1039 четения

Щастието да имаш съсед като Рилка

75-годишната търновка превръща всяка годишнина от историята в малък празник за хората от блок на ул. „Н. Габровски“

ЗА ВСИЧКИ ПРАЗНИЦИ И КРЪГЛИ ГОДИШНИНИ СЪБИРА СЪСЕДИТЕ СИ ОТ ЖИЛИЩНИЯ БЛОК 75-ГОДИШНАТА РИЛКА ИВАНОВА и се грижи те да помнят историята на България и да се гордеят с бележитите личности в нея. Тя прави това от години и казва, че не пропуска нито една дата, в която може да украси входа на блока, в който живее, и да приготви нещо вкусно за съседите си.
„Най-често меся питка и тогава никой не пропуска да си отчупи от нея. Така е и на всеки 6 май. Има хляб и вино, за да почетем празника“, казва Рилка Иванова и обяснява, че още от предната вечер вече е поставила иконата на свети Георги на видно място.
„Всички празници са важни, без значение колко хора в момента празнуват. Затова започваме с Йордановците и с Ивановците. Питка има на 8 януари, за да поздравим акушерите. Май месец е наситен с празници, затова почти всеки ден се налага да променям украсата“, признава г-жа Иванова. На 1 май тя закачила българското знаме и разпечатала стихотворение на Смирненски. За 6 май сложила иконата на св. Георги, окичена със здравец. На 9 май ще провеси трите знамена – на България и на Европейския съюз, защото тогава и входът празнува Денят на Европа. Поставя и едно червено знаме, защото иска децата да помнят, че това е и Денят на победата. На 24 май е особено тържествено.
„Аз правя всичко това заради децата, да знаят те и да помнят. Да започнат да изпитват патриотични чувства, да имат усещането, че принадлежат на велика нация. Затова ние възрастните празнуваме с тях на 1 юни, но на 2 юни децата задължително минават покрай портрета на Христо Ботев и изчитат едно негово стихотворение. И на 1 ноември също. Тогава винаги припомням на децата за Паисий и неговите думи „Поради що се срамиш да се наречеш българин. Може би единственият празник, който пропускам, е Хелоуин, но за мен този ден не е празник, затова“, разказва още Рилка Иванова.
Със същата тържественост тя подготвя всяка Задушница, Великден, когато черви яйца и за съседите си, 22 март, 22 септември, както и всички кръгли годишнини, които са вписани в календара. Последната, за която тя поканила всичките си съседи, била 150 г. от гибелта на Стефан Караджа и Хаджи Димитър, чиито портрети поставила на видно място във входа.
ВСИЧКО ЗАПОЧВА ПРЕДИ ДЕСЕТИНА ГОДИНИ С ВЪЗПОМЕНАНИЕ ЗА ВСИЧКИ ХОРА В БЛОКА, КОИТО ВЕЧЕ НЕ СА МЕЖДУ ЖИВИТЕ. „Този блок има трудна история. Строителството му мина с много проблеми, защото все нещо не ни разрешаваха. Строители намерихме чак от Разград, понеже работници трудно се намираха. Плащахме на ръка и ние работихме наравно с тях. Буквално копахме основите и оцеляхме“, връща се назад във времето Рилка.
Строителството започнало през 1971 г. и чак седем години по-късно първите семейства успели да се нанесат в блока на ул. „Никола Габровски“. Кооперацията имала 36 апартамента и два магазина, които също са построени от живущите. „Един ден си говорихме за това време, спомняхме си преживяванията, трудностите, удовлетворението след това и си дадохме сметка, че някои от тези, дето копаха наравно с работниците от Разград, вече ги няма. И стегнахме първото ни общо събиране. То беше на Архангелова задушница. Написахме имената на всички наши близки, сложихме цветя, изнесох жито, вино и хляб“, обяснява Рилка.
Тогава тя си дала сметка как хубавото и тъгата обединяват хората и започнала да организира малки тържества за всеки празник. Но от всички тези празници нейните съседи най-нетърпеливо чакат 22 септември.
Леля Рилка е тази, която обработва и градинката пред блока. Пълни земята с цветя, за които се грижи и заради които малко се ядосва на хората наоколо, защото те твърде често си крадат разсади от нейните и оголват градинката. „Опитвах се да се боря с тях, говорих, намеквах, но… вече съм се отказала. Няма как да спреш някого, ако е решил да стъпи накриво“, вдига рамене Рилка, която цял живот е работила в Радиозавода. И въпреки че по образование е финансист, по душа е поет.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА
Сн. авторката

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *