Уникален златен накит е душата на къпиновското съкровище

От архивите на „Борба“: съкровища от музейните трезори

Уникален златен накит е душата на къпиновското съкровище

Находката излязла случайно при превръщането на могила в зеленчукова градина

КЪПИНОВСКОТО ЗЛАТНО СЪКРОВИЩЕ ИЗЛИЗА НАЯВЕ МНОГО СЛУЧАЙНО, СЛЕД КАТО БУЛДОЗЕР ЗАПОЧНАЛ ДА ЗАРАВНЯВА ЗЕМЯТА, ЗА ДА Я НАПРАВИ ГОДНА ЗА ЗЕЛЕНЧУКОВА ГРАДИНА. Пространството, което трябвало да започва да ражда краставици и домати, било в почивната база на някогашния Радиозавод в местността Стубел край търновското село Капиново.

Започнал булдозерът да изрива възвишението и тогава блеснало първото сребро. Домакинът на базата изровил в пръстта сребърен киликс – чаша за вино, на която имало изображение. Сцената показвала един от подвизите на Херакъл. „Обаче за зла участ, човекът решил по бабешки да измие киликса и започнал да работи със сол и сода. И понеже се постарал достатъчно, успял да смъкне позлатата на фигурите и сцените. Жалко, защото съдът е на 25 века”, разказва историята на съкровището шефът на Регионалния исторически музей Иван Църов.

След това допълва, че могилата е много близо до Големаните, откъдето имаме още едно златно съкровище. „Става дума за Килифарската котловина, в която има още няколко значително по-големи могили. Те вероятно са надгробни, но до момента не са проучвани. Както стана дума, когато говорихме за Големаните, може би тази цялата котловина е била свещена за местните траки. Там те са погребвали най-знатните си аристократи”, коментира г-н Църов.

ТОВА СЕ СЛУЧИЛО В НАЧАЛОТО НА МАЙ 1987 Г.

Освен че киликсът останал без златното си покритие, и една от дръжките на съда не била открита при последвалите разкопки, но за сметка на това на два метра по-встрани излезли части от бронзов съд. А след това и две-три златни апликации. Едва тогава мъжете, които работели по създаването на зеленчуковата градина, се сетили, че това няма да е случайно, че става дума за старина. Обадили се на тогавашния директор Петко Мачковски, който пък изпратил археолога Атанас Писарев.

Още в първите дни на разкопките екипът попаднал на две-три апликации и един разкъсан, но невероятно красив златен накит. Тогавашната милиция осигурила охрана на обекта, докато започнали редовните археологически разкопки. Те продължили три години.

„Това е култова могила, издигната там, където местните траки се събирали да решават важни за живота и политиката си въпроси. Мястото със сигурност е специално, защото в един момент там е бил поставен и камък с надпис на гръцки език: „Събрание”, разказва Иван Църов. И допълва още, че са били поставяни и дарове за боговете, след което върху цялата тази камара е бил натрупан висок могилен надпис.

СЪКРОВИЩЕТО

УНИКАЛЕН ЗЛАТЕН НАКИТ Е В ЦЕНТЪРА НА КЪПИНОВСКОТО СЪКРОВИЩЕ. Този накит обикаля света и много често е част от изложби в САЩ, Испания, Япония… Няма друг подобен накит в тракийския и гръцкия свят, откриван до момента.

Той представлява златна верижка със сложна плетка. На нея има окачени 10 обемни жълъда, два бадема, една амфора във вид на овнешка глава с розета. Верижката завършва със закопчалка. „Накитът е бил носен вероятно отстрани на забрадка или на рамото, затова предполагаме, че е женски. Когато жената е вървяла, тези обемни фигури са издавали приятен за ухото звук на злато, богатство, лукс…”, описва почти като в поема красотата на украшението Иван Църов.

Златото е самородно, а накитът е бил произведен в края на V – началото на IV век пр. Хр. в някое от ателиетата на гръцките полиси по крайбрежието на Егейско море.

Апликациите, които също са златни, имат гъбовидна форма. 12 са на брой и вероятно са били апликирани към кожен колан, който с времето е изтлял.

Много красив е и сребърният киликс, от който тръгва цялата история на съкровището. Чашата има столче и дръжки. Отвътре на дъното е била позлатена. „Киликсът е бил използван по време на пир, а това че е сребърен, показва, че е бил притежание на местен династ. Произведен е в гръцко ателие и вероятно е попаднал по нашите земи като дар или като военна плячка. Някога е било нормална практика при успешен военен попход плячката да се разпределя в зависимост от броя на войните, с които династите са участвали в битките”, разказва г-н Църов.

Сребърна фиала, която е вид малка чашка, е другият красив предмет в съкровището. Тя е леко смачкана, но въпреки това е ценна, защото е типичен тракийски съд. На дъното на чашката са изобразени лъчи, подредени около един централен диск. „Това е символ, който македонците днес използват и наричат свой, но виж колко е древен – по-стар е от времето на Филип ІІ и синът му Александър Велики със 100-150 г.”, усмихва се шефът на музея.

Съкровището включва още един голям бронзов котел, бронзова кана ойнохое, бронзови апликации от конски амуниции, стрели, няколко рисувани гръцки вази, които са били ритуално разбити непосредствено преди натрупването на могилата. ОБЩО ОКОЛО 30 ПРЕДМЕТА, КОИТО ВСЕ ОЩЕ НЕ СА ПУБЛИКУВАНИ, с изключение на накита.

КЪПИНОВСКОТО ЗЛАТНО СЪКРОВИЩЕ Е ЕДНО ОТ НАЙ-ПОКАЗВАНИТЕ СЪКРОВИЩА НА НАШИЯ МУЗЕЙ. Освен в чужбина, то е популярно и в България. Предметите му са от IV в. пр. Хр. И са далеч по-изящни от съкровището от Големаните например, казва Иван Църов. Днес къпиновското злато се пази в трезор.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Сн. Валентин РУСАНОВ