361 четения

За учителя с любов – Бистра Стефанова: „Уча децата да имат позиция и да умеят да я защитят“

ЛЮБОВТА Е ЕДИНСТВЕНАТА СИЛА, КОЯТО МОТИВИРА БИСТРА СТЕФАНОВА ВСЕ ОЩЕ ДА БЪДЕ УЧИТЕЛ. Да става сутрин, да се приготвя повече от час, за да е красива за учениците си, и да тръгва на работа. „Много си обичам професията. И децата също. Тази емоция, която изпитвам, когато съм в училище, никъде другаде не съм усещала“, признава Бистра Стефанова, която е учител по история.

„Невероятни деца има в нашето училище. И те не са лоши човеци, лоши са тези, които са ги направили такива, и аз най-често се сърдя на родителите. Ние сме възрастните, ние сме тези, които трябва да изграждаме децата, каквито ние ги искаме. Когато говоря с тях, когато ги мотивирам, те се активизират, участват в конкурси, търсят и раждат интересни идеи. Деца са, нужно е мъничко да ги побутнеш, за да станат активни“, категорична е учителката.

Бистра Стефанова е убедена в още нещо – че примерът тръгва от нея към децата, а не обратното. Затова, преди да излезе от дома си, се застоява дълго време пред огледалото. „Искам да изглеждам добре, защото по този начин аз показвам моето уважение към децата. Прави са старите хора, които са казали, че по дрехите посрещат. Така си е – и аз първо това виждам, когато се запознавам с нови хора. Затова се старая за децата. Не си позволявам да дойда на училище неглиже, не си позволявам да говоря разпиляно, необмислено, грубо. Не идвам с неподготвен урок, защото тогава нямам право да искам от тях да са подготвени. Така аз им показвам, че ги приемам като равностойни на мен хора“, казва учителката.

Бистра Стефанова преподава история и свят и личност във всички класове. Има втора специалност физкултура, освен това е ръководител и на клуба по дебати. Не крие, че клубът й носи огромна радост и удовлетворение, още повече че с всяка следваща година учениците, които искат да участват в клуба, се увеличават стремглаво.

„Кое е различното ли? Давам им думата, оставям ги да говорят каквото искат, затова им харесва. Учим се на умението да си казваме позицията. Говорим за това кое е добро, кое не е, за това как се градят аргументите. Харесва ми това, че се учат да имат позиция и да умеят да я защитават. Защото малко хора го могат това, дори и сред големите. Забелязала ли си, че когато хората не могат да си защитят позицията, започват да обиждат и повишават децибелите. А не е нужно да говориш силно, важно е да знаеш какво казваш“, усмихва се г-жа Стефанова.

БИСТРА СТЕФАНОВА Е ЕДИН ОТ ПРИЗНАТИТЕ СПЕЦИАЛИСТИ ПО ИСТОРИЯ И ЗАТОВА ТЯ ЧЕСТО УЧАСТВА В ДИСКУСИИ ЗА УЧЕБНОТО СЪДЪРЖАНИЕ ПО ТОЗИ ПРЕДМЕТ, КОИТО СЕ ПРОВЕЖДАТ В МИНИСТЕРСТВОТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО. „Ходя, и аз не знам защо, всеки път ходя. Все едно и също дребнаво нещо дискутираме. Нямало достатъчно понятия в програмите. В учебниците ги нямало всичките личности и най-голямата драма е, че ги няма тези от новото време. После ние, учителите, започваме да обясняваме как понятията не правят децата умни, а зубрачи. Спорим с експертите, че съвременните личности ще станат наистина важни след време, когато се получи онази нужна дистанция във времето, обаче…“, въздиша Бистра Стефанова. После продължава с това, че всеки учител, не само по история, би трябвало да има свободата да избира с кои личности да занимава децата. „Сега се хванах за личностите, но нали разбираш, ние във Велико Търново ще говорим повече за Стамболов, колегите ми в Благоевград ще наблягат на Яне Сандански. И всичко това, след като си дал на децата базата, фундамента, благодарение на който те ще разбират защо всъщност аз наблягам на Стамболов. Личностите ги има в книгите. Аз искам да науча моите ученици да правят връзката между събитията, да разсъждават, да мислят, да анализират. Останалото могат да си го намерят в енциклопедиите. Това, което сега правим, е да им пълним главите с дати, понятия и имена и в крайна сметка децата не знаят какво празнуваме на 22 септември. Не знаят какво представляват будителите, кои са будителите. Много ми е мъчно“, признава Бистра Стефанова. За самата нея темата е още по-болезнена, защото е историк, и като историк знае, че най-важният урок на историята е да ни учи да не повтаряме грешки.

Въпреки всичко Бистра Стефанова е категорична, че не може да си представи да работи друго. Професията й е в кръвта, защото и двамата й родители са били учители в продължение на 40 г. Те са виновни тя да обича точно тази работа и да не спира да има желание да работи с деца. Миналата година получила в рамка признанието, че е най-добрата учителка. Наскоро нейна ученичка се втурнала да я прегърне и да й каже, че много я обича. После детето разказало, че преди няколко дни решило да навести класната си до 7 клас. Обаче учителката реагирала странно, когато момичето попитало: „Познахте ли ме, госпожо? Идвам само да ви видя“. Госпожата се троснала: „Познах те – и какво. Видя ме!“.

„Не искам да коментирам реакцията, но ми домиля за момичето. Всъщност за това става дума – ние сме примерът, затова ние сме виновни, когато децата са лоши, неискрени и затворени. Не е достатъчно и не е най-важното да влезеш и да си предадеш урока. Важно е да влезеш, да го предадеш и те да разберат защо този урок е важен за тях. Децата са практични, а често нашето образование няма връзка с реалността“, категорична е Бистра Стефанова.

ТЯ Е КЛАСЕН РЪКОВОДИТЕЛ НА АБИТУРИЕНТИ, КОИТО ВЕЧЕ СА ЗАПОЧНАЛИ ДА МИСЛЯТ ЗА РАЗДЯЛАТА С УЧИЛИЩЕ И ЗА ТОВА, КОЕТО ГИ ОЧАКВА СЛЕД ТОВА. „Децата ми са две специалности, които събрахме, когато бяха в 10 клас. Тогава една от паралелките стана маломерна и учителският съвет реши да слее двете паралелки по организация на хотелиерството и организация на туризма и свободното време. Много ми беше трудно тогава, защото половината ученици бяха от стария ми клас, останалите ги присъединихме. Говорих и с двете половинки тогава, всички искаха да съм им класна, но цяла година ни беше нужна, за да станем едно цяло. Разбрах, че съм успяла, когато поискаха да направя обща група във Фейсбук, макар и двете половинки да запазиха собствените си групи“, разказва учителката.

И допълва, че на всеки свой випуск, който изпраща, тя казва почти едно и също – да бъдат човеци, да се опитват да влизат в обувките на другия, да мислят, преди да направят каквото и да било, дали след това ще ги е срам от постъпката им. А се запознава с новите си деца с анкета, в която ги пита за техните очаквания и мечти.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

(Материалите от рубриката „За учителя с любов“ са публикувани във в. „Борба“ 2017-2018 г.)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!