и най-разнообразни шлагери на радиограмофон” гарантират приятното и весело великденско настроение. То се гарантира и от вкусната „зелена салата”, приготвена от пресен лук, чесън, репички, маруля и нарязани на колелца варени яйца, обилно полети със зехтин. Този великденски специалитет се използва като гарнитура за печените на жарава агнешки шишчета, които са „запазена марка” на Ангел Енфеев.

* До наши дни са съхранени и местните рецепти за някои от блюдата, омаяли Борис III при посещенията му на Великден:

 

Великденска чорба:

Необходими продукти: 1 кг агнешко месо, 1 глава лук, ½ глава целина, 6 с. лъжици ориз, листа от целина, магданоз, джоджен, сол, черен пипер, мазнина.

Приготовление: Месото се нарязва, залива се със студена вода  и се вари на тих огън. Когато стане почти готово, се прибавя ситно нарязаният  лук и главата целина, оризът, солта, мазнината  и чорбата се доварява. Накрая се прибавят  листата от целина и джоджен, а след отнемането от огъня тази изключително вкусна чорба се поръсва с черен пипер и ситно нарязан магданоз. Някои подправяли любимата на всички старостоличани великденска вкусотия с мляко и яйце.

 

Агнешко магданозлия:

Продукти: 1кг агнешко месо, ½ ч. чаша “мазно”, 2-3 връзки магданоз, 5-6 стръка зелен лук, 1 с. лъжица брашно, 1 ч. лъжичка червен пипер, 1 лимон, 2 яйца, ½ ч. чаша кисело мляко, черен пипер, сол на вкус.

Приготовление: Нарязаното месо заедно с наситнения лук се  запържва в мазнината. Прибавят се брашното и червеният пипер и се налива гореща вода, колкото да се покрие месото. Ястието се вари на тих огън и се овкусява със ситно нарязан магданоз, лимон, “раздробен” на резенчета, черен пипер и сол на вкус. След свалянето му от огъня се застройва с разбитите яйца и киселото мляко.Търновки вярвали, че великденският деликатес можел да накара всеки да си оближе пръстите, само ако млякото е от Беляковец, или Дебелец, лукът и магданозът – от Никюп, а най-важната част – агнешкото, от Самоводене.

Пълнено печено агне

Не е за вярване, но в миналото някои наши съграждани можели да си позволят да се облажат с  пълнено печено агне не само на Гергьовден, но и на Великден. А “магията” на приготвянето му и за двата празника е следната:

Необходими продукти: 1 агне, дреболии, около 200 г топена мазнина, 350 – 400 г ориз, 2-3 връзки зелен лук, магданоз и джоджен по вкус, както и сол и черен пипер.

Приготовление: Нарязаните  на дребно лук и предварително сварените дреболии заедно с ориза се запържват в мазнината. Към получената плънка се прибавят солта, черният пипер, джодженът и магданозът. Сместа се обърква и с нея се пълни, а след това се зашива, предварително почистеното и измито агне. Отвън то се намазва с мазнина и червен пипер и се пече в силно загрята фурна. Любимата гарнитура на повечето търновци към това кулинарно изкушение, на което “дори и царят не можел да устои при великденската си визита”, е “салатата зеления”, която в някои случаи се приготвяла от… претрита коприва. Мнозина старостоличани обаче предпочитали да“подобрят” вкуса на печеното агне със задушени картофи.

 

Тодорка НЕДЕВА

РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО

 

2 коментара за “На Великден в Старо Търново

  • 16.04.2020 в 11:55
    Permalink

    Така се пише за Търново – с любов, с много знания и талантливо перо. Познавам роднини на Здравко Антонов, разказвали са ми за великденските му специалитети и по-специално колко са се харесвали. Сега няма такова нещо за празниците и това е много жалко.

    Отговор
  • 19.04.2020 в 11:49
    Permalink

    Много интересно за Великден. Подходящо за празника в днешните условия. Христос Воскресе!

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!