От нивото на интелект зависи на какво човек обръща по-голямо внимание – на детайлите или на общата картина

От нивото на интелект зависи на какво човек обръща по-голямо внимание – на детайлите или на общата картина, твърдят изследователи от университета в Рочестър.

Колкото по-висок е коефициентът на интелигентност на човек, толкова повече се взира и забелязва той детайлите. И обратното – при ниско IQ човек обръща внимание само на голямото, обемното, мащабното, убедени са те. Например, казват учените, мъдрецът ще забележи муха върху слон, но няма да се впечатли от самия слон.

Изследователите базират твърдението си на серия проведени от тях експерименти. 65 доброволци с IQ от 80 до 140 гледали клипове, в които различни по размери черни и бели фигури се движели постоянно в различни посоки и ту се появявали, ту изчезвали. Най-големите фигури преобладавали в центъра на полезрението, а малките се групирали на заден план и в краищата на кадрите.

Местенето на фигурите по екрана било толкова хаотично и спонтанно, че участниците положили доста усилия, за да успеят да определят бързо каква посока следват обектите. И така станало ясно, че колкото по-висок бил IQ коефициентът на доброволеца, толкова по-лесно успявал да проследи по-малките обекти на заден план.

„Високият IQ помага на мозъка да филтрира по-добре информацията, което обяснява и защо умниците са по-внимателни към детайлите”, обяснява ръководителят на изследването проф. Тадин. В някои ситуации тази способност е голямо предимство – например, когато в многолюден офис трябва да се концентрираш в работата си с компютър. Но съсредоточеността на високоинтелигентните си има и своите минуси, добавя той. Неумението им да не обръщат внимание на „слоновете” води до това, че такива хора стават неприспособляеми към бита, твърди професорът

Затова и гениалните умове имат нужда от верни помощници, които навреме забелязват „слона” и не му позволят да стъпче таланта.

Разсеяността обаче е присъща на само на хората с висок интелект, казват обаче учени от Университета в Глазгоу. Те са открили оправдание за тези, които често изпадат в неловки ситуации по време на разговори като вечно не са в час и говорят глупости. Това не е признак за нисък интелект, проблемът е в слуха и по-точно в слушането, казват учените.

„Навикът да се слуша с половин ухо е защитна реакция”, уверява проф. Хартмуд Лезолт от Университета в Глазгоу. „Работата е там, че често повечето от нас не внимават в разговора, защото подсъзнателно предпазват мозъка си от пренапрежение.”, обяснява той.

В днешния свят на глобална информационна инвазия мозъкът не е в състояние да обработва постоянно и пълноценно всички съобщения, които го атакуват от стотици източници – интернет, радио, телевизия, смс-и, рекламни плакати и билбордове. В противен случай бързо би излязъл от строя, казват учените. За да си изгради защита от излишната информация, той започва да пести ресурсите си. И тогава започваме да слушаме разсеяно дори най-близките си като открояваме само някои ключови думи. По тази причина често не сме в час с темата на разговора.

„Това е особено характерно за хората, които прекарват всеки ден по няколко часа в интернет. Те са се научили не само да четат, но и да слушат „по диагонал”, обяснява проф. Лезолт.

Бърз тест за проверка на концентрацията

Искате ли да разберете дали вашият събеседник ви слуша внимателно? Задайте му следния въпрос: „Колко животни от всеки вид е взел Мойсей в ковчега?” Ако ви отговори „По две от всеки вид”, значи ви слуша с половин ухо. Защото това не е вярно – не по отношение на количеството спасени животни, а по отношение на този, който ги е спасил, тъй като ковчегът е построен от Ной, а не от Мойсей.

Учените твърдят, че все повече запитани за тази „Илюзия на Мойсей”, както се нарича теста, отговарят веднага грешно. И едва след като се позамислят, откриват несъответствието в библейските имена.

Източник: Мениджър Нюз

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.