В три хамама старите търновци намирали блаженство за телата и душите си, или защо и до днес си казваме на шега „Честита баня“

Днес, когато светът е заплашен от коронавируса, никой не се съмнява, че грижата за личната хигиена е въпрос на здраве и в същото време важна част от характеристиката на всяка национална култура. Историята на представата за чисто и мръсно, както и на правилата за къпане, е предълга и прелюбопитна, като в нея и нашенци заемат своето достойно място.

В годините на османското владичество наред с джамиите, големите къщи – конаци, многобройните кафенета и ханове, турските бани (хамами) представлявали особен акцент в архитектурния облик на старата българска столица Търново. В града имало три обществени бани – Мостовата, Средната и Баш хамам. Те се намирали под площада Растата в близост до р. Янтра, за да могат да ползват нейните води. Баните били вкопани в земята, засводени, снабдени с вода и отоплителна инсталация. До тях имало кладенци с големи кофи (толуми) и дървени бараки, известни с името кюлхани.

Мостовата баня се намирала до моста на Феруз бей, от южната страна на днешната ул. “Христо Иванов Големия”. Представлявала голяма четвъртитя сграда, чието банно помещение било засводено с нисък купол, а осветлението се осъществявало от кръгли прозорци. В средата се издигал голям кръг, наречен търкало и покрит с каменни плочи. Банята била съборена от земетресението през 1913 година. На запад от нея се намирала Средната баня. Мъжкото й отделение било ниско, почти вкопано вземята, а женското – наравно с нея. Недалеч от нея следвала Баш хамам (главна баня). Колелото и средните й помещения били постлани с разноцветни мраморни плочи, доставени вероятно от разрушениия дворец на крепостта Царевец. Тая баня се отличавала с най-дълъг живот и все още има жители на старата столица, които си спомнят с умиление за нея.

Преди векове в града настъпвала истинска сензация, когато ханъмите тръгвали на баня като на празник. Къпането им продължавало с часове и било разнообразявано с пиене на шербет, ядене на баклава и рахат локум и, разбира се, с клюкарстване чисто по женски.

Представителите на турската аристокрация в града – духовни служители, бейове, аяни, спахии и други, притежавали в конаците си собствени хамами. Те били сред любимите им и най-често посещавани помещения.

Дълги години след Освобождението старостоличани не притежавали лични бани. За хигиенни нужди повечето от тях използвали водите на емблематичната Янтра, но други, макар и не много често, поддържали хигиената си в обществените бани. Ходенето в тях било цял ритуал, който най-често се практикувал два пъти през годината – за Великден и Коледа. Това дало повод на европейците да им се подиграват, че след излизане от парата и глъчката на градската баня се поздравявали с “Честито!” Чужденците разпространявали и много вицове, удрящи по слабото място на нашенци – страха от водата в “чистите” помещения.

Преди много десетилетия къпането в обществените бани било придружено от “различни табиети и кефове” и по-скоро приличало на гастрономическа вакханалия, отколкото на хигиенна потребност. За великото събитие семейството се приготвяло от ранни зори. Сутринта под зоркия поглед на стопанката слугинята подреждала в голям бакърен съд тас за вода, къс хума за измиване на косата, оцет, гребен, калъп домашно приготвен сапун, спаржа за изтриване, парче ръчно тъкан плат и дървени налъми. В отделна бохча слагали чаршафи за застилане на одъра и за избърсване, чисто бельо и цветен плат, с който жените се увивали от кръста надолу.

Особено внимание старостоличани обръщали на най-важната ритуална част – вкусната. Най-малко ден преди посещението на банята болярките започвали приготовлението на ястия по изпитани местни рецепти – печени пуяци с кисело зеле, сарми, пълнени чушки, баклава, боб, гювеч, придружени със самоводско, сухиндолско или лясковско вино, синджирлия ракия и апетитни туршии. След като и последното ястия станело готово, слугинята нарамвала “всичкото приготовление” и цялото домочадие с гордост и радост се отправяло към обществената баня. Къпането там обикновено продължавало цял ден. Майката, слугинята и децата се събличали в общо помещение, след което се отправяли към къпалнята. Приготвената храна също се внасяла там и се поставяла в средата на помещението на специално кръгло място, постлано с плочи, които се загрявали отдолу с жарава. Много често водните изпарения, примесени с миризмата на затоплените ястия довеждали до прилошаване, дори и до припадък на някои мераклийки за телесна чистота. След изкъпването търновки започвали да пируват. По тоя повод Николай Ст. Георгиев пише: “Човек можеше да си представи очарователната картина: две-три майки голи до кръста, с покрити глави от зелеви листа или хума, и около тях една дузина голи деца, насядали на търкалото около гозбите, дето се блъскат да се доближат до яденето, а през това време от сводестия таван падат непрестанно водни капки и плющят по гърбовете и главите им.”

Мъжете също ходели на баня преди големите християнски празници. Обикновено се къпели след вечеря, но удоволствието можело да продължи и цял ден.

Понякога обаче сбирките по време и след къпане имали и по-благороден вариант. Според публикуваните спомени на Пенка Генова именно в обществената баня Баш хамам, стопанисвана от Ботевия сподвижник Йордан Йорданов Инджето, през 1887 г. станало първото честване, посветено на великия поет и революционер от Калофер.

Обществените бани в старата столица вече са история. За тях свидетелстват само съхранените до наши дни архивни документи и снимки. Съвременните удобства на модерните “мокри” и “чисти” помещения в домовете постепенно изместват дори и спомена за неповторимите преживявания на колективното плацикане в миналото.

Тодорка НЕДЕВА

РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО