1908 четения

Преди 130 години за първи път в света трудещите се отбелязват деня на своята солидарност

Мнозина възприемат датата Първи май само като един от ярките символи на социализма. Историческите факти обаче свидетелстват, че тя е част от историята на човешката цивилизация.

“Биографията” на Първи май – Ден на труда и международната работническа солидарност, започва още през далечната 1886 г., когато над 300 000 работници в Чикаго стачкуват в защита на социалните си права – въвеждане на осемчасов работен ден, по-добри условия за работа и справедливо заплащане на труда. Събитията преди повече от сто години разтърсват световната общественост. Кулминацията настъпва няколко дни по-късно, когато на площад „Хаймаркет“ се провежда грандиозен митинг, към края на който избухва бомба, а полицията открива огън. Много работници са ранени, има и убити. Основните вдъхновители и организатори на стачката са арестувани. След съдебен фарс петима от тях са оcъдени на смърт, а останалите трима – на доживотен затвор. В тяхна памет първоначално в САЩ, а после в целия свят Първи май се обявява за Световен ден на работническата солидарност. За това допринася внесеното от американската делегация по време на Учредителния конгрес на Втория интернационал през 1889 г. предложение тоя ден да бъде в памет и на “Мъченичеството на Чикагската осморка.” Участниците във форума приемат резолюция, с която дават зелена улица на празника.

През 1890 г. за първи път в света трудещите се отбелязват деня на своята солидарност. Към тях се присъединяват и работниците от Типографското дружество в София, които излизат на митинг.

За първи път в старата столица празникът се отбелязва през 1892 година. Тогава по инициатива на ученичката от Девическата гимназия Йорданка Неделчева членовете на социалдемократическата група и ученици от двете местни гимназии (Девическата и Мъжката) се събират в местността Зеленка, четат социалистическа литература и обсъждат кървавите американски събития от 1886 година.

Първата впечатлявща масова първомайска проява във Велико Търново е през 1894 година. В града се провежда голяма манифестация. Участващите в нея работници носят червени знамена и лозунги, сред които се открояват: „Долу буржоазната държава”, „Да живее 8-часовият работен ден”, „Пролетарии от всички страни, съединявайте се”… През същата година Първи май се отбелязва тържествено и в селата Мусина, Емен и Михалци. И там основната характеристика на празника се свежда до развяването на червено знаме, издигането на лозунги със синдикално и политическо съдържание и организирането на манифестации.

Десет години по-късно трудещите се от столицата на Асеневци и Горна Оряховица провеждат съвместно честване. То се състои в железничарския град. Изнесените в Горнооряховския работнически клуб сказки, проведеният митинг, последван от събрание и приетата резолюция, в която предшествениците ни се солидаризират с позицията на руската социалдемокрация относно Руско-японската война, намират широк отзвук в местния и централния печат.

През 1906 г. празникът във Велико Търново се обогатява с нови елементи. В навечерието на Първи май по улиците и в работилниците се разпространяват позиви. Организира се вечеринка, посетена масово както от трудещи се, така и от местни интелектуалци. В самия ден се провежда събрание, на което присъстват над 60 души, напуснали специално за целта работните си места. Към тях се присъединяват и работници от Горна Оряховица, връщайки визитата на старостоличани от 1904 година. Следобед се провежда голяма манифестация, в която участват много работници, авторитетни великотърновски адвокати и учители.

И през следващите десетилетия във Велико Търново и в останалите селища на региона Първи май продължава да заема важно място в живота на предшествениците ни. През 1939 г. датата става част от българския официален празничен календар. Години преди това Първи май се вписва в живота и на Третия Райх под името “Имперски трудов ден” (Reichsarbeitstag).

По-възрастното и средно поколение добре помни, че в България през периода 1945 – 1989 г. Първи май е официален празник, ознаменуван с мащабни манифестации и празненства в цялата страна. Понастоящем денят е само официален и неработен.

Тодорка НЕДЕВА

РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!