523 четения

Ангелина Ковачева: „Изолацията превърна за осем младежи защитено жилище в Стражица в затвор”

Как се прави онлайн обучение само с един таблет

 

„ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ТРУДНО ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО Е В ТЕЗИ УСЛОВИЯ НА ПЪЛНА СОЦИАЛНА ИЗОЛАЦИЯ ДА СЕ ГРИЖИШ ЗА ХОРА С УМСТВЕНА ИЗОСТАНАЛОСТ. Те стоят затворени и няма как да им обясним защо не могат да излязат навън, защо така драстично им е нарушен ежедневният режим на живот. Изолацията продължи прекалено дълго и това се отразява на психическото им състояние, което и без това се разстройва при смяната на сезоните, когато се обострят определени психически състояния, зачестява автоагресията, агресията към другите“, разказва Ангелина Ковачева, управител на Защитеното жилище за лица с умствена изостаналост в Стражица. Потребителите на услугата там са осем на възраст от 20 до 32 години.

За съжаление, няма двор, където заради задължителната изолация младежите да прекарват поне част от деня си. „Вече втори месец никой от тях не е напускал сградата. Не можем да ги заведем и в Дневния център в Горски Сеновец, където с тях се занимават арттерапевти, психолози и специалните педагози на изнесената паралелка към училището. Обучението върви онлайн, което е допълнителен стрес и за тях, и за целия персонал“, признава още Ангелина Ковачева.

Тя е управител на Защитеното жилище от четири години и в мига, в който приела предложението да управлява социалната услуга, тя държи всички деца да посещават училище, за да довършат образованието си и да развият, каквито могат способности. „Сега обаче с това онлайн обучение всеки от тях всеки ден работи с учители по общообразователни предмети, занимават се със специални педагози, с психолог, с логопед. А имаме само един таблет, и то благодарение на щедростта на бизнесмен от Стражица“, признава Ангелина. И допълва, че младежите, които тя нарича „свои деца“, сами не могат нищо да направят. Затова се налага тя да държи ръката им, когато си пишат домашните, след това снима домашните, изпраща ги на учителите, отчита ги и ги пази за евентуални проверки.

„Често не ми достигат часовете на персонала, защото служителите в такива институции 7 часа и аз поемам част от работата, но и така не успяваме с всичко. Учим ги на елементарни умения, да поддържат личната си хигиена, да си сготвят нещо простичко, да работят с пералнята, с микровълновата фурна. За да не им е скучно, ги включваме да ни помагат в дезинфекцията, която правим няколко пъти на ден“, обяснява Ангелина.

СЪС СИНДРОМ НА ДАУН, ЕПИЛЕПСИЯ, ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА, УМСТВЕНА ИЗОСТАНАЛОСТ, ШИЗОФРЕНИЯ са диагнозите на младежите, настанени в жилището в Стражица. Почти всеки от тях е с комбинирани заболявания, с придружаващи тежки диагнози. „Изработила съм си метод да общувам с всеки един от тях. Защото имаме деца, които не говорят. С тях е още по-сложно, защото трябва да задавам куп елементарни въпроси, за да разбера, ако нещо ги боли, когато нещо ги тревожи. Те кимат, дават сигнали с жестове, но всички разбират какво им говоря. Въпреки че обществото определя тези деца като ненужни, те са хора и имат нужда да бъдат обичани“, казва Ангелина.

Всичките й осем деца са с подписани откази от родителите. В декларациите е упоменато, че дори в случай на болест и смърт техните близки не искат да бъдат безпокоени.

„Не съдя никого, защото не зная ничия съдба и история, опитвам се да дам каквото мога на тези хора. Затова в началото, когато ми предложиха да стана управител, имах огромни притеснения. Всички преди мен се бяха отказвали, тук имаше доста случаи на агресивно поведение. Имаше едно момче със суицидни и агресивни прояви, но го изведох от този дом и го настаних в друг, по-подходящ за него център. И той е щастлив там сега и е добре“, обяснява управителката на Защитеното жилище в Стражица. Ангелина Ковачева сменила психиатъра, доверила се на д-р Влахова от Психодиспансера във Велико Търново и проявите на автоагресия и агресия рязко спрели и работата с децата станала по-лесна.

„Наистина много се надявам сега да успея да направя една беседка на поляната пред сградата ни. Тази поляна можем да я ползваме с разрешението на Общината и аз съм решила да сложим няколко корена домати, краставици, за да може младежите да се грижат за тях. На тези деца им харесва да са близо до земята и това ще е още едно разнообразие, което ще бъде полезно в ежедневието им“, категорична е Ангелина Ковачева, която сама се грижи всички лекарства да са купени, всички деца, които се нуждаят от лекарска помощ, да я получат.

С нея работят още трима трудотерапевти на пълен щат и медицинско лице, социален работник и хигиенист на половин щат. Заради липсата на достатъчно служители и отдалечеността на парка екипът на центъра не може да се възползва от облекчаването на мерките и младите хора продължават да стоят затворени в сградата. Всеки ден на смяна работи само един служител, който не може да си позволи да изведе двама, после други двама, защото при децата винаги трябва да има възрастен.

„За жалост, сега ние не получихме никакви допълнителни средства от държавата, а социалните работници също са на първа линия в борбата с коронавируса. Всички сме здрави, слава богу. Но съм се чудила какво би станало, ако някой се разболее, нямаме дори изолатор. Но в ежедневната ни работа най-големият проблем остава документацията. Попълвам с часове документи, а през това време бих могла да общувам с децата“, признава Ангелина, която е завършила социални дейности във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. А след това и магистратура по социално-педагогическа превенция и пробационни дейности.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *