1218 четения

Четирима курсанти от НВУ участваха в Международния хекатон на космическите технологии и вируса COVID-19

Първокурсници разработиха проект за национален регистър за бедствия и аварии

 

ПРОЕКТ ЗА СЪЗДАВАНЕТО НА ЕДИННА ЕЛЕКТРОННА СИСТЕМА, КОЯТО ДА РЕГИСТРИРА БЕДСТВИЯТА И АВАРИИТЕ В БЪЛГАРИЯ, СЪЗДАДОХА ЧЕТИРИМА ПЪРВОКУРСНИЦИ от Националния военен университет „Васил Левски“ във Велико Търново. Автори на идеята са Жулиана Михнева, Андрей Илиев, Стоян Маджаров и Тонислав Додовски, които участваха в Международния хекатон, посветен тази година на космическите технологии и вируса COVID-19. Курсантите представиха НВУ като отбор „Спейс дивижън“ и работиха под ръководството на главен асистент Георги Баев, който е и ръководител на Клуба по космически интереси в университета.

„Умни градове“, „Електронно управление и изкуствен интелект“ и „Мониторинг на води“ са направленията, между които студентите са можели да изберат и да разработят. Търновският отбор се е занимавал с мониторинга на водите, тема, насочена повече към решаването на регионални проблеми, които са свързани с наблюдаването на водните източници на дадена територия.

Състезанието стартира на 24 април и завърши на 8 май. Хекатонът се провежда със съдействието на Европейската комисия и участниците са получили пълен достъп до данните от европейски сателити.

Заради участието във Военния парад на 6 май и репетициите за него търновските курсанти не са успели да завършат на 100% проекта си и са отишли на финала без окончателна презентация. „Но това няма значение. По-важно от наградите е опитът, който тези млади хора натрупаха. И фактът, че организаторите ни забелязаха и признаха, че са изключително впечатлени от свършената работа и от това, че отборът на НВУ прави впечатление на журито за втора поредна година. Те ни обясниха, че идеята на първокурсниците е впечатляваща, но реализирането й вече зависи от други специалисти, и поеха ангажимента да ни обучат в уменията, които нямаме, за да завършим проекта си“, коментира главен асистент Георги Баев.

ЛУТАНЕ В БУМАГИ, ПРОТИВОРЕЧИВИ ДАННИ, ЛИПСА НА ИНФОРМАЦИЯ И НЕВЪЗМОЖНОСТ ДА Я ОТКРИЕШ В НАЦИОНАЛНА БАЗА са провокирали отбора на НВУ да започне работа върху проект за създаването на единна електронна система. „Когато те избраха да представят проект за мониторинг и превенция на бедствия, трябваше да наблюдават наводнения и горски пожари чрез сателитни изображения, за да установят климатичните промени в деня преди бедствието, в самия ден и ден след това. И понеже идеята на организаторите беше да съберат идеи как могат да бъдат полезни сателитните снимки при пандемия като тази от COVID-19, ние се запитахме какво би се случило, ако в същото това време се случи бедствие? Как човешките ресурси – лекари, пожарникари, полицаи, ще могат да се справят? Как болниците ще успеят да поемат и пострадали от бедствие?“, разказва Георги Баев.

Докато отборът ровил из интернет пространството, за да събере данни, ден преди финала – на 7 май, се случили две бедствия – наводнението в Перник и промишленият пожар в Пловдив. Курсантите веднага се концентрирали върху тях и започнали да търсят сателитни изображения. Окачало се обаче, че в деня преди бедствията снимките на сателита на европейска програма „Коперник“ не са особено надеждни заради високата облачност. За да получат качествени данни, младите хора трябвало да разглеждат и Перник, и Пловдив през инфрачервен филтър, защото радарните системи са тези, които минават през облаците. Но нямали физическо време за това и ще довършат изследването си сега с образователна цел.

Но понеже нямало как курсантите да се надяват на моментни бедствия, те първо ровили в Гугъл за сериозни наводнения в Търновския регион за няколко години назад. Последното такова бедствие, при което имаше и човешки жертви, е наводнението в Килифарево и Дебелец през 2014 г. Обаче сателитна информация липсвала, защото точно тогава бил изстрелян първият сателит.

„Надявахме се да намерим единна система – архив на бедствията в България. Не намерихме. Бяха почивни дни, така че нямаше как да звъним в институциите. И цялото търсене ни отведе до Национална стратегия за предотвратяване на бедствия в България 2018 – 2030. Изчетохме я. Много думи – и едно нищо. Самата стратегия си признава, че документацията е хаотична, неясна и противоречаща си от гледна точка на наредби и планове за действия. Добре че общините знаят как да реагират, когато има проблем“, разказва Георги Баев. И признава, че това се оказало решаващият момент, и четиримата курсанти се амбицирали да създадат проект за такава система.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!