453 четения

„Хубав ден Великден, още по-хубав Гергьовден“

На 6 май празнуваме Гергьовден – един от най-големите празници в народния календар, отбелязван в чест на Св. Георги  Победоносец и като Ден на храбростта и Българската армия.

Израснал в богато християнско семейство Св. Георги се превръща в ревностен привърженик и защитник на Христовата вяра, поради което е изтезаван жестоко и обезглавен през 288 година от император Максимилиан. Той олицетворява идеалния войн, покровител на войската. Според народните вярвания е славен юнак, драконоборец и змееборец, който спасява девойката от ламята от долната земя. Именно този образ е застъпен в иконографията – светецът, възседнал бял кон,  пронизва ламя със своето копие.

Народът нарича Гергьовден „празник на празниците“. Смята го за най-тежкия, най-хубавия, най-личния от всички празници през годината. Дори народните песни го слагат по-горе от Великден: „Хубав ден Великден, още по-хубав Гергьовден!“.  Народното календарно време се определя от цикличността на природата. Характеризира се с двуделно сезонно деление, при което основни разграничителни календарни маркери стават дните в чест на Св. Георги и Св. Димитър. С почитането на първия светец се бележи настъпването на лятото и скотовъдната година, а с ритуалите посветени на втория се поставя началото на зимата. Двамата светци се възприемат като стопани на стадата и се редуват да ги пазят. В песенния фолклор подробно е описана срещата между светците, която се осъществява на Коледа, когато Небето и Земята се сливат и се сбъдват всички желания. В коледните песни за прослава на стопанина, за здраве и берекет, по-стария брат Димитър успокоява Георги с вестта, че стадата са добре и, че в негова чест дори оброк му е сторен.

Съществено място в обредността на Гергьовден заемат зеленината, цветята и цъфналите клонки, които символично пренасят силата на природата върху хората и домашните животни. Затова стопанката на къщата става рано и премита двора, след което закичва вратите с букет от здравец, люляк и цъфнала клонка от плодно дръвче.

Най-важният обред, свързан с честването на Св. Георги е кръвната жертва. Вярва се, че първото агънце е обречено на светеца, като благодарност и молба за покровителството му, за още по-голям берекет, за здраве и сполука. То трябва да бъде първото мъжко родено, най-често бяло на цвят. Преди това му се дава зелена тревичка, за да има храна за животните и близва сол, за да са сити всички, окичва се с венец от билки и към рогата му се прикрепва свещичка. С кръвта му се намазват бузките на децата, за да бъдат здрави, а останалата се излива в течаща вода, за да не секва берекета в къщата. В по-старо време агнето се е колело при оброка, край чешмата, в черковния двор, на хорището. Кръвна жертва е принасяна и на прага на къщата или до огнището.

Интерес представлява факта, че традицията за честване на празника при народното светилище (оброк), с неизбежните иновации, е съхранена в селата Плаково и Големаните, Великотърновско.

В село Плаково в т. нар. „Горна махала“ се намира оброчището „Св. Георги“. То е маркирано с автентичен каменен кръст  (фрагментиран на пет части) и нов, поставен през 2011 г. Не може да се каже със сигурност от кога започва оброчната практика в селището, но местните жители пазят спомена за общоселски чествания при „Гергьовския кръст“ от средата на XIX в. Според разкази на съвременници през 1954 г., в разгара на лятото, август месец, силна буря се извива над селото и поваля акациевите дървета, в близост до каменния кръст. Падайки на земята те събарят оградата и счупват кръста на пет части. Хората ги възстановяват, правят нова ограда от повалените дървета, укрепват оброчния паметник с метални шини, и така почитат свещеното място до 1958 г., когато настъпилите промени в държавата налагат нов тип поведение, забраняващо съответните обреди.

Каменният кръст е възстановен през 2011 г., а същинското честване на празника е на следващата година – 2012. Спазена е традицията, при която се извършва водосвет за здраве и плодородие, освещаване на кръста, обредната храна, отчитане на молитвата (курбан-чорбата), общо сътрапезване. Независимо, че честването на светеца при „Гергьовския кръст“ е еднократно, в следващите години най-личният пролетен празник тържествено се отбелязва в черковния храм и се почита от живеещите и завърналите се за празника роднини и приятели. А Кръста остава да напомня за отминали времена и обичаи, в очакване да се възродят отново…

Традиция да се чества Гергьовден при народното светилище (оброк) е съхранена и в село Големаните, Великотърновско. През 2009 г. по инициатива на кметския наместник на селото и представители на читалищното настоятелство е взето решение да се възстанови оброчището „Гергьовден“, намиращо се в източната част на мах. Малчовци (административно прилежащо към село Големаните) и да се съберат на едно място разпръсналите се из България и чужбина земляци. За целта, на мястото на старата плоча, която се съхранява в Исторически музей – Килифарево, е поставена нова, която да маркира култовото място. Жителите на село Големаните обясняват, че решението за подновяване на оброка е с цел „да си имат свое място, на което да се събират  в определен ден от годината“. И така, от 2009 г. на Гергьовден хората от селището се събират при оброка, свещеник отслужва водосвет за здраве и плодородие, освещава обредните хлябове. Предимно възрастни жени оставят малки подаръчета при светилището, т.н. благодарствена жертва, с надежда и вяра, че Св. Георги ще закриля тях и близките им. След традиционното почитане на светеца, следва съвместно сътрапезване в читалището, което прераства в празнично веселие. Съчетаването на честването на Св. Георги  при оброка със „земляческата среща“, превръща народното светилище в своеобразен форум за общуване и съхраняване на местната памет.

 

На Гергьовден имен ден празнуват: Георги, Гергана, Галя, Гинка, Ганка, Ганчо и техните производни.

Нa 6 мaйБългapия отбелязва Дeннaхpaбpocттa и Бългapcкaтaapмия.

 

 

Д-р Миглена Петкова, етнограф, зам.- директор, РИМ – В. Търново

 

Илюстрации:

  1. „Гергьовски кръст“ на с. Плаково
  2. Водосвет и освещаване на обредната храна при оброчището „Св. Георги“, с. Плаково, Великотърновско.
  3. Каменна плоча от оброчището „Гергьовден“,мах. Малчовци, с. Големаните, Великотърновско
  4. Водосвет, отслужван при оброчището „Гергьовден“, мах. Малчовци, с. Големаните, Великотърновско.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!