1953 четения

В миналото мащабни улични ремонти имали за цел да придадат европейски облик на старопрестолния град

Немски професор препоръчал да се обособят архитектурни резервати без павирани улици и движещи се по тях коли

Проблемът с грижата за пътните артерии на Велико Търново не от днес. Архивни документи и спомени свидетелстват, че след Освобождението улиците на града били тесни, стръмни, криволичещи, безпланово построени, но къщите били сравнително представителни и удобни за живеене. Габаритите на тогавашните пътни връзки били толкова маломерни, че по тях можела да се движи само една волска кола. Според разказите на видния общественик и радетел за съхраняването на историческото ни наследство Леон Филипов, Баждарлък бил кръстопът. Едната улица идвала от Самоводене, другата – откъм Царевец и конака, а третата – от Севлиево. Те се срещали под такъв остър ъгъл, че за да мине артилерията на руските войски, идващи от Самоводене, трябвало да се разпрегнат оръдията, да се обърнат на ръце по посока на Севлиево и чак тогава да се запрегнат. Не били малко и улиците, завършващи без връзка една с друга – така наречените “кьорсокаци”.

След 1879 година градският общински съвет предприел мерки както за изправянето, разширяването и благоустрояването на съществуващата мрежа, така и за строежа на нови улици с цел премахване ориенталския вид на Велико Търново и превръщането му в модерен град с европейски облик.

 

 

Главната улица

За десетки години това се оказало доста сложна задача предвид сложните теренни условия и бързото разширяване на града в западна посока. През 1891 година Народното събрание отпуснало на Търновската община 200 000 лева за благоустройство. Любопитно е, че председател на висшия законодателен орган по това време бил бившият търновски кмет Панайот Славков. Предоставените средства били използвани за докарването на питейна вода, разширяването на няколко улици и прокарването на „една хубава улица, която съединявала града с Марино поле.” Започнало оформянето и на две градски градини – едната на „Кая баш” (площада пред входа на крепостта Царевец), а другата – на запад от Девическата гимназия „Митрополит Климент” (сега „Факултет по изобразителни изкуства” към ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”).

През 1913 година поправката и поддържането на улиците и площадите започнало да става по стопански начин. На следващата година великотърновци станали свидетели на голям ремонт. Той станал възможен благодарение на преведените от бюджета 80 000 лева и “пуснатата в ход временна трудова повинност”.

 

 

Улица Гурко

През 1925 година общината провела търгове и сключила договори за доставката на 1500 м ломени камъни, 3050 м бордюри за градските улици и 100 куб. м павета, необходими за благоустройството на улиците и площадите. Отбиващите временната си трудова повинност петстотин души били разпределени по трупи на две смени. Те били задължени да разкрасяват старите и да урегулират и подравнят улиците в новите квартали. Съветът определил дневна норма за всеки вид работа, или дневен откуп в размер на петдесет лева. По тоя начин общината успяла да ремонтира и да направи много нови пътни връзки в града , като през 1925 – 1926 година общата дължина на настланите с калдаръм и блокчета улици възлизала на 3800 метра.

През 1934 година за благоустрояване, главно канализиране, водоснабдяване и павиране на улици, местната управа изразходвала 1 832 700 лева, през 1936-а – 4 960 000 лева, а през 1937 година – 7 400 000 лева. Паралелно с това били разкрити и фондове за доставка на бордюри, за поддържане на уличното осветление и за доставка на миячни машини, за да може градът напълно да се европеизира.

През 1936 година гост на инженерно-техническото дружество и на техническия отдел на общината бил немският професор Мусман, известен с разработването на градоустройствения план на столицата София. Той споделил мнението, че трябва да се разработи нов регулационен план и препоръчал в града да се обособят архитектурни резервати без павирани улици и движещи се по тях коли.

 

Улица Гурко

През отминалите десетилетия старостоличани не само се трудели за ремонтирането и благоустрояването на улиците, но и били съпричастни на тяхното кръщаване с най-разнообразни и често сменящи се наименования съобразно конкретната обществено-политическа обстановка. От съхранените до наши дни стари документи узнаваме, че процесът с названията на някои градски части бил свързан с редица трагикомични моменти. Така например в първите години от управлението на Кръстьо Станчев, група старостоличани заявили, че наименованието Марино поле звучи „селяндурско” и предложили думата „поле” да се замени с „простори”. Търновският кмет обаче категорично възразил на безумната идея и днес една от най-представителните градски части носи името, завещано й от дедите.

 

Тодорка НЕДЕВА

Регионален исторически музей – Велико Търново

 

И Л Ю С Т Р А Ц И И:

 

dimitar raev remont ulitsi – На работа за разширение на градската водопроводна мрежа

 

 

 

2 коментара за “В миналото мащабни улични ремонти имали за цел да придадат европейски облик на старопрестолния град

  • 26.04.2020 в 15:47
    Permalink

    ДАЛИ ДА НЕ СЕ ВЪВЕДЕ ТРУДОВА ПОВИННОСТ И СЕГА?

    Отговор
  • 26.04.2020 в 16:18
    Permalink

    И сега ремонтират улиците, затова статията е актуална.

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!