1582 четения

И в миналото голяма част от доходите на старостоличани отивали за храна

Трудното ни ежедневие понякога предизвиква идеализиране на икономиката в миналото. Ако се вярва на статистиката обаче, за периода 1900 – 1925 година хранителните продукти поскъпват повече в сравнение с облеклото. Същата тенденция при нарастваща инфлация на лева продължава и през следващите петнадесет години.

Съобразно месечния доход държавната статистика разделя българските домакинства на шест групи. Първата е с регистриран доход под три хиляди лева, втората – от три до четири хиляди, третата – от четири до пет хиляди, четвъртата от пет до шест хиляди, петата от шест до осем хиляди и шестата – над осем хиляди лева. Първата група, т. е. бедните, изразходва от месечния си доход за хранителни продукти 69,64% при работниците, 55,69% при занаятчиите собственици, 52,39% при държавните служители, което е от 15 до 30% повече от останалите групи. От този разход делът на хляба е съответно 52,59%, 55,38%, 47,53%. Най-добре платената шеста група изразходва за храна 41,8% при работниците, от които за хляб 18,64%, при занаятчиите процентът е съответно 32,74%, а при държавните служители е 41,7% . Докато първата група може да си позволи за месо 5,9% от доходите, то шеста група изразходва за тая стока 14, 58%, което и в стойностно, и в количествено изражение дава твърде голяма разлика и степен на задоволеност. Същото се отнася и за млечните произведения. Интересно да се отбележи, че кафе се употребява само в пета и шеста група, пиво – само в шеста, ракия и вино в по-голямо количество – във втора и трета група. За облекло и други разходи най-много харчат представителите на шеста група, от които 5,5% са за… шапки. За чест на предходниците ни трябва да се знае, че за образование и култура жителите на Велико Търново и Горна Оряховица дават по-висок процент от доходите си в сравнение със средния за страната.

Данните показват, че болшинството работници, занаятчии собственици и държавни служители се трудят почти само за насъщния хляб. Цифрите представят Великотърновския регион като един от големите консуматори на хляб – средно 38,71% при средно за страната 34,38% и един от слабите консуматори на месо. Това навежда на нерадостната мисъл, че и в миналото като цяло доходите на населението са ниски, което дава отражение върху начина на мислене и поведение, върху самочувствието и перспективите пред нашите предшественици.

 

Тодорка НЕДЕВА

Регионален исторически музей – Велико Търново

Един коментар за “И в миналото голяма част от доходите на старостоличани отивали за храна

  • 23.04.2020 в 12:24
    Permalink

    И в миналото не е било лесно да се живее. Беше ми интересно да прочета статията. ДОБРЕ Е, ЧЕ ПУСКАТЕ МАТЕРИАЛИ ЗА МИНАЛОТО, КОИТО СА И АКТУАЛНИ С ОГЛЕД НА СЪВРЕМННОСТТА.

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!