828 четения

Полк. Георги Георгиев познава изкуството на войната и знае тайните на мира

Георги Георгиев носи името на дядо си, наследил е професията на баща си и след миг на размисъл признава, че явно е орисан да бъде офицер. За него 6 май е и професионален празник, и имен ден. Тази година ще се наслади на живо и на военния парад, който заради социалната изолация се премести от София във Велико Търново.

ТОЙ ПОЗНАВА ИЗКУСТВОТО НА ВОЙНАТА И ЗНАЕ ТАЙНИТЕ НА МИРА, МОЖЕ ДА СЕ БИЕ СЪС ЗМЕЙОВЕ, ИЗУЧИЛ Е ТЪНКОСТИТЕ НА ДВИГАТЕЛИТЕ С ВЪТРЕШНО ГОРЕНЕ, има право да говори по радиото, слуша метъл, може да меси хляб, да подрежда красиво масата за хранене и да прави наука. Освен това свири на китара и на йоника. Обича правилата на армията, обаче е волна душа. Завършил е няколко магистратури, писал е докторантура, вече е доцент. Военен е, но има удивително чувство за хумор. Може би затова полк. Георги Георгиев се чувства добре и в кожата си, и в униформата.

„Баща ми запали огънчето в мен и заради него съм мъж с пагони. Станах курсант през 1987 г. и до днес съм във Военния университет. И вече съм видял две – три от лицата на професията“, разказва полковник Георгиев. Едното опознал, когато започнал да се изкачва в йерархията. Първите стъпки нагоре направил в изумителен колектив в Пета танкова бригада в Казанлък. Другото лице е преподавателската дейност. „А третото…, видях ужаса на тероризма. Откакто съм офицер, имам една командировка зад граница – в САЩ. Само няколко часа преди атентата от 11 септември прелетях близо до Кулите близнаци. И със своите американски колеги съпреживял на живо това, което ние видяхме по телевизора.

Сега полк. Георги Георгиев е директор на института „Научно-изследователска и иновационна дейност“ в НВУ „Васил Левски“. Екипът му работи за научното израстване на академичния състав, пише проектите, в които вузът участва, организира конференции, както и част от издателската дейност. Институтът прави психологическия подбор на курсантите и следи личностното и професионалното им развитие.

„Институтът е основно звено на Военния университет и обединява академичния състав за провеждането на дългосрочна научно-изследователска дейност. Защото науката е процес, същността на който е натрупване на знания. Сложно е, но нашата работа е да подпомагаме образователния процес“, казва полк. Георгиев, който е завършил Езиковата гимназия във Велико Търново, после и НВУ с диплома за танкист строеви. Но не за да строява танковете, а за да бъде командир.

След като получил първата си диплома за магистър, настоящият полковник решил, че малко е чел, затова се записал да учи последователно психология, компютърни системи и технологии и национална сигурност. Сега пред името му има няколко съкращения – д-р на науките, доцент, инженер и полковник. Има позволение от съпругата си да стане професор.

ДВАМАТА С НЕЯ СЕ ЗАПОЗНАЛИ НА ПЛАЦА ВЪВ ВОЕННИЯ УНИВЕРСИТЕТ. Строявали се един до друг, тя в строя на момичетата, той в този на момчетата, но на комсомолско разстояние. „Аз бях един от многото, кой ще ми обърне внимание! Шансът тя да се влюби в мен беше 1 на 3000. Но тогава имаше клубове, олимпиади, занимания и ние попаднахме в отбора за олимпиадата по руски език, където съвсем по български лумна огънят“, разказва полк. Георгиев, когато става дума за любовта на живота му – майор Иванка Георгиева, която отговаря за връзките с обществеността на вуза.

Свалил я, като я завел в ресторанта на Интерхотела, където й показал, че всички сервитьори и музиканти от оркестъра го посрещат като Рокфелер и се въртят на пета около него. Е, измамил я леко, защото тя тогава още не знаела, че преди да стане курсант, Георги е учил за кулинар-сервитьор и е бил на практика в Интерхотела. Но пък сега умее да готви всичко, да меси хляб като истински майстор и се справя с агнето за Гергьовден.

НЯМА КАК ДА СЕ КАЗВАШ ГЕОРГИ И ДА НЕ БЪДЕШ ОФИЦЕР И ВСЕ ПАК ПОЛК. ГЕОРГИЕВ ПРИЗНАВА, че се е лутал, преди да избере професионалния си път. Причината е, че е роден зодия Близнаци и до днес не знае колко точно са близнаците в него, но е сигурен, че всеки си живее със собствено мнение и мания.

Полковникът бил едва в 6 – 7 клас, когато станал страстен радиолюбител. Първо изчел два вагона книги, после взел лиценз и сега може да се намесва в радиоефира съвсем легално. Оттогава му е и страстта да разглобява всичко, до което се докопа. „Един приятел ми каза, че трябва да видя какво има във всеки уред, който си купя, и аз му повярвах. Затова разглобих един радиоапарат да проверя как така говори. Обречен беше този радиоапарат. В гимназията ме обхвана манията по двигателите с вътрешно горене, когато станах офицер, пък компютрите ми станаха мания“, казва полк. Георгиев, който е разфасовал на съставни части и семейния запорожец, придобит с парите от сватбата му с Ваня. За щастие, автомобилът не бил обречен като радиоапарата. „Най-трудно се престраших да разглобя компютъра, когато се наложи да се уча да работя с тази техника. Останах верен на себе си – първо се подготвих теоретично и чак след това си казах: мечка страх, мене – не“, разказва полк. Георгиев и обяснява, че операцията се наложила, защото бил задръстил паметта с музика.

И стига до най-голямата си страст – музиката. Слуша всичко без поп фолк, но е истински фен на метъла. Кумири са му легендите „Скорпионс“, „Дийп пърпъл“, „Юръп“…, които за последните две – три години е имал щастието да види на живо в България. Бил е на концерт на Стинг, слушал е Енрике Иглесиас, Роджър Уотърс от „Пинк флойд“, готик групата „Найт уиш“. Някои от маниите на полковника се превръщат в поредното му образование. Така се случило с психологията. „Да бъдеш добър командир, е въпрос на психология. Всичко можеш да постигнеш, но само с хора. Затова управлението на хора е ключово. Можеш да размахваш тоягата и страхът да е основният мотив, но това е до време. Истинският лидер се грижи за хората си и дава личен пример, а те му вярват, когато знаят, че той познава проблемите им“, казва полк. Георгиев и допълва, че добрият командир притежава и умението да се променя. Защото армията се променя. След 90-те години на миналия век офицерската професия има вече друга мисия, армията – различни задачи. „Всички промени през последните десетилетия направиха нашата професия по-близка до останалите. Това е добре за армията, защото така се възстанови връзката ни с народа. А мистиката – нея винаги ще я има, защото е нужна не толкова на нас, колкото на света извън тези високи каменни огради, които описват територията на вуза“, казва полк. Георгиев.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *