379 четения

Извънредното положение приключи, но взехме ли си правилните поуки?

НА 8 МАРТ БЯХА ДОКАЗАНИ ПЪРВИТЕ СЛУЧАИ НА КОРОНАВИРУС В БЪЛГАРИЯ, А ШЕСТ ДНИ ПО-КЪСНО НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ОБЯВИ ИЗВЪНРЕДНО ПОЛОЖЕНИЕ. Преди това страната ни е била за последно в извънредно положение по време на Втората световна война. Страхът от необичайната ситуация в новата ни история, непознатият за човечеството коронавирус и неизвестното доведе до масова паника, включваща презапасяване с хранителни продукти и… тоалетна хартия за месеци напред. Дезинфектантите и маските станаха най-търсените стоки, а нормалният начин на живот отстъпи място на противоепидемичните мерки. Потресаващите кадри от реанимации в италиански болници, постоянното втълпяване, че моргите ще отеснеят за всички жертви, които COVID-19 ще вземе у нас, и заплахата, че родните болници едва ли ще успеят да обхванат всички болни, разхлаби психиката на огромна част от населението. Всички останахме вкъщи и животът ни се превърна в низ от брифинги. От 14 май извънредното положение вече не е в сила, повечето бизнеси и фирми възстановиха работата си, а други търсят начини да започнат отново, в случай че са успели да удържат на кризата. Дали обаче всеки един успя да извлече поука от това, което ни се случи, и какъв ще бъде отсега нататък нормалният ни живот, ще покаже времето.

ДОПРЕДИ ДА НИ СПОЛЕТИ КОРОНАВИРУСЪТ, ПОЧТИ ЕЖЕДНЕВНО СЕ СЛУЧВАШЕ ДА ИМА НАПАДЕНИЯ НАД МЕДИЦИ. Едни от последните такива неприятни инциденти бяха през есента, когато роми се саморазправиха със здравни работници от Специализираната белодробна болница „Д-р Трейман“ във Велико Търново, и предходната зима, когато пък отново представителка на малцинствата посегна на фелдшерка от Спешния център в Горна Оряховица. Сякаш агресията над медиците се бе превърнала в нещо обичайно и дори се приемаха за нормални изказвания, че положилите Хипократовата клетва са мафия в бели престилки. Никой не обръщаше внимание на протестите на лекари и медицински сестри за повишение на работните заплати. Не се и трогваха от това, че много от тях работят на две и повече места, за да осигуряват медицинска помощ, където има недостиг на кадри, и в същото време, за да закърпят семейния бюджет. Когато обаче дойде COVID-19 и по нашите географски ширини, изведнъж медицинските лица станаха най-уважаваните и ценени хора в държавата. Правителството обяви, че ще дава по 1000 лв. бонуси на тези на първа линия в борбата със заразата, а всяка вечер в 21:00 часа хората аплодираха медиците от балконите си.

От своя страна те удържаха на принципите си и облечени в неудобни, тежки предпазни костюми, останаха да помагат на заболелите и да обслужват всички останали, третирайки ги като потенциално инфектирани. Краят на извънредното положение дойде и лекарите и медицинските сестри навярно отново ще си броят стотинките, защото нощните дежурства вероятно ще продължат да се заплащат с по левче за час.

ОСТАВЯЙКИ НАСТРАНА ТЕМАТА ЗА ЗДРАВНИТЕ РАБОТНИЦИ, ДВУМЕСЕЧНАТА ИЗОЛАЦИЯ НИ ПРИНУДИ ДА ПРЕКАРВАМЕ ЦЯЛОТО СИ ВРЕМЕ СЪС СЕМЕЙСТВОТО. Точно това липсваше на съвременния човек, който, улисан в многобройните ангажименти, все нямаше кога да обърне внимание на любимите си хора. Съпрузи се преоткриха отново, други осъзнаха, че не са един за друг. Упорито се разпространяваше във Фейсбук шегата, че през зимата ще има бум на бебета, така че, ако прогнозата се сбъдне, коронавирусът всъщност ще помогне за демографския проблем.

Децата останаха вкъщи, на дистанционно обучение. Родителите най-сетне видяха с очите си труда на учителите, които по цял ден бяха ангажирани с преподаване. Осъзнаха и собствените си пропуски по различните предмети, тъй като се налагаше да помагат в домашните. Едва ли ще наваксат пропуснатото, но със сигурност трябва да се замислят дали да бъдат толкова критични към педагозите в бъдеще. Родителите на по-малки деца, които ходят на градина, пък се включиха в игрите на малчуганите и по този начин удовлетвориха желанието им за съвместно забавление, каквото преди това рядко се случваше.

НАУЧИХМЕ СЕ НА ХИГИЕНА. ОКАЗА СЕ, ЧЕ МИЕНЕТО НА РЪЦЕТЕ НЕ Е ЧАК ТОЛКОВА ТРУДНО. Дано, оставайки у дома, хората са придобили и навика да си мият зъбите и така при следващото проучване да опровергаят последните данни от февруари тази година, че около 70 процента от българите не си мият зъбите.

Разбрахме какво е дисциплина. Преди пандемията реденето на опашка у нас без пререждане изглеждаше като мит. Свободията остана на заден план и всички търпеливо изчакваха пред супермаркетите, носейки маска, а понякога дори и ръкавици. Явно не само в Китай могат да спазват мерките и когато ножът опре до кокала, и българите могат да бъдат съобразителни.

И докато преди редовно се коментираше влошеното качество на въздуха, липсата на трафик даде шанс на планетата да „диша“ отново.

ИЗВЪНРЕДНОТО ПОЛОЖЕНИЕ ПРИКЛЮЧИ, НО КОРОНАВИРУСЪТ ВСЕ ОЩЕ Е ТУК. Опасността не е преминала. Безотговорно би било да захвърлим маската и да напълним заведенията с клиенти. Невидимият враг продължава да взима жертви не само в България, но и в света. Ваксина за болестта няма, категорично лечение също, затова остава лична отговорност опазването на здравето ни. Едно е сигурно – светът вече не е същият, а ние трябва да се научим да съжителстваме с вируса и да се адаптираме към обстоятелствата.

Галина ГЕОРГИЕВА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *