1492 четения

За учителя с любов: Джена Стайкова преподава биология на два езика и помага на учениците си да правят истинска наука

„НЯМАЛА СЪМ ДЕТЕ, КОЕТО ДА МИ КАЖЕ, ЧЕ НЕ ОБИЧА БИОЛОГИЯТА, ВЪПРЕКИ ЧЕ УЧИЛИЩЕТО, В КОЕТО ПРЕПОДАВАМ, НЕ Е МАТЕМАТИЧЕСКА ГИМНАЗИЯ. Напротив, все повече ученици започват да се интересуват от биологията и да искат да следват медицина, фармация, стоматология, биологични науки. Сигурна съм, че мотивацията им е свързана с по-различния начин на преподаване, с това, че кабинетът е чудесен и тук те могат да се пренесат в друго царство, да правят експерименти, да изследват, да се предизвикват сами“.

Така започва разговорът ни с учителката по биология Джена Стайкова. Тя преподава биология в Американския колеж „Аркус“ във Велико Търново. Работи в гимназията от самото й създаване през 2003 г. Тогава я поканили, за да организира биохимичната лаборатория и до този момент Джена Стайкова не е и помисляла отново да се върне към предишното си работно място в Природо-математическата гимназия „Васил Друмев“.

Началото за Джена Стайкова в Американския колеж било истинско предизвикателство. Започнала да преподава и по двата предмета, по които е специалист – биология и химия, при това на два езика – български и английски. Притеснявала се колко пълноценна може да е, когато не говори на родния си език и дали децата ще усвоят отлично материала. Но момчетата и момичетата й тръгнали по олимпиади и често, вместо да напишат отговорите си на български, по инерция започвали на английски. Тогава тя си дала сметка, че е започнала да се справя и заедно с нея се справят и учениците, които тя винаги нарича „децата ми“. „Сега вече водя часовете само по биология, но продължаваме да говорим на български и английски език. Трябва да им преподавам и да ги изпитвам на двата езика. С времето намерих точния подход и когато всичко от урока е ясно, говорим на английски, когато се налага, минавам на български. За тях изобщо не е проблем да превключват от единия на другия език, а аз, за да съм сигурна, че те всичко са разбрали, от време на време проверявам дали са усвоили понятията, попълваме кратки текстове за думи, упражняваме се“, разказва Джена Стайкова.

НАЙ-ЩАСТЛИВА Е, КОГАТО ГОВОРИ ЗА УСПЕХИТЕ НА ДЕЦАТА СИ, С КОИТО РАБОТИ ПО ПРОГРАМАТА НА МЕЖДУНАРОДНИЯ БАКАЛАУРЕАТ (IB). Способна е дълго да изброява имена на момичета и момчета, които вече са я завършили, учат къде ли не по света и в България и винаги това, за което са мечтали. „Дипломната програма е двугодишен предуниверситетски курс на обучение. Започва след 10 клас и децата трябва да изберат по един предмет от шест области. Учат задължително математика и родния си език, един чужд език, социални науки като история, география, икономика, философия, психология и т.н., експериментални науки, такива са физика, химия, биология и компютри и изкуства. Задължително пишат и дипломна работа, която е самостоятелна и много задълбочена разработка по тема в областта, която те си изберат“, обяснява Джена Стайкова.

Тази година например тя има трима дипломанти, които са си избрали изключително интересни теми за разработване. Единият е изследвал влиянието на класическата музика върху растежа и развитието на растенията. Вторият ученик се насочил към наблюдаването на това как се развиват растенията под действие на слънчева светлина и на комбинирана червена и синя светлина, която е по-благоприятна за фотосинтезата. И трета тема е свързана с изследване на връзката между т.нар. боди мас индекс и пулсовата честота при кучетата. „Изследването беше проведено в приюта за кучета във Велико Търново под наблюдението на директора на приюта Глория Христова, която също е моя ученичка от ПМГ. Това, което учениците правят, всъщност си е истинско изследване. В работата си те следват етапите на едно съвсем истинско, реалистично научно изследване на възрастни учени“, обяснява Джена Стайкова.

Когато учениците изберат темата си, те трябва да си поставят изследователски въпрос, да изградят хипотеза, разработват методика и започват наблюдението си. Резултатите, които отчитат, се обработват по статистически начин, учениците правят анализи, заключения, изводи, получават и препоръки за подобряване на експеримента.

„Програмата коства много усилия и не може да се сравнява по трудност с националната програма, по която работят всички останали ученици в 11 и 12 клас. Но, когато завършат, момчетата и момичетата признават, че всичко си е струвало, защото самостоятелната работа, която е задължителна тук, им е помогнала да станат по-самостоятелни, да натрупат умения да разработва т курсови работи, научили са се на организираност и на лабораторна работа. Освен това има университети, включително Оксфорд и Кеймбридж, които признават кредити на учениците, затова че са завършили тази програма, и децата могат да запишат направо втори курс в университета. Така стана с Ивона Русева, която беше приета спортна медицина в университета Глазгоу в Шотландия. Валерия Йонова замина да учи в Бритиш Колумбия в Канада. От миналогодишния випуск Елена Добрева изучава международно и търговско право в университета в Брюнел в Лондон със стипендия от 6000 паунда, за която тя имаше право да кандидатства само, защото е завършила тази програма. Ралица Генкова учи архитектура в Лондон, Даниел Филипс – политически науки в американските университет в Благоевград, където и на него му бяха признати кредити за един семестър“, изброява Джена Стайкова.

Самата тя не крие, че обича ангажиментите, които са свързани с програмата, защото е убедена, че науката се учи истински, когато теорията и практиката вървят ръка за ръка.

Това е и големият недостатък на националната програма. Тя е направена така, че учениците винаги са ощетени от гл. т. на практическа работа. „Ако я има, ще видят колко много логика има в това да се приложи едно биологично знание. И тогава вече няма да ми казват, че химията ги затруднява, защото не виждат логиката в нея. Логика винаги има, защото истинската същност на науката е в нейния приложен характер“, категорична е учителката.

ДЖЕНА СТАЙКОВА НЯМА МНОГО СВОБОДНО ВРЕМЕ, ЗАЩОТО ДОРИ И В СЪБОТА Е В ЛАБОРАТОРИЯТА В КОЛЕЖА. И много често работи там с учениците, които учат по международната програма. Но все пак, когато успее да съблече бялата престилка, с която се разхожда из колежа, тя обича да танцува народни танци. Преди време ходила и на тае бо, но… „Работохолик съм. Затова май повече ми харесва това пространство с колбите и стъклениците“, признава Джена Стайкова, която не спира да се грижи за собственото си израстване като учител. Има вече две специализации в Англия, включително е преминала обучение по международната програма. Преди пет години беше в Америка… пак на обучение. Джена Стайкова беше в щата Юта заедно с колежка от Езиковата гимназия, за да се учи да бъде по-добър учител.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

(Материалите от поредицата „За учителя с любов“ са публикувани във в. „Борба“ 2017-2018 г.)

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *