Населението на областта намалява и застарява

С 3140 души (1.3%) е намаляло населението в област Велико Търново през 2019 година в сравнение с предходната година. Това сочат данните на Националния статистически институт. Към 31 декември 2019 г. в региона са живели 232 568 души, което представлява 3.3% от населението на страната и нарежда областта на девето място от 28-те области в България. Преобладават жените, които са 51.7 на сто от жителите, а статистиката отчита, че на 1000 мъже се падат 1069 жени.

Значително са намалели хората, които живеят в селата. Ако през 1995 г. там са били преброени 115 171 жители, то през миналата година броят им е вече 68 030. В градовете през този период живеят 164 538 души, или 70.70 на сто.

Продължава процесът на остаряване на населението в област Велико Търново. В края на 2019 г. лицата на 65 и повече навършени години са 55 560, или 23.9% от населението. Най-много са хората на 65 и повече навършени години в общините Сухиндол, Полски Тръмбеш и Павликени. Най-нисък е делът на възрастното население в общините Велико Търново и Стражица. Към края на миналата година хората в трудоспособна възраст са 59.1% от цялото население и те са с 2246 по-малко спрямо предходната година. Към края на 2019 г. населените места в област Велико Търново са 336.

Най-малка по брой на населението е община Сухиндол, в която живеят 2200 души, а най-голяма е община Велико Търново – 86 516 души. Спрямо предходната година във всички общини на областта е регистрирано намаление на населението, като то е най-голямо в общините Свищов и Сухиндол, а най малко – в община Велико Търново – с 0.4%.

През 2019 г. в област Велико Търново са се родили 1752 бебета, като от тях 1743 са живородени. В сравнение с предходната година броят на живородените намалява със 158. Най-висока е раждаемостта в община Стражица, а най-ниска – в общините Горна Оряховица и Златарица. През последните години средната възраст на жените при раждане постепенно нараства, като се забелязва положителна тенденция, изразяваща се в намаляването на ранната раждаемост в областта, съобщават от статистиката. С малко наo един процент са се увеличили извънбрачните деца в региона, като от всеки три живородени деца две са извънбрачни. Този дял в селата (79.1%) е по-висок, отколкото в градовете (63.9%). Високата извънбрачна раждаемост може да се обясни със значителното нарастване на броя съжителства сред младите хора, без те да са оформени в юридически брак.

4093 жители на областта са починали през миналата година. Нивото на общата смъртност продължава да е твърде високо и коефициентът на смъртност е 17.5 на сто. Продължават и силно изразените различия в смъртността сред градското и селското население. Коефициентът на смъртност е над два пъти по-висок в селата (27.3‰) отколкото в градовете (13.4‰).

Хубавата тенденция, която отчитат от НСИ, е увеличеният брой на браковете в област Велико Търново. 855 са двойките, които са си казали официално „да” пред закона и те са с 48 повече от предходния период. Най-много са бракосъчетанията в градовете, докато в селата са сключени едва 302 брака. За съжаление, повишен ръст бележат и разводите. 349 семейства са разтрогнали брака си през миналата година и те са с 11 повече от 2018 година.

Националният статистически институт отчита и данни за вътрешна и външна миграция на населението. През 2019 г. 2368 лица са се заселили в региона на Велико Търново от други области в страната, а 2884 лица са се изселили от тук. Разликата между живородените и умрелите представлява естественият прираст на населението. След 1990 г. демографското развитие на област Велико Търново се характеризира с отрицателен естествен прираст на населението. През 2019 г. в резултат на отрицателния естествен прираст населението на областта е намаляло с 2350 души, или със 109 души повече в сравнение с намалението през 2018 година. През 2019 г. всички общини в областта имат отрицателен естествен прираст.

 

Стилян Найденов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *